Решение № 982 от 24.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. Плевен, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430105180 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: ***, представлявано от *** П. В. и Х.

М., чрез юрк. Д. Р., против Н. И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди следното : във връзка Разпореждане №11579/01.09.2025 г., по ч.гр.д.

***/20***г. по описа на *** в законоустановения срок се предявява настоящият установителен иск по реда на чл.422 от ГПк, който се обосновава със следното : на *** година ответникът сключил Договор за паричен заем № *** от ***г. с кредитодател „***“ ООД, ЕИК ***, по силата на който получил сумата в размер на 1500 лева, срещу което се задължил да върне получената сума на 30 месечни вноски в размер на 115.32 лева всяка. Уговорен бил и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.32 % . Уговорен бил и годишен процент на разходите в размер 49.37 % .

Съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен 1 период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем №*** от ***г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл.10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора за паричен заем, с подписването му, Заемателят заявява, че е получил от Заемодателят заемната сума, а договорът за заем има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.

В чл.8 ал. 2 от Договора за паричен заем страните уговорили, че Заемателят дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава.

Между страните било уговорено в чл.8 ал. 3 от Договора, че Заемателят има право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо, в случай че Заемодателят изпадне в забава с повече от 90 календарни дни.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за паричен заем.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от *** г. и на основание чл. 99 ЗЗД кредиторът „***“ ООД - като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за паричен заем, на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.

2

Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него адрес.

По силата на цитирания договор за прехвърляне на вземания „***“ ЕООД е