Протоколно определение № 2268 от 23.04.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 2268 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова при участието на секретаря Радка Ив. Г.а и прокурора С. Хр. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Мирослава Тодорова Частно наказателно дело № 20261100201117 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. Ф. Г. – редовно призован, се явява, доведен от затвора – гр. София, заедно със защитника си адв. С. И..

За НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА - редовно призован, СЕ ЯВЯВА инспектор М.М., надлежно упълномощен.

В залата СЕ ЯВЯВА М. К. – допусната в качеството на свидетел.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличност на свидетелката:

М. В. К. с ЕГН: **********, неосъждана, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на свидетелката наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от 1

НК.

СВИДЕТЕЛКАТА ОБЕЩА да говори истината.

СТРАНИТЕ (поотделно): Считаме, че няма пречка да се премине към разпит на свидетелката.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелката М. В. К..

СВИДЕТЕЛКАТА К.: Работя в затвора – гр. София на длъжност инспектор психолог.

Познавам лишения от свобода, приблизително от 1 година. Той е в 3-та група, за която аз отговарям като инспектор психолог и по този повод съм работила с него, както индивидуално, така и групово. За тази 1 година с него съм провела над 10 срещи, които бяха свързани с целите на наказанието, тъй като в плана на присъдата му е отбелязано, че трябва да работи с инспектор психолог. Когато планирам насоките за срещите с лишения от свобода, аз се запознавам с характера на осъждането. Зная, че С. Г. е осъден за убийство.

Запозната съм с материалите по делото и със сигурност това има значение, когато планираме работата с лишените от свобода.

Срещите се провеждат по два начина. Извършва се, както индивидуална психологическа работа, така и групова. Индивидуалната консултация се изготвя, въз основа на заявка, като за всяка среща и за всяка консултация се изготвя доклад. Заявката се изготвя на база подадена молба от лишения от свобода, че желае да разговаря с инспектор психолог.

Груповата работа се изразява в специализирана програма с групово въздействие, в която аз съм била ко-водещ, заедно с ИСДВР Х. Х..

Разговаряла съм със С. Г., както индивидуално, така и в груповия процес съм го наблюдавала, в групова динамика, в отношенията му с останалите лишени от свобода, отношенията му към служителите и персонала. В обхвата на тези разговори се съдържа равносметка за миналото, дотолкова, доколкото целта на разговора го налага. Освен това трябва да спомена, че при изготвянето на експертна оценка се провежда психодиагностично изследване, при което се попълват въпросници, които са стандартизирани с цел оценка на рисковите фактори и динамичните криминогенни потребности на лицето. В тази връзка, въз основа анализ на данните от проведеното интервю и психодиагностичното изследване може да се заключи, че към момента на изследването при лицето няма повишен риск от агресивни, автоагресивни намерения или деструктивна готовност на когнитивно-поведенческо ниво. У него е налице доста добро ниво на саморефлексия и анализ. Това се установява с наблюдение на неговото вербално, невербално поведение, и с анализ на резултатите от методиките. Това е инструментариумът, с който разполагаме като психолози.

2

Въпрос на съда: А когато престъплението, за което лишеният от свобода е осъден, е свързано с човешка жертва, изяснява ли се отношението на осъдения към този резултат, например, обсъжда ли се какво значение има извършеното за близките на убития? Това част ли е от изясняването на способността за саморефлексия?

СВИДЕТЕЛКАТА К.: Говори се по отношение на изясняване на степента на отговорността, която лицето приема и поема по отношение на деянието. Моите лични впечатления са, че е налице изразено съжаление за случилото се.

Въпрос на съда: Вие разбрахте ли кой е бил основният криминогенен фактор, за да се стигне до извършване на престъплението, за да може да се въздейства върху него така, че този криминогенен фактор да не възникне отново в неконтролирана среда? От гледна точка на саморефлексията – дава ли си сметка г-н Г. защо е извършил престъплението като психологически механизъм?

