Решение № 1380 от 04.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Славка Н. И.а като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330201456 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. Й. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Б. Б. срещу Наказателно постановление № 24-0435-000012/23.01.2024 г., издадено от К.Г.А. – ***, с което на основание чл. 183, ал. 5 т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателката оспорва фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО). Твърди при приближаването към процесната пешеходна пътека да е спряла на около един метър и половина преди нея, при което преминаващите лица да са пресекли спокойно и без затруднения. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката се явява лично и заедно с адв. Б. Б., като и двамата поддържат жалбата. Вземат становище да са налице противоречия между показанията на свидетелите Г. и Д.. Позовават се на настъпил удар в автомобила на жалбоподателката от движещото се зад нея друго моторно превозно средство (МПС). Претендират се разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище на лист 2 от делото поддържа при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателката и 1 вината й счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Е. Й. П., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на 16.02.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез Второ РУ при ОДМВР – Пловдив на 01.03.2024 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 30.12.2023 г. около 17:15 часа в гр. Пловдив, по бул. „Пещерско шосе“ в посока от запад към изток жалбоподателката Е. Й. П. управлявала лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ***. На близко разстояние зад нея се движил лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, управляван от свид. П.Й.П., който бил брат на жалбоподателката.

По същото време свидетелите А. Д. Д. и Е. И. Г. се намирали в гр.

Пловдив, на бул. „Пещерско шосе“ № 158, като предприели пресичане по намиращата се там пешеходна пътека. Същата била сигнализирана на водачите с пътен знак Д17 и била очертана върху платното за движение с широки непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя, представляващи пътна маркировка М8.1. В този участък пътят се състоял от общо четири ленти за движение – по две във всяка посока. Свидетелите Д.а и Г. се огледали и след като автомобилите в крайната дясна пътна лента - която била най-близко до тях, спрели, те предприели пресичане, като навлезли в тази първа лента.

Свидетелката Г. вървяла отпред, като бутала празна детска количка, а веднага зад нея се движил и свид. Д., който носил в ръцете се малкото им дете.

Двамата продължили движението си и навлезли в съседната лява лента, която се явявала втора поред на платното. Докато вървели в тази лента, изведнъж забелязали светлини от фарове на автомобил и чули звук от задействане на спирачната му система. Това бил автомобилът „Тойота Ярис“ с рег. № ***, чийто водач била жалбоподателката П.. Тя се движила в същата тази лява или втора пътна лента и приближавайки пешеходната пътека до №158 на бул.

„Пещерско шосе“ в гр. Пловдив, видяла пресичащите свидетели Г. и Д., поради което предприела спиране, като задействала спирачната система на автомобила. Въпреки това, за да успее да пресече, свид. Г. притичала до съседната лента и извикала към свид. Д.: „Слънце, скачай!“. Последният инстинктивно погледнал наляво и също видял приближаващия автомобил на 2 жалбоподателката, като за да избегне съприкосновение, отскочил в съседната пътна лента при свид. Г.. При отскачането жалбоподателят чул шум от удар, тъй като в този момент лекият автомобил „Мерцедес“, управляван от свид. П., ударил с предната си част задната част на управляваното от жалбоподателката П. МПС и последното рязко се изстреляло напред. Към момента, когато настъпил ударът между двете превозни средства, автомобилът на жалбоподателката бил в процес на спиране, но все още движението му не било преустановено. След това свид. Д. разговарял с жалбоподателката и нейния брат, но не постигнали съгласие относно причините за случилото се.

На следващия ден свид. Д. подал сигнал до началника на Второ РУ при ОДМВР – Пловдив относно инцидента предходния ден, който бил заведен с рег. № 435000-31/02.01.2024 г. Било възложено извършването на проверка на свид. С.Й.Ю. – ***. В хода на същата били снети писмени обяснения от установените лица.

На 08.01.2024 г. свид. Ю. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 0538979 срещу жалбоподателката П., в нейно присъствие и в присъствието на свидетел.

Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и от писмените доказателства по делото.

