Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 328 от 23.06.2023, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 1446/2022
Вид
Решение № 328
Подписан
23.06.2023
В сила
09.08.2023
Състав
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Велико Търново, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20224110201446 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят Ш. останал недоволен от издадането срещу него Наказателно постановление № 22-1275-000004/12.01.2022 г. на Началник Сектор „ПП“ в ОД МВР В.

Търново, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания – „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за това, че е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и по реда на настоящото производство, претендира отмяната му като незаконосъобразно. В жалбата се релевират доводи, че при издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е нарушен материалния закон, които обсновават неговата отмяна. Навежда доводи и аргументи, че от текста на оспореното НП не може да се направи извод, че изложените факти за непопълнената пътна книжка реализират състава на твърдяното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и материалният закон бил приложен неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му предтавител поддържа жалбата, доразвива доводите си и пледира постановяване на решение, с което да се отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно.

Административно–наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по основателността на жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакуваното НП, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.07.2021 г. около 18:40 часа, в гр. В. Търново на ул. „Никола Габровски“ до № 4, в посока ул. „В. Левски“ жалбоподателят бил спрян за проверка от служител на сектор „ПП“ в ОД МВР В. Търново за извършване на проверка. В хода на извършената проврека установили, че водач на автомобила е жалбоподателя Ш., както и че управляваният от него автомобил марка БМВ х 4, бял на цвят, с номер на рама WBAXX110700Y54379 не е регистриран по надлежния ред. Констатирали, че автомобилът се управлява с поставени временни регистрационни табели с рег. № 0098740, собсвеност на **** и Ш. не бил вписан 1 в пътната книжка като лице, което може да упарвлява автомобила с тези временни табели във вр. с чл. 30 от Наредба І-45/2000 г. Жалбоподателят бил сам и не присъствало лице, представител на дружеството. Не представил документи на автомобила и не представил свидетелство за управление на МПС. За така направените констатации срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, серия GА, бл. № 417976/20.07.2021 г., в който актосъставителят В. Г. мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ в ОД МВР В.Търново в присъствието на колегата си И.

Н. описали изложената по горе фактическа обстановка. С АУАН отнели документите – Разрешение за временно движение на превозни средства серия В с № 0717322, пътна книжка на **** с № В0717322 и 2 бр. регистрационни табелис № 0098740. Актосъставителят квалифицирал установеното като нарушения - по чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Акътъ бил предявен и връчен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения. В законоустановия срок по ЗДвП писмено възражение срещу така съставения акт, не било постъпило.

По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на ВТРП от 08.11.2021 г. за отказ да се образува наказателно производство. В мотивите на постановлението наблюдаващият прокурор е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.

9, ал. 2 от НК, поради което отказал да образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и изпратил материалите по преписката на Началник сектор „ПП“ в ОД

МВР

В.

Търново за извършване преценка, относно ангажиране административнонаказателната отговорност на Ш..

В изпълнение на правомощията си, Началник сектор „ПП“ в ОД МВР В. Търново на 12.01.2022 г. издал оспореното НП, с което при пълна идентичност на фактите, описани в АУАН, жалбоподателят Л. В. Ш. бил санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му била наложена "глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 02.11.2022 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от писмените и гласни доказателства, приобщени по делото. Достоверността на събраните доказателства не е опровергана или поставена под съмнение, поради което формира вътрешното си убеждение за фактите изцяло въз основа на тях. Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и непротиворечива, поради което не намира за необходимо обсъждането им поотделно, съгласно правилото на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и срещу административно-наказателен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол. Разгледана по същество е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В този смисъл, изпълнявайки това смое правомощие, съдът констатира, че съставения АУАН и оспореното НП са издадени от компетентен орган, с оглед приложените по делото Заповеди на министър на вътрешните работи. Спазена е предвидената от закона писмена форма и задължителни реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Спазени са и давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП срещу подпис на жалбоподателя.

На следващо място - съдът намира за основателни възраженията в жалбата, че при издаване на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.

В настоящия случай е налице неопределеност по отношение, както на субекта на 2 нарушението, така и на самото нарушение, което от своя страна води до невъзможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно наказание на жалбоподателя. От друга страна, е налице и несъответствие между описаните в НП фактически обстоятелства и дадената им правна квалификация.