СВИДЕТЕЛКАТА К.: Криминогенните фактори са динамични и това, което при него прави впечатление е, че не е налице криминално обременено минало, което с корелация с получените резултати може да наведе на извода, че по-скоро деянието е било ситуативно обусловено, отколкото да е плод на някаква устойчива криминална нагласа на съзнанието.

Смятам, че има значение дали убийството е било организирано и планирано. Със сигурност не мога да изкажа такива твърдения в случая, но всяка една информация би следвало да се отчете по някакъв начин.

Въпрос на съда: Ако Вие знаете, че лишеният от свобода С. Г. е осъден например за предумишлено убийство с координирано участие на няколко лица, това би ли се отразило на начина, по който провеждате Вашите занимания с него, на естеството на разговорите Ви?

СВИДЕТЕЛКАТА К.: На начина по-скоро не, защото ние провеждаме с всички лишени от свобода по еднакъв начин заниманията, т.е. там няма оценъчен или предразсъдъчен елемент в работата.

Въпрос на съда: От гледна точка на изясняване на саморефлексията и способността да се поеме отговорността за собствено поведение, има ли значение? Например, за да изследвате дали действително това е автентична саморефлексия или е симулация, социално пожелателно поведение?

СВИДЕТЕЛКАТА К.: Да, всяка една информация има значение и се отчита.

3

Въпрос на съда: Какво бихте ни казали за С. Г. към настоящия момент във връзка с информацията, която сте събрала при последната Ви среща?

СВИДЕТЕЛКАТА К.: Към момента на изготвянето на експертната оценка и с оглед на данните, анализирани впоследствие, може да се заключи, че актуалният психичен статус на лицето е в норма. От психологическа гледна точка няма данни за някакви психични разстройства, фамилна обремененост, наличие на каквито и да е зависимости. Няма данни за антисоциално личностово разстройство, които биха се явили като евентуална предпоставка, която да обуслови евентуално бъдещо престъпно поведение. В личностовия му профил не се отчитат такива данни към момента. Всичко е динамично, но към момента това може да се каже.

Въпрос на съда: Има ли методология, която да изяснява умее ли да се въздържа от насилие?

СВИДЕТЕЛКАТА К.: Да, това са методики, психологически въпросници, като скалите между тях могат да бъдат подлагани на корелация с цел точно това да се проследи, доколко са достоверни. Именно с тази цел при него бяха администрирани методиките – психологически въпросник за оценка на криминогенното мислене и мултидименсионален клиничен въпросник, като данните от тях не отчитат завишение по факторите вербална и физическа агресия, както и някакво завишение в крайности по отношение на криминогенното мислене.

Въпрос на прокурора: Можете ли да кажете какво би било поведението на С. Г., ако е на свобода - опасен ли ще бъде той, има ли рискове да извърши престъпление или някакви правонарушения? Имате наблюдения по отношение на неговата личност в условията, извън затвора?

СВИДЕТЕЛКАТА К.: Аз не провеждам срещи с него извън затвора, така че трудно мога да имам такива наблюдения. Ние можем единствено да направим прогнози, въз основа на поведението, което можем да наблюдаваме. Това, което мога да кажа е, че той е бил многократно награждаван, включително с отпуск, така че той до момента не е нарушавал по никакъв начин режимните изисквания, нито е извършвал някакви дисциплинарни нарушения, докато е пребивавал извън затвора.

Въпрос на прокурора: Вие казахте, че в беседите, които сте имали с осъдения, той е заявявал, че съжалява за извършеното деяние. Може ли по-конкретно да ни обясните какви 4 изявления е правил пред Вас във връзка с извършеното престъпление, освен, че съжалява, правил ли е някакъв коментар за престъплението, за което лежи в затвора, т.е. отношението му към това, което е сторил? Какво е заявявал пред Вас, това било ли е предмет на Вашите разговори?

