Решение № 1430 от 10.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1430 гр. Бургас, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20262120100750 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на М. И. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, чрез адв. Н. Р. от БАК, против ответника „Адессо Кредит България“ ЕООД с ЕИК 202250289, със седалище и адрес на управление обл. С., общ. С, гр. Б., ***.

Ищецът сочи, че е страна по договор за паричен заем

№40044545/30.12.2024 г., сключен с „Адессо Кредит България“ ЕООД с ЕИК 202250289. Съгласно подписаният договор, ищцата получила в заем сумата в размер на 500 лв., срокът на кредита бил 8 двуседмични вноски, размерът на една вноска бил 67, 28 лв., при фиксиран лихвен процент в размер на 40 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора бил в размер на 0, 11 %. Годишният процент на разходите бил 48, 72 %, общата дължима сума по кредита била в размер на 538, 24 лв. Общата дължима от потребителя сума, в случай че не предостави уговореното по договора обезпечение, била в размер на 1124 лв., видно от погасителния план. Представя клаузите на чл.4, ал.1 и 2 от договора, с които били уговорени условията, на които следвало да отговаря обезпечението.

Счита, че така сключеният договор за потребителски кредит е недействителен. Видно било, че сключването на договора и получаването на сумата по него било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Предоставянето на обезпечение по заемния договор не било предоставено на свободната воля на потребителя, а 1 представлявало задължително условие за сключването на договора. С подписването му се въвеждала за потребителя една скрита неустойка по договора за кредит, която имала единствено за цел да обогати допълнително дружеството кредитор. Така уговорената неустойка представлявала допълнително възнаграждение за ползването на предоставената в заем сума, която обаче не била включена в ГПР.

Излага подробни доводи в насока, че били налице индикации, че предоставянето на обезпечение било условие, от което зависил размера на разходите по кредита, тоест неустойката се явявала разход по кредита, а не обезщетение, като в противоречие на правилото на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не била включена в ГПР.

Сочи, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, създавали значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора.

Така сключеният между страните договор бил недействителен на правно основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като в нарушение на императивните правни норми ГПР бил посочен в размер от 48, 72 %, като стремежът на заемателя бил по този начин да се заобиколи чл.19, ал.4 от ЗПК.

Позовава се на разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която когато договорът е обявен за недействителен, се дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихвата и другите разходи по кредита, поради което платените суми по обявеният за недействителен договор за заем подлежали на връщане. Чистата стойност на кредита била в размер на 500 лв., а изплатените по него суми възлизали на 808 лв., тоест ищецът заплатил в повече сумата от 308 лв.

Моли за приемане на установено, че сключеният между тях Договор за паричен заем №40044545 от 30.12.2024 г. е нищожен на основание чл. 22 във вр. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и за осъждане на ответното дружество да заплати сумата в размер на 157, 47 евро, представляваща платена без основание сума на ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2026 г. до окончателно изплащане на вземането. Представят се доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.

Излага доводи за недопустимост на предявените искове, както и становище в насока тяхната неоснователност.

Сочи, че в процесния договор се съдържало посочване както на ГПР, така и на общата сума, дължима от потребителя, респ. взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не съдържала допълнително изискване за посочване в договора на това как точно бил изчислен ГПР. Ако все пак се приемело, че посочването в сключения договор само на размера на ГПР било недостатъчно, следвало да се има предвид, че посочените в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК реквизити можело да се съдържат и в други съпътстващи сключването на 2 потребителския договор документи. В тази насока се позовава на приложимите към договора за потребителски кредит общи условия.

Оспорва и доводите на ищцата, че договорът е недействителен, поради непосочване в договора на коректната стойност на ГПР, като счита, че това деяние не изпълнявало състава на нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Въпросите, свързани с начина на изчисляване на ГПР и некоректността на това изчисление, не били елемент от състава на конкретното законово задължение и съответно на нарушението по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което касаело задължителното съдържание на договора, а обратното тълкуване представлявало разширително тълкуване.

