Решение № 1510 от 24.12.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3964/2025
- Вид
- Решение № 1510
- Подписан
- 24.12.2025
- В сила
- 17.04.2026
- Състав
- Светослав Николаев Узунов
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1510 гр. Пловдив, 24.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330203964 по описа за 2025 година намери следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Обжалвано е
Наказателно постановление
№
24-6207000661/29.01.2025г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР - Пловдив, РУ-Труд, с което на Ц. И. Т., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 30.05.2025г., а жалбата е подадена на 06.06.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
Като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:
На 24.12.2024г. в 00,05ч. в община Марица, път I-8 km 218+400, жалб. Т. управлявал в посока изток в условията на дъжд л.а. БМВ с рег. № ***. Същият се движил с несъобразена скорост в следствие на което при извършване на десен завой губи контрол, отклонил се в дясно, ударил се в предпазната мантинела и се преобърнал извън пътното платно. На мястото на ПТП пристигнал полицейски екип, в който бил св. М. – актосъставител. За констатираното ПТП свидетелят издал Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024-1024-52988 от 24.12.2024г., като констатирал щети по цялото купе на автомобила, по мантинелата и знак Б2 и контузия на главата на жалб. Т.. За така констатираното св. М. издал АУАН, който бил подписан без възражения от жалбоподателя. Впоследствие било издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена по делото на първо място въз основа на презумптивната сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на издадения АУАН. В случая в хода на производството презумптивната сила на АУАН не само не беше опровергана, а напротив, същата беше напълно потвърдена от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. От показанията на св. М. се изясняват фактите, свързани с констатираното от него ПТП. Същият изяснява атмосферните условия – че е валяло дъжд и че пътят е бил мокър, като от беседа с водача е установил, че непреодоляването на завоя е в резултат на несъобразената му скорост, доколкото при навлизане и излизане в завоя е изгубил контрол над автомобила. Изяснява и че асфалтовата настилка е била достатъчно добра, доколкото пътят наскоро е бил преасфалтиран и не е имало неравности, дупки, събиране на локви или друго.
От страна на жалбоподателя не се твърдят, нито се представят доказателства, сочещи на наличие на други обстоятелства, които да са довели до процесното ПТП, като същевременно видно е и че същият се е съгласил с посоченото в АУАН чрез подписа му без възражения, като в срока за възражение не е посочил други фактори, повлияли за настъпването на ПТП. Описаното в АУАН и изяснено от актосъставителя се подкрепя и от съставения от последния Протокол за ПТП, поради което и съдът намери, че не са налице обстоятелства, опровергаващи презумптивната доказателствена сила на АУАН, поради което и счете, че описаната в него фактическа обстановка е и 2 осъществилата се в обективната действителност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 24.12.2024г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 29.01.2025г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
По отношение на възражението на жалбоподателя за липса на надлежно описание на съставомерните факти, съдът намери същото за неоснователно.
Видно е, че административнонаказващият орган е изложил твърдения за наличието на несъобразяване на скоростта на водача с оглед конкретни атмосферни условия – управление в условията на дъжд, и с които условия именно водачът не се е съобразил при избирането на скоростта си на движение. По отношение на възражението, че не е посочена конкретна скорост на движение съдът констатира, че същото от една страна не се явява необходимо, а е и обективно невъзможно с оглед липсата на мястото на техническо средство за измерване на скоростта, което да е отчело конкретна такава. Самият факт на настъпване на ПТП с материални щети е достатъчно основание да се приеме, че скоростта на движение на водача не е била съобразена с горепосочените атмосферни условия, поради което и съдът не намери да е налице нарушение на правилата за описание на деянието от обективна страна. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция – Решение № 9183 от 28.10.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1517/2024 г. „Неоснователно е възражението на касатора за съществена непълнота в установената от контролните органи фактическа обстановка, 3 поради непосочване на скоростта, с която се е движел водача. Законът не изисква наличието на такава информация като съставомерен признак на нарушението. В подобни случай, при липсата на очевидци на извършване на нарушението, единствено нарушителят може да даде сведение за скоростта, с която се е движил, което разбира се следва да се цени критично с оглед заинтересоваността му от изхода на спора.“, Решение № 10476 от 24.11.2025 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2072/2025 г.
„правилно РС е посочил, че е без значение каква е била конкретната скорост – след като скоростта, с която се е движел водачът е направила невъзможно спирането на управляваното от него ППС и от това е настъпило ПТП, то същата е била несъобразена.“, Решение № 1118 от 7.02.2025 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2310/2024 г. и др.
Съдът намира за неоснователно и възражението за наличие на съществено процесуално нарушение с оглед сливането на качествата на жалбоподателя на нарушител и на пострадал от нарушението. От една страна, противно на изложеното в съдебно заседание, в процесното НП не е посочено пострадало лице, още по-малко като такова да е посочен жалбоподателя. От друга страна, наличието на увреди и по нарушителя не предпоставя избягването на същия на административнонаказателна (респ. и на наказателна) отговорност за извършеното от него деяние.
В тази връзка съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, доколкото същият, при конкретно посочени атмосферни условия (при условията на дъжд) не е съобразил скоростта си на движение, при което е загубил контрол над управляваното от него ППС, ударил се е в предпазната мантинела и се е преобърнал, с което е осъществил пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, с което са били причинени нараняване на жалбоподателя и повреда на пътни съоръжения.
Правилно е определена и санкционната норма на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП. Размерът на глобата е правилно определен в абсолютно предвидения от законодателя размер от 200 лв. (към момента на извършване на деянието) и който в пълна степен ще въздейства предупредително и превъзпитателно на дееца в последващи случаи да съобразява избора на скоростта си с 4 конкретните налични условия, за да се избегне настъпване на други ПТП-та.
При така изложеното, процесното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на въззиваемата страна, но с оглед липсата на искане за присъждане на разноски или доказателства такива да са били сторени, разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:
П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление
№
24-6207000661/29.01.2025г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР - Пловдив, РУ-Труд, с което на Ц. И. Т., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5