Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1977 от 02.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1366/2023
Вид
Решение № 1977
Подписан
02.04.2025
Състав
Мария Милкова Запрянова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.245, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр.1, пр.2, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 632 · Търговски закон
  • чл. 632, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 632, ал. 4 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1977 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20231100101366 по описа за 2023 година

Страни в производството са ищецът И. Г. В. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, и ответниците „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, гр. София, ул. Околовръстен път № 260, и „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, гр. София, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк София №1, сграда 15, вх.А, ет.4.

С исковата молба срещу ответника „Юробанк България“ АД са предявени следните искове:

1. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 25979.88 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно получени от ответника парични суми в периода от 19.02.2019г. до 08.11.2022г., в резултат на осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

2. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10385.89 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25979.88 лева за периода от 19.02.2019г. до 05.02.2023г.;

3. Евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1, пр.2, пр.3 ЗЗД, евентуално чл.59 ЗЗД, за сумата от 25979.88 лева, неоснователно получена от ответника парична сума в периода от 19.02.2019г. до 08.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

4. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10385.89 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25979.88 лева за периода от 19.02.2019г. до 05.02.2023г.;

5. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1

2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени неимуществени вреди /болки и страдания/ от предприети от ответника незаконосъобразни действия, изразяващи се в осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

6. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 807.29 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2000.00 лева за периода от 19.02.2019г. до 05.02.2023г.

Срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД са предявени следните искове:

1. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10953.75 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно получени от ответника парични суми в периода от 10.12.2019г. до 09.09.2022г., в резултат на осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

2. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1970.91 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10953.75 лева за периода от 10.12.2019г. до 05.02.2023г.;

3. Евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1, пр.2, пр.3 ЗЗД, евентуално чл.59 ЗЗД, за сумата от 10953.75 лева, неоснователно получена от ответника в периода от 10.12.2019г. до 09.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г.

/датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

4. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1970.91 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10953.75 лева за периода от 10.12.2019г. до 05.02.2023г.;

5. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени неимуществени вреди /болки и страдания/ от предприети от ответника незаконосъобразни действия, изразяващи се в осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

6. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 643.95 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2000.00 лева за периода от 10.12.2019г. до 05.02.2023г.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК са постъпили отговори от ответните страни. В депозирания от ответника „Юробанк България” АД исковете се оспорват като недопустими, като се релевира, че твърденията на ищеца обуславят отговорността на ответниците по реда на чл. 441 ГПК, поради което същите се явяват недопустими. Същевевременно в отговорите се излагат съображения за оспорване 2 основателността на предявените искове като в тази връзка са релевирани следните възражения: решението от 16.06.2020г. по гр. дело № 729/2021г. по описа на СГС, 30 с-в, с което са уважени предявените от ищеца срещу ответника „Юробанк България” АД искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е влязло в сила на 02.11.2022г., поради което едва от тази дата е отпаднало основанието за принудително изпълнение на задължението. С оглед изложеното считат, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

С ОИМ ответникът „Юробанк България” АД е направил и възражение за погасяване на вземанията по давност.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е било спорно между страните, че на 25.08.2008 год. между „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД с управител Л.С. и ответника „Юробанк България” АД е сключен Договор за банков кредит № BL22858 (продукт „Бизнес револвираща лния – плюс”), за сумата от 80 000 лева, която „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД се задължава да върне в срок от 120 месеца, съгласно приложения към договора погасителен план.

На 25.09.2008г. е сключен договор за поръчителство между И. В., който работи като охрана в „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД, и „Юробанк България” АД за обезпечаване на задълженията по договора за кредит.

През м.март 2009г. И. В. прекратява трудовото правоотношение с „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД.

На 10.02.2010г. между Л.А.С. на сина му А.Л.С. е сключен договор за прехвърляне на дружествените дялове от капитала на „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД.

На 20.05.2010г. между „Юробанк България” АД, „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД, И. В., Л.А.С. и А.Л.С. е подписан Анекс № 1 към договора за кредит, като в чл. 16 е посочено, че страните са се съгласили да освободят Л.С. като съдлъжник и на негово място като съдлъжник да отговоря А.Л.С..

Горните договори не са представени в настоящото производство, но сключването им с посоченото съдържание не е било спорно между страните.

