Определение № 1136 от 09.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1136 гр. София, 09.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20268002100160 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. Ж., чрез адв. Б. Ц., срещу въззивно решение № 5193 от 08.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 13432/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20097866/20.07.2023 г., постановено по гр. д. № 23736/2019 г. по описа на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявения от В. М. Ж. срещу А. М. Х., Ю. Т. П., А. П. Л. и Ц. П. П. иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство по отношение на ответниците, осъществяващо състава на чл. 291, ал. 2 НК – даване по непредпазливост на неверни основно и допълнително заключение по гр. д. № 18084/2006 г. на Софийски районен съд, 28 състав, от вещото лице П. С. П..

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на инстанция по съществото на правния спор по делото, да извърши самостоятелна преценка на всички събрани доказателства в производството, като обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните? Може ли съдът да основе решението си 1 само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите доказателства, установяващи правнорелевантните факти по спора и без изложи мотиви защо ги игнорира?“ – твърди се противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК, ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV г.о., решение № 194 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 4488/2019 г. на IV г.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II т.о., решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на II т.о., решение № 111 от 03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на II т.о., решение № 136 от 06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на II т.о., решение № 180 от 11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на II т.о., решение № 94 от 13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на II т.о., решение № 161 от 04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на II т.о. и др.; 1а/ „Длъжен ли е гражданският съд при предявен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство (престъпление по чл. 291, ал. 2 НК) да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи /обективни и субективни/ от фактическия състав на престъплението чрез конкретно посочване на установените от вещото лице обстоятелства, въз основа на които е формирало изводите си, както и чрез излагане на съображения относно правилността и верността, респ. относно неправилността и неверността на изводите на вещото лице в съответствие с установените по делото обстоятелства?“ – сочи се противоречие с приетото в решение № 233 от 17.10.2017 г. по гр. д. № 4321/2016 г. и решение № 112 от 18.10.2023 г. по гр. д. № 4621/2022 г., и двете по описа на IV г.о. на ВКС; 2/ „При изслушани основна и повторна комплексни съдебно-технически експертизи (КСТЕ) длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката за годността им и може ли съдът да не възприеме заключението на някоя от тях без да се мотивира защо и в коя част не го възприема? При противоречиви заключения по приетите СТЕ, длъжен ли е решаващият съд да обоснове защо възприема или не всяка от тях, както и да обсъди заключенията наред с останалите доказателства по делото?“ – касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС, изведена в решение № 224 от 07.01.2019 г. по гр. д. № 612/2018 г. на III г.о., решение № 462 от 09.07.2024 г. по гр. д. № 4333/2022 г. на III г.о., решение № 193 от 09.01.2015 г. по гр. д. № 2519/2014 г. на III г.о., решение № 762 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 1371/2009 г. на I г.о., решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на IV г.о., решение № 11 от 01.02.2024 г. по т. д. № 2277/2022 г. на I т.о.; 3/ „Обуславя ли се наименованието на строежа от вида и характера на строително-монтажните работи, предвидени с одобрените инвестиционни проекти?“; 4/ „Допустимо ли е опровергаване на вида СМР, разрешени въз основа на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж със свидетелски показания?“ – третият и четвърти въпрос се поставят с оглед поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на 2 въззивното решение.

От ответниците по жалба Ю. Т. П., А. П. Л. и Ц. П. П., чрез общия им пълномощник адв. И. М., е постъпил писмен отговор, с който изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Ответникът А. М. Х. също е подал отговор в срок, чрез адв. Е. К., в който се поддържа неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

В обжалваното решение въззивният съд е установил от фактическа страна, че съгласно твърденията на ищеца с решение от 26.04.2010 г. по гр. д.

№ 18084/2006 г. на СРС, е признато за установено по иск с правно основание чл. 108, вр. чл. 92 ЗС, предявен от А. М. Х. срещу В. М. Ж., че А. М. Х. е собственик на 9,25/100 ид. ч. от едноетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], състояща се от сутерен, приземен и тавански етаж, застроена на 88,80 кв. м., разположена в дъното на дворното място с площ 1064 кв. м., съставляващо имот № 15 от кв. 536, като В. М. Ж. е осъден да предаде владението върху имота; че посоченият резултат е стабилизиран с решение № 58/12.05.2014 г. по гр. д. № 7025/2013 г. на II г.о. на ВКС, в мотивите на което е посочено, че въпросът относно характера на изграденото от ответника е подробно изяснен в приетата техническа експертиза, като строежът не представлява „възстановяване и преустройство“ на съществуваща стара жилищна сграда, а съставлява изграждане на нова сграда и при липсата на учредено право на строеж, новата сграда става собственост по приращение на собствениците на дворното място според притежаваните от тях дялове в съсобствеността; че безспорно в хода на производството пред СРС били приети основно и допълнително заключение на СТЕ, изготвени от вещото лице П. С. П.; че съгласно постановление за отказ за започване на досъдебно производство от 31.05.2019 г., преписката във връзка със сигнал от ищеца е прекратена, тъй като лицето П. С. П. е починало на 30.08.2014 г.