Показанията на свид. С. Р. Ю. имат ограничено значение за разкриване на обективната истина, доколкото за свидетеля се доказва да не е очевидец на деянието. Неговите показания са относими единствено към обстоятелствата по съставянето на АУАН, като изяснява се, че тази дейност е изпълнена в присъствието на жалбоподателката, а самата проверка е инициирана по постъпил писмен сигнал. В показанията си свид. Ю. потвърждава авторството на съставения АУАН. От разпита му се установява още заеманата от актосъствателя длъжност към датата на съставяне на акта.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Е. И. Г. и А. Д. Д.. На първо място от тях се установява конкретното място, където свидетелите са пресичали – гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 158. В показанията им се съдържа още доказателствена информация за пътната обстановка и за организацията на движението в този участък на пътя. Така изяснява се, че пешеходната пътека е била обозначена с пътна маркировка, както и е имало поставен пътен знак. Установява се и че пътят се е състоял от общо четири ленти, като в крайната дясна лента, която свидетелите наричат първа, движещите се превозни средства са спрели и тогава двамата пешеходци са предприели пресичане. На следващо място от показанията им се изяснява 3 моментът, когато са забелязали автомобила, управляван от жалбоподателката, както и къде са се намирали тогава върху платното за движение. В тази връзка в показанията си и двамата свидетели изключително подробно описват действията си при пресичането, включително посоката, начина и последователността, в която са се движили, и каква е била пътната обстановка във всяка от лентите за движение по булеварда. От показанията на свид. Д. се разкрива, че когато е забелязал автомобила на жалбоподателката, се е намирал в средата на същата пътна лента, в която се е движила и жалб. П. - т.нар. втора лента или крайна лява за тази посока. Установява се на следващо място от показанията на тези двама свидетели начина, по който се реагирали на приближаващия автомобил, като за свид. Г. се доказва да е притичала към следващата пътна лента, а свид. Д. да е отскочил в същата посока. И в тази част показанията на двамата свидетели са изцяло взаимно кореспондиращи си, включително досежно такава подробност като конкретните думи, с които свид.

Г. и привлякла вниманието на Д. и го е подканила да премине по-бързо. Това се оценява като обстоятелство, което придава завишена достоверност в подробния разказ на тези свидетели. Все в тази връзка съдът приема за неоснователно възражението за съществени противоречия между показанията на свидетелите Г. и Д.. Твърди се двамата да поддържат различни версии досежно обстоятелството дали е имало съприкосновение между тях и автомобила на жалбоподателката. Свидетелката Г. отрича за такова съприкосновение. От своя страна свид. Д. заявява: „Контакт между автомобила и съпругата ми, с количката, с мен или с детето не е имало. При самия удар аз усетих само че ми закача якето, но това е при самия удар, в който я удариха и тя се изстреля напред.“. При това съдържание на показанията на свид. Д. съдът намира, че категорично не може да се приеме той да твърди нещо различно от свид. Г.. Напротив, изрично заявява, че никой от тях не е ударен, а само е имало леко закачане на връхна дреха, но не и на тялото му. Доколкото видимо сам свид. Д. не отдава особено значение на въздействието на автомобила върху якето му, то напълно възможно е свид. Г. дори и да не е разбрала за него. По тези съображения твърденията за съществени противоречия между показанията на Д. и Г. не се споделят.

Накрая, от показанията на тези свидетели се установяват още две значими за делото обстоятелства. Първо, разкрива се, че водач на процесния автомобил е била именно жалбоподателката П.. Тя присъства в съдебната зала при разпита на всеки от свидетелите и те я посочват като лицето, управлявало автомобила.

Изяснява се и че преди да бъде ударено от движещия се отзад друг автомобил, превозното средство, управлявано от жалбоподателката, така и не е успяло да спре напълно до състояние на покой, като свид. Д. пояснява: „Автомобилът на госпожата не беше спрял преди да го удари задният автомобил“.

От показанията на свид. П.Й.П. се установява, че той е брат на жалбоподателката П., както и че е присъствал на мястото на извършване на деянието, като е управлявал автомобил, движещ се зад този на жалбоподателката. Фактът на присъствието на свид. П. е убедително доказан 4 по делото чрез писменото доказателство двустранен констативен протокол за ПТП от 30.12.2023 г. на лист 60 от делото, където същият е посочен като водач на едно от участвалите в произшествието пътни превозни средства. В показанията си свидетелят възпроизвежда и друга доказателствена информация, от която се прави несъмнен извод, че той разказва за същия случай, за който и свидетелите Д. и Г.. Така свид. П. съобщава за възникнала разправия и разногласия между сестра му и пешеходци, които описва като:

„двама човека с едно детенце“, докато последните са пресичали на обозначена с пътна маркировка пешеходна пътека на бул. „Пещерско шосе“ в гр. Пловдив.

Така пресъздадената фактическа обстановка кореспондира именно с процесния случай.

Същевременно между показанията на свид. П. от една страна и от друга на свидетелите Д. и Г. е налице съществено противоречие досежно значимо за делото обстоятелство относно движението на автомобила, управляван от жалбоподателката. За свидетелите Д. и Г. беше изяснено, че твърдят автомобилът, управляван от жалбоподателката, да не е спирал пред пешеходната пътека, включително и към момента на удара му от движещото се зад него МПС само да е намалял скоростта си, но да не е бил спрял.