Оспорва и твърдението, че информацията за размера на ГПР била невярна, защото в неговия размер не била включена неустойката по договора за паричен заем. Сочи, че неустоечната клауза не увеличавала размера на ГПР, тъй като в същия се включвали само разходите по кредита, които били включени още при сключване на договора и били дължими и при точно изпълнение на задължението за погасяване на кредита от страна на кредитополучателя. В ГПР не се включвали разходите, дължими при неточно изпълнение на задължението за погасяване на кредита. Разходът за неустойката изрично следвало да се изключи от разходите, формиращи ГПР и не влияел върху неговия размер. Счита, че не се касаело и до разходи за допълнителни услуги, които се начислявали при изправно поведение на страните по договора за потребителски кредит, а до неустойка, която била дължима само в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължение по договора.

Отделно от изложеното, ако ищцата смятала, че предложените й клаузи в договора за заем били неясни относно ГПР, несправедливи, противоречащи на добрите нрави и я поставяли в неравноправно положение, имала правото да се откаже от договора, което би могла да стори не само преди подписването му, но и без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причини в 14 – дневен срок след това.

Прави подробно и обстоятелствено оспорване на претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение от ищцовата страна, като излага подробни доводи и аргументи в тази насока. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца като неоснователни.

Представя писмени доказателства. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем №40044545/30.12.2024 г.:

3

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи сключването на договор за паричен заем №40044545/30.12.2024 г.; че същият е нищожен, поради противоречие със закона, по – конкретно визираните от ищцовата страна разпоредби на ЗПК.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са сключили договор за паричен заем №40044545/30.12.2024 г., като това обстоятелство не е и спорно между страните. Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит. Това е така поради обстоятелствата, че ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Поради изложеното, в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.

Именно на база извършването на проверка досежно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор с оглед въведените от ищеца основания, съдът установи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоящият състав, съобразявайки представените и приети по делото доказателства, приема, че посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите в размер на 48, 72 % не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат включени при определяне на коректния процент на годишния процент на разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика.

Съгласно Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

4

В настоящия случай, след анализ на уговореното от страните в чл.4 ал.1 и сл. от договора за потребителски кредит, може да се нарави извод, че начисляването на сумата в общ размер на 269, 76 лв. на практика представлява скрито възнаграждение на кредитора. Това е така, доколкото по този начин от страна на потребителя не се изисква доказването на доход към момента на отпускане на заемната сума, което безспорно му дава възможността да получи търсената от кредитора сума, срещу заплащането на съответното за това възнаграждение, което резонно впоследствие се включва в погасителния план.

Видно е, че сумата в размер на 269, 76 лв. е включена в общо дължимата сума, посочена в погасителния план. Установява се, че на практика договорът за потребителски кредит не би бил сключен без начисляване на посочената сума.

Аргумент за това са и изключително кратките срокове за предоставяне на уговореното „обезпечение“ – до три дни от сключването на договора. Прави впечатление множеството изисквания, на които следва да отговарят поръчителите, които евентуално ще бъдат осигурени като обезпечение по договора. И въпреки тези изисквания, кредитодателят си запазва правото на свободна преценка относно годността на предоставеното обезпечение.

Предвид всичко изложено е видно, че за да бъде отпуснат на практика процесния потребителски кредит, без изискване доказването на наличие на доход, кредиторът обичайно и по принцип събира допълнително възнаграждение или неустойка /без значение от наименованието/. Тоест това представлява конструкция, която цели да прикрие действителните разходи по този кредит. По тези причини, същата сума следва да се включи в ГПР при неговото изчисляване, съгласно чл.19, ал.3 от ЗПК /В същия смисъл и цитираното по – горе Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22, както и съдебна практика на националните съдилища – напр. Решение № 616 от 24.06.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 182/2022 г./.