Решение № 155 от 23.10.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Разград, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20263300100190 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.239 ГПК, образувано по искове с правна квалификация чл.500 ал.1 т.1 и т.3 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Предявен е иск от „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД, представляван от изп.директори А.Л. и Р.Д., за осъждане на Е. Е. А. да заплати сумата 20 589,72 евро, представляваща регресна претенция за изплатено от застрахователното дружество обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди по застраховка ГО в полза на трето лице от настъпило на 3.08.2023г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, и сумата 1161,74 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.11.2025г. до 25.05.2026г.

В обстоятелствената част на исковата молба се съдържа още твърдение, че телесните увреждания на трето увредено лице са настъпили при ПТП на 3.08.2023г., за което с влязло в сила определение за одобряване на споразумение по НОХД № 516/2025г. на РС Разград ответникът Е. А. е признат за виновен в нарушаване на правилата за движение и причиняване на описаните телесни увреждания. Автомобилът е управляван в период, в който е била сключена застраховка Гражданска отговорност с дружеството-ищец. На 21.10.2025г. ищецът е изплатил на увреденото лице обезщетение за неимуществени вреди в размер 20 451,68 евро/40 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер 138,05 евро/270лв. Ищецът претендира за изплащане и на законната лихва върху сумата, считано от регресната покана до ответника.

Ответникът Е. Е. А. не е депозирал писмен отговор на исковата молба. В съдебно 1 заседание, редовно уведомен, не изпраща представител, не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и не взема становище по иска.

Процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск, като с писмена молба е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.

След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът констатира следната фактическа обстановка: ищецът е представил писмени доказателства – протоколно определение от 19.08.2025г. по НОХД № 516/2025г. на РС Разград за одобряване на споразумение, доклад по застрахователна щета № 0411-970-0006-2025, преводно нареждане от 21.10.2025г., покана за уреждане на парични задължения от 24.10.2025г., извлечение от лихвен калкулатор. От приложените доказателства се установява, че ответникът Е. А. е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт, постановен в наказателно производство, чиито последици по чл.300 ГПК са задължителни за гражданския съд, че 03.08.2023г. в с. ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „***“ модел „***“ с рег.№ ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, съдържащи се в чл.5, ал. 1, т. 1, чл.5, ал.2, т.1, чл.5, ал.3, т.1, чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, чл. 123, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на О. С. К., изразяваща се в контузия на мозъчния ствол, която обуславя постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,2 на хиляда и е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ във вр. с ал.1, б . “б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК. При разглеждане на претенцията на пострадалото лице за вреди, претърпени от горното ПТП, застрахователят е определил за изплащане на О.

К. сумата 40 270 лв., която му е изплатена по банков път на 21.10.2025г. Застрахователят е отправил регресна покана до Е. А. да възстанови сумата 40 270лв.в седемдневен срок, получена с известие за доставяне на 7.11.2025г. Евровата равностойност на тази сума възлиза на 20 589,72 евро. В съдебното производство не са събрани данни сумата да е възстановена на застрахователното дружество, доказателствената тежест за което е на ответника. Видно от приложената разпечатка от лихвен калкулатор, дължимата лихва за забава върху сумата 20 589,72лв. за периода 15.11.2025г-25.05.2026г., е 1161,74 евро.

При така установената фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предвидени в разпоредбата на чл. 239 ал. 1 ГПК. С разпореждане №353/5.06.2026г. на ответника е разяснено, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено решение, при направено искане в този смисъл от ищеца.

С оглед констатираната фактическа обстановка се налага извод за вероятната основателност на предявения иск с правна квалификация квалификация чл.500 ал.1 т.1 и т.3 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол с 2 концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

Предвид наличието на всички материалноправни и процесуалноправни предпоставки на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, предявеният иск следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество, ведно с акцесорните искове за мораторна и законна лихва.

Ищецът претендира присъждане на направените разноски в съдебното производство и предхождащото го обезпечително производство. С оглед изхода от правния спор и на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените доказано сторени съдебно-деловодни разноски в тези производства – внесена ДТ за обезпечение в размер 20,45 евро и ДТ за частна жалба в размер 7,67 евро, или общ размер 28,12 евро, както и ДТ в настоящото производство в размер 870,06 евро. Ищецът претендира адв.възнаграждение в размер 2400 евро с ДДС за процесуално представителство в обезпечителното производство и 2490 евро с ДДС за исковото производство. За горните суми са представени доказателства за изплащането им по банков път, както и съдебните актове по обезпечението, от съдържанието на които се установява участието на застрахователното дружество чрез упълномощения процесуален представител, на когото е изплатено възнаграждение. При преценката за присъждане на този вид разноски съдът съобразява, че същите са приблизително в минималните размери, определени в Наредбата за възнаграждения за адв. работа, при отчитане на обстоятелството, че обезпечителното производство се е развило на две инстанции, за всяка от които се дължи възнаграждение за адвокат. Същите следва да бъдат присъдени.

Водим от горното и на осн. чл.239 ГПК, съдът

РЕШИ:

Осъжда Е. Е. А. ЕГН ********** от с.***, ул.***, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“АД ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Св.София“ № 7, ет.5, представляван от изп.директори А.Л. и Р.Д., сумата 20 589,72 евро, изплатена по застрахователна щета № 0411-970-0006-2025 на О. С. К., представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от настъпило на 03.08.2023г. ПТП в с. ***, с участието на застрахован при ищеца лек автомобил „***“ модел „***“ с рег.№ ***, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2026г., до окончателното й изплащане, сумата 1161,74 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.11.2025г. до 25.05.2026г., сумата 3360,06 евро за направени деловодни разноски в съдебното производство и сумата 2428,12 евро за направени деловодни разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 2326/2026г. на СГС и в.ч.гр.д. № 1236/2026г. на 3

АС София.

Решението не подлежи на обжалване, съгл. чл.239 ал.4 ГПК.

Ответникът Е. Е. А. може да поиска отмяна на решението в едномесечен срок от връчването му пред Апелативен съд Варна, при наличие на предпоставките на чл.240 ал.1 ГПК, както и в тримесечен срок да предяви иск при наличие на условията, регламентирани в чл.240 ал.2 и 3 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________

4