От основното заключение на СТЕ на вещото лице П. П., въззивният състав е установил поставените му задачи. Съобразил е, че за да отговори на тях същият е извършил оглед на място, направил е необходимите проучвания в Техническата служба на район „О.“, ДАГ, и се е съобразил с представените по делото доказателства. Констатирал е още, че по първата задача на заключението „Дали съществува в УПИ *** oт кв. *** , м. ЧГГЦ – зона *** “ по плана на [населено място], с административен адрес: [улица], сграда, разположена в дъното на парцела, която да отговаря на описаната в приложения по делото нотариален акт № *** , том *** , н. д. № *** /1991 г.?“, вещото лице е дало заключение, че на мястото на втората сграда има 3 изградена нова сграда, съгласно приложен по делото архитектурен проект за преустройство на жилищна сграда за нуждите на посочената фирма, а сградата в дъното на имота, респ. в УПИ *** , e съборена, и тази част от дворното място се използва за паркиране на леки коли; че по втората задача на заключението „Има ли редовни строителни книжа за точно такава сграда и с точно такова разположение в описания УПИ, както описаната в нотариалния акт?“, вещото лице е заключило, че по делото е представен архитектурен проект за преустройство на жилищна сграда, към който няма изчертано разположение и разпределение на съществуващата част от жилищната сграда, поради което експертизата не може да установи точното разположение на съществуващата сграда; че е налице различие в описанието на жилищната сграда по нот. акт № *** /91 г., където същата е описана като разположена в дъното на дворното място, а в архитектурния проект и на самото място сградата е разположена в средната част на дворното място, непосредствено зад лицевата 4-етажна жилищна сграда; че по третата задача на заключението „Освен лицевата четириетажна масивна жилищна сграда, какви други сгради са разположени в описания в задача 1 УПИ, като за целта да се изготви от вещото лице окомерна скица – заключение?“ вещото лице е дало заключение, че в УПИ *** , освен лицевата 4-етажна жилищна сграда, има изградена сграда в средната част на дворното място, непосредствено зад лицевата жилищна сграда, съгласно представения по делото архитектурен проект, а отбелязаната в дъното на дворното място сграда е съборена, като частта от дворното място се ползва за паркиране на леки автомобили и има монтирана гаражна клетка.

Второинстанционният съд е съобразил и изготвеното допълнително заключение на СТЕ на вещото лице П. П., което е изготвено след извършени допълнителни проучвания в дирекция „Софийски кадастър“, представените по делото писмени доказателства и параметрите на сградата. От същото е установил, че по поставената задача № 1 към допълнителното заключение вещото лице П. е дало заключение, че на база графичното измерване от кадастралната основа на РП по приложената по делото скица, паянтовата жилищна сграда, разположена на около 5 м. л. зад лицевата жилищна сграда, е била с площ от около 27, 00 кв. м.; че в скицата – копие от кадастралния план същата сграда е заснета с площ от около 36, 00 кв. м., а според АДС № *** /28.10.1949 г., № *** /28.10.1949 г., № *** /28.10.1949 г. и № *** /28.10.1949 г., вътрешната къща е застроена на 30 кв. м., като съгласно удостоверение № *** /02.10.1990 г. на ОбНС „О.“ – Комисия по ТСУ – едноетажната жилищна постройка е била със застроена площ от 31 кв. м.; че по поставената задача № 2 вещото лице е посочило, че по делото няма данни за височината на горепосочената жилищна сграда, но същата е била на един етаж с мазе, а в момента съгласно одобрения архитектурен проект височината на сградата е, както следва: сутерен с височина от 2, 80 м. л.; етаж /партер/ с височина от 2, 70 м. л. и таван с височина от 2, 40 м. л.; че по поставената задача № 3 към допълнителното заключение на СТЕ вещото лице е дало отговор, че съгласно 4 скица – извлечение от ЗРП на м. „Центъра – Зона Б – 12“, одобрен със заповед № *** /09.10.1990 г. на гл. архитект на [населено място], е видно, че съгласно същия, ЗРП на мястото, където е разположена процесната сграда, разположена зад четириетажна жилищна сграда, не е предвидено застроително петно, като е предвидено само застрояване на лицевата жилищна сграда; че сградата, отразена непосредствено зад четириетажната жилищна сграда в лицевата част на УПИ *** , e разположена на около 46, 50 м. л. по протежение на източната имотна граница, имайки предвид кадастралната основа на РП.

При формиране на решаващите си изводи въззивният състав е взел предвид и събраните по делото гласни доказателствени средства, както и заключенията на съдебно-почерковата и комплексната съдебно-техническа експертиза. От последното е установил, че процесната сграда попада в УПИ *** и е била нанесена в кадастралната основа на ЗРП от 1990 г. приблизително в средата на парцела и до източната имотна граница със сигнатура „ПЖ“ /паянтово жилище/ и е имала площ от около 26 кв. м.; че към момента на одобряване на ЗРП в дъното на УПИ е била нанесена като съществуваща сграда със сигнатура „МС“ /масивна сграда/, която е била с площ от около 76 кв. м., като към настоящия момент тази сграда в имота не съществува; че в дъното на УПИ съществува паянтова сграда с площ от около 21 кв. м., служеща за гараж, която е нанесена в действащата кадастрална карта като сграда с идентификатор № *** .; че процесната двуетажна сграда е нанесена в кадастралната карта като сграда с идентификатор № *** /разположена е приблизително в средата на парцела/, по – близо до четириетажната жилищна сграда, разположена на лицето на парцела, като застроената й площ по КК е 91, 00 кв. м.; че не може да се установи дали сградата, съществувала до 1928 г., е погинала напълно в резултат на бомбардировките, включително каменните основи, и в какво се е състояло „възстановяването й наполовина“; че ако има запазени части от стара постройка, то това са частични каменни ивични основи по източната граница на имота и в същата зона части от зидове от плътни тухли, като носещата конструкция от стоманобетонови колони е нова по проекта от 1991 г.; че по отношение на т. нар. „възстановяваща се част“, с площ от около 45 кв. м., вещите лица са констатирали, че в общи линии е изпълнен одобрения проект от 1991 г., като същата е изцяло нова, изпълнена е по местоположение така, както е в одобрения проект; че изпълнената част от сградата на 4 метра от регулационната линия/имотната граница не отговаря по местоположение на разрушената при бомбардировките част, която не е била възстановена към 1949 г.