АДВ. И.: Уважаема г-жо председател, моля да не допускате този въпрос. Въпросът с вината е решен още в наказателното производство, водено срещу моя подзащитен.

Уточняващ въпрос на съда към свидетелката: Г-н прокурорът Ви пита доколко сте обсъждали случая, за който е осъден г-н Г., от кои негови изявления сте направила заключение, че той е способен да поема отговорност и че той поема отговорност за последиците от деянието, заради което е в затвора - убийството?

СВИДЕТЕЛКАТА К.: Първо държа да отбележа, че съдържанието на разговорите, които се провеждат в индивидуалните психически консултации, е конфиденциално.

От разговорите, които сме провеждали, както и от моите наблюдения върху цялостното му поведение, защото ние сме се фокусирали върху различни неща, не само върху конкретното правонарушение, съм с впечатления, че лишеният от свобода С. Г. е в състояние да проявява зрялост, саморефлексия и отговорно отношение, включително пред мен е изразявал съжаление и разкаяние за това, което се е случило. Отговорност смятам, че проявява по принцип като личност.

Въпрос на прокурора: Вие как оценихте, че това съжаление, което демонстрира той е искрено, а не просто да отбие номера и да се направи на поправен зрял човек и много отговорен?

СВИДЕТЕЛКАТА К.: Емпирично, ако трябва да оценим дали някой е искрен или не, има така наречената скала за социална желателност, която е интегрирана в посочена методика мултидименсионален клиничен въпросник, като при него тя е в норма, т.е. може да се приеме, че лицето е искрено, не манипулира, не се опитва да изкривява впечатленията за себе си. Извън емпиричната част бихме могли да обсъждаме видимите и наблюдаемите признаци на неговото поведение.

Аз смятам, че при него определено има рефлексия относно това, което се е случило, поука и способност да изважда урок от минал опит.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси.

5

ИНСПЕКТОР М.: Нямам въпроси.

Въпрос на адв. И.: Двата курса, в които е бил включен моят подзащитен „толерантност в затвора“ и „толерантност в живота“ през 2024 г. и през 2025 г. „асертивно поведение“, да кажете дали са се провеждали по времето, когато Вие сте била психолог в затвора и дали Вие сте водила тези курсове или само някои от тях?

СВИДЕТЕЛКАТА К.: Водила съм само единия от тях и това е специализирана програма за групова работа – обучение на лишени от свобода в умения за асертивно поведение.

Асертивното поведение беше термин, който е нов за самите участници в груповата работа, като то се изразява в едно балансирано поведение, при което индивидът едновременно успява да защитава и представя своите интереси, а в същото време да се съобразява с чуждата гледна точка, да не причинява вреди и да не накърнява чуждите интереси.

Участието в груповата работа е съобразено с личностовите характеристики на самите осъдени и едновременно с това със заявена мотивация и желание от тяхна страна, т.е. то е доброволно, а не е задължение. Те се включват по свое желание. В хода на самата работа става ясно кой с каква мотивация се е включил. Само да отбележа, че груповата работа се реализира с 12 сесии по 1 час и 30 минути, които се провеждаха два пъти седмично. Освен мен имаше още един ко-водещ, това е инспектор Х. Х., като начинът на провеждане е интерактивен с беседи, обяснения на теоретични модели от наша страна. От друга страна, от лишените от свобода се очакваше да се включват активно със споделяне на свои преживявания, свои размисли и всичко да бъде пречупено през призмата на практическия опит и приложимост в практиката на тези неща, за които говорим. Имаше прожектиране на кратки филмчета, даваше се домашна работа, която след това се обсъждаше. След всяка сесия, те попълваха дневник. Домашната работа беше свързана с онагледяване с примери на нещата, за които сме говорили в конкретната сесия, т.е. те трябваше да помислят малко и да дадат реални примери от практиката, чисто ситуативно разиграване на разни ситуации, игрови игри как биха отреагирали в определена ситуация, прилагайки принципите на асертивното поведение.