От приетите писмени доказателства се установява, че на 14.07.2011г. „Юробанк България” АД е подало заявление за снабдяване със заповед за изпълнение, основано на документ по чл. 417 от ГПК, като е образувано ч.гр.д. № 30855/2011 год. по описа на СРС, 61 състав, по което съдът е издал заповед за незабавно изпълнение от 10.11.2011 год., с която е разпоредил на длъжникът „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД, на длъжника А.Л.С. и на И. В. да заплатят солидарно на кредитора - ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД сумата от 96 392.54 лева, от които: 85, 259,12 лева - главница, 11 073,42 лева - договорна лихва за периода 21.06.2010 год. - 17.05.2011 год., такси в размер на 60.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 14.07.2011 год. до окончателното плащане 3 на вземането, която за периода 14.07.2011г.-18.01.2021г. възлиза на сума в размер от 82 626.48лева; разноски по делото в размер на 3624.56 лева, от които 1927.85 - внесена държавна такса и 1696.71 лева - платен адвокатски хонорар.

Въз основа на Заповедта и издадения ведно с нея изпълнителен лист от 09.01.2012 год. по ч.гр.д. № 30855/2011 год. по описа на СРС, 61 състав, е образувано изп.д. № 1983/2012 год. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 на КЧСИ за събиране на дължимите по Заповедта и издадения изпълнителен лист суми. Действията по принудително изпълнение по делото са насочени срещу ищеца, като считано от 21.03.2012г. до 09.08.2022г. от трудовото му възнаграждение, а в последствие и от пенсията, ежемесечно са удържани суми.

В края на 2013 година е починал управителят и едноличен собственик на капитала на БГ Секюрити Къмпани ЕООД – А.С., като последователно всички негови наследници са направили отказ от наследство.

През 2014 година ищецът И. В. подава молба за обявяване на „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД в несъстоятелност, по която е образувано т.д. № 7968/2014г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав.

В производството по несъстоятелност са постановени следните решения:

- решение № 2030/18.12.2015 год., с което съдът е обявил неплатежоспособността на „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД, ЕИК 131519349 и е определил началната й дата – 17.05.2011 год., открил е производство по несъстоятелност на дружеството, както и е обявил същото в несъстоятелност, като е наложил запор и възбрана върху имуществото на дружеството.

- решение от 05.12.2017год, постановено в производството по т.д. № 7968/2014 год., с което съдът на основание чл. 632 ТЗ е спрял производството по несъстоятелност на „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД поради невнасяне на разноските по несъстоятелността, като е разпоредил делото да се докладва след изтичане на едногодишен срок от вписване на решението, ако дотогава не са постъпили молби за възобновяване на производството.

- решение от 07.02.2019г., с което, доколкото в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не е поискано възобновяване на спряното производство, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.

632, ал. 4 ТЗ, поради което е прекратил производството по несъстоятелност спрямо длъжника „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД. Това решение е влязло в сила на 16.02.2019г.

- решение от 18.2.2019г., с което съдът допълва постановеното на 07.02.2019г. решение за прекратяване на производството по несъстоятелност, като след първия абзац в диспозитива постановява: „ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за заличаване на търговеца по молба с вх.№8802/23.01.2019г.“

След подадена жалба срещу решението в частта, с която съдът е отказал заличаване на търговеца, е образувано въззивно т.д. 1494/2019 год. по описа на Софийски апелативен съд, като с решение от 28.06.2020г. по в.т.д. 1494/2019 год на Софийски апелативен съд, съдът е отменил Решение от 18.2.2019 год. и вместо него е допълнил решение от 07.02.2019г. по т.д.

№ 7968/2014 год. по описа на СГС, ТО VІ – 18 състав, като е постановил, че „ЗАЛИЧАВА „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД, ЕИК 131519349, в Търговския регистър към Агенция по 4 вписванията.“ Решението не е обжалвано и като такова е влязло в сила на 06.08.2020г.

Всички решения са вписани по партидата на юридическото лице в Търговския регистър.

На 19.02.2019г. по изпълнителното дело от банковата сметка на длъжника е удържана сума в размер от 22 739,25 лева, която е преведена на взискателя „Юробанк България” АД, както и допълнително още 1 157,72 лева – удържани от съдебния изпълнител във връзка с таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.

На 08.03.2019 год. И. В. депозира по изпълнителното дело възражение, с което уведомява съдебния изпълнител за Решението от 08.02.2019г. като заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 739, ал. 2 от Търговския закон „Неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица.”

На 29.03.2019г. между ответниците е сключен договор за цесия, по силата на който вземанията по договора за кредит за прехвърлени от цедента „Юробанк България” АД в полза на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

С влязло в сила на 02.11.2022г. решение от 16.06.2022г. по гр.д. № 729/2021 година по описа на СГС, І ГО, 30 състав, съдът е признал за установено на осн. чл.439 от ГПК, че И. В. не дължи на „Юробанк България” АД горепосочените суми по изпълнителния лист.