Също така от обстоятелствената част на НП не става ясно по каква/защо административнонаказващият орган приема, че процесния автомобил не е регистриран по надлежния ред, след като е описано, че същият е бил с табели за временно движение. Към момента на проверката (20.07.2021 г.) валидността на същите не е била изтекла (виж разрешение за временно движение на превозни средства рег. № 009В740, серия В № 0717322, важи до 04.08.2021 г. Този факт не е оспорен от странитеа и се потвърждава от приетите по делото писмени доказателства, както и от обясненията на собственика на МПС, приложени по административнонаказателната преписка.

Не се установи жалбоподателят да е отговорен за регистрацията на процесния автомобил, тъй като видно от приобщените по делото писмени доказателства, същия е собственост на **** (признат факт и от административнонаказващият орган). Съобразно чл.

3, ал. 1 от Наредба № І-45/2000 г. (актуална към дата на деянието) в срок до 1 месец от придобИ.е на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) се регистрира МПС, което означава, че лицата задължени да регистрират придобитите автомобили са тези, които са станали техни собственици или тези, които са ги внесли в страната. Съгласно чл.

30, ал. 1 от Наредбата на търговците, извършващи като основна търговска дейност внос, производство и/или продажба на превозни средства, се предоставят временни табели с регистрационен номер със срок от една година. Временните табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на моторно превозно средство на територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение. Според чл. 30, ал. 18 от същата наредба (към датата на деянието), след изтичане срока за ползване на временните табели с регистрационен номер и разрешението за временно движение лицето по ал. 1 връща табелите в съответния отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР или ОДМВР, в което е седалището му.

Отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР и ОДМВР уведомява ГДНП за върнатите и унищожени временни табели с регистрационен номер, на които срокът за ползване е изтекъл. Нови временни табели с регистрационен номер и разрешение за временно движение се издават само след връщане на тези с изтекъл срок. В чл. 30, ал. 19 и ал. 20 от Наредбата (към датата на деянието) се предвижда, че при използване на временни табели с регистрационен номер не по установения ред или когато същите са с изтекъл срок на валидност, табелите се отнемат и се уведомява отдел "Пътна полиция" при ГДНП. Табелите се изпращат на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР или ОДМВР, където са издадени, а в ал. 20 - на лице, на което са отнети временните табели с регистрационен номер по реда на ал. 19, не се предоставят други такива в срок от 6 месеца от изтичане срока на последния комплект издадени временни табели с регистрационен номер. Съдът цитира тези разпоредби, тъй като съобразно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. От изложеното следва , от една страна, че задължение да регистрират МПС имат собствениците и вносителите, а от друга - при временните регистрационни табели, които се издават на търговците, извършващи внос и продажба на автомобили, тяхно е задължението за връщане след изтичане на срока, продължаване на срока на валидност и те търпят санкции ако МПС, за което са издадени, не е регистриран о по надлежния ред след изтичане на този срок на валидност. В този смисъл след като това е така , то се обосновава извод, че не е възможно/няма как водача на автомобила, ползва същия с цел да се придвижва от един обект до друг, с намерение за заплащане на задължение , да е отговорен както за регистрацията на МПС, така и за следене на срока на валидност на временните регистрационни номера.

Допълнителен аргумент в тази посока е, че съобразно разпоредбата на чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП - приложената от наказващия орган санкционна норма, се наказват водачите 3 на МПС, който управляват автомобил, който не е регистриран по надлежния ред. В случая става въпрос само за тези водачи, които имат задължението да регистрират автомобила по чл. 3, ал. 1 от Наредбата - собствениците и вносителите, а не водач, който ползва автомобил, за да се придвидижи от един обект до друг обект, внесен от търговец с цел продажба, за който е издадено разрешение с временни номера, валидността на което е изтекло, защото търговецът по смисъла на чл. 30, ал. 19 и ал. 20 от Наредбата, се санкционира чрез отнемането на временните регистрационни табели и невъзможността да му се издадат такива за срок от 6 месеца.

Предвид горното съдът приема, че жалбоподателят към 20.07.2021 г. не е имал задължение да регистрира автомобила, който е управлявал, тъй като не е негов собственик или вносител и неправилно деянието му е подведено под нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което същият не може да бъде наказан и със санкционната разпоредба на чл. 175, ал.