Решение № 116 от 05.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Перник, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симона Пл. К.ова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Симона Пл. К.ова Гражданско дело № 20221720105739 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на К. И. В. срещу „Александров 2007“ ЕООД.

Ищецът твърди, че между страните съществува трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № ************, по силата на който ищецът полагал труд при ответното дружество на длъжност „**********“. Твърди се, че на ******* по време на работа в цех за ремонтиране на ***** към *********** ******* в гр. Б., Г., при изпълнение на трудовите си задължения ищецът претърпял злополука, като паднал от стълба, поставена на скеле на 10-ти етаж, ударил ******, получил остра болка, уплаха и прилошаване. Непосредствено след инцидента ищецът бил закаран от свой колега при специалисти по травматология, които констатирали *********** и **********, като с оглед травмите били поставени ********** и ************, с препоръка за домашно лечение в режим на покой и с прием на медикаменти.

Твърди се, че в периода на лечението ищецът търпял постоянна интензивна болка – особено силна през първите три месеца, трайни болки и затруднения при движение, отичане и зачервяване на ******, нарушена *******, битови неудобства и невъзможност за самостоятелно обслужване на обичайни потребности, за което разчитал на свои близки, чувство за непълноценност и влошено емоционално състояние и стрес. В периода м. 10.2021 г. – м. 11.2021 г. били издадени общо три болнични листа за временна неработоспособност.

След отправено заявление, ТП на НОИ – Перник уведомила ищеца, че описаната трудова злополука не била заведена, като ищецът подал Декларация „А1“ на 16.05.2022 г. В последствие била извършена проверка, която констатирала допуснати нарушения на трудовото законодателство и неспазване на нормативните изисквания за безопасни условия на труд от страна на работодателя.

При изложените твърдения се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева, представляваща неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат на настъпила на ******* трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

1

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал. 1 ГПК, изразява становище за допустимост и частична основателност на исковете, като признава иска за сумата в размер на 5000 лева. Въведено е възражение за проявена груба небрежност от страна на ищеца, както и че злополуката не би настъпила, ако ищецът е спазвал инструктажите и правилата за безопасност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на ******* в Г..

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ работодателят отговаря за вреди от трудова злополука, които са причинили на работника временна неработоспособност, независимо дали той самият или негов орган или друг работник е виновен за увреждането. Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер, поради което работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането – чл. 201, ал. 1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), отговорността на работодателя може само да бъде намалена, дори и при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.

Вземането за обезщетение при настъпила трудова злополука възниква от смесен фактически състав с гражданскоправни последици – настъпването и признаването на злополуката за трудова с влязъл в сила индивидуален административен акт и претърпяването като закономерна, естествена последица от злополуката на вреди, в съответен размер.

С доклада по делото са обявени за безспорни между страните, както и за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно съществуването на трудово правоотношение между страните, с посоченото в исковата молба съдържание, както и настъпването на ******* на описаната в исковата молба трудова злополука в цех за ремонтиране на ***** към *********** ********, в ******, Република Г., по време на изпълнение на трудовите функции на ищеца към ответното дружество.

Фактът на увреждането и обстоятелството, че то е настъпило през време и във връзка с изпълнение на трудовите задължения на ищеца в ответното дружество, не се оспорва от ответното дружество, като се установява и от представените по делото писмени доказателства – медицинска документация от Г. – първични болнични листи от ******* и от *****, с копия за работодателя и за Здравната каса, амбулаторен лист от 26.10.2021 г. за преглед при **********, болничен лист от 01.11.2021 г., медицински документи, издадени от *********, с ксерокопия от лична амбулаторна карта на ищеца, декларация за трудова злополука, както и заключението на приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза.

Същевременно видно от преписката, изпратена от ******** – л. 106 и сл., злополуката е призната за трудова по съответния ред (с Разпореждане № 36/12.10.2022 г., издадено от Главен инспектор по осигуряването към ************, в специалното административно производство, уредено в КСО и НУРРОТЗ, приета с Приета с ПМС № 263 от 30.12.1999 г. ), като разпореждането, с което е призната трудовият характер на злополуката, е влязло в сила.

Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ, кредитирано от съда като изготвено компетентно и задълбочено след личен преглед и запознаване с материалите по делото, вкл. медицинска документация, ищецът е получил ********* – **********, както и ************, които съответно изпълват медико-биологичния характер трайни затруднения на движенията на ******* за срок повече от 30 дни и трайни затруднения на движенията на снагата за срок, повече от 30 дни. Непосредствено след инцидента на ищеца са били направени необходимите прегледи и образни изследвания, проведено е консервативно лечение с поставяне на ******** и ************

Според вещото лице описаните увреждания са настъпили именно в резултат на 2 процесния инцидент.

Спорно между страните е обстоятелството дали при изпълнение на трудовите си задължения ищецът е спазил всички инструктажи и правила за безопасност, или е проявил груба небрежност при работата си, която е допринесла за настъпване на процесния инцидент, респ. дали заместващото обезщетение трябва да бъде намалено поради съпричиняване на вредоносния резултат от работника, действал при груба небрежност.

При деликта обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като съпричиняването е „деяние“ на пострадалия, което е в причинна връзка с настъпване на увреждането и то влече своите последици. При трудовата злополука обаче обезщетението може да се намали, само ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и найнебрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.

Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 195 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д.

№ 757/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 202/12.12.2014 г. по гр. дело № 1298/2014 г. на ВКС, Решение № 291/11.07.2012 г. по гр. дело № 951/2011 г., Решение № 189 от 17.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1446/2019 г.

В тежест на работодателя е да докаже твърдяното от него съпричиняване, което има правно значение, доколкото съставлява груба небрежност.

Съдът намира, че причината за настъпване на процесния инцидент е комплексна – **************, използвано от работника, което наред с липсата на добра нивелация (обстоятелства, които обаче са извън поведението на ищеца), както и разсейване на работника е допринесло за настъпване на процесния вредоносен резултат. За да достигне до този решаващ извод, съдът извърши следния доказателствен анализ.

В документите, изготвени непосредствено след злополуката /представени в оригинал на ****, както и в превод на български – л.243-245/, механизмът на злополуката е описан като *****, докато К. В. скача от една стълба на друга от височина около 80 см. При анализа на злополуката е отразено „**********“. Отразено е, че ищецът е носил лични предпазни средства – ********, предпазни обувки и каска.

Механизмът на настъпване на инцидента се изяснява при съвкупния анализ на свидетелските показания, ценени в контекста на СТЕ, медицинската документация и СМЕ досежно характера и степента на уврежданията.

От показанията на свид. П. П., се установява, че свидетелят е присъствал на същия строителен обект към момента на настъпване на инцидента, полагайки труд за същия работодател. Свид. П. изяснява, че работното място представлявало голямо помещение, в което се правили басейни, спа-центрове и др., с таван около 3 метра. Работниците разполагали със стълба, но за да не я местят постоянно, разполагали и с преносимо скеле, за да правят стени, тавани, греди и др. Към ******* ищецът работил заедно с други работници по един таван, като използвали скеле и отделна стълба. Сутринта на ******* работниците отишли на обекта, работили около два часа и след кратка почивка продължили работа, като използвали отново същото скеле – без да го разглобяват или местят. Ищецът опънал стълбата си, за да се качи на скелето, казал на свидетеля „*****************“, като свид. П. видял как ищецът стъпва с единия си крак към самото скеле и обърнат с лице към скелето, направил крачка с единия крак, за да се качи напред. След това свидетелят чул вик: „ *****“, 3 обърнал се отново и видял как ищецът пада – първо върху стълбата на дясната си страна, като от самата стълба се оттласнал, рикоширал и паднал под скелето, обърнат на лявата си страна.

Този механизъм на настъпване на инцидента се подкрепя косвено от показанията на свид. О. В. – ******, който макар да не е присъствал на самия инцидент, по идентичен начин пресъздава вторично разкази на други работници след пристигането му на място в последствие; данните на СМЕ, както и от данните на СТЕ, уточнени и в съдебно заседание, че най-вероятно ищецът не е паднал директно на земята, а се е свлякъл по скелето – в противен случай уврежданията са щели да бъдат значително по-тежки.

От показанията и на двамата свидетели – П. и В., еднопосочно се установява, че на работниците се провежда ежедневен сутрешен инструктаж, а веднъж месечно – и инструктаж съвместно с **********. Налице са писмени доказателства за провеждания месечен инструктаж, извършен на 21.06.2021 г., както и на 21.09.2021 г. /л. 219, л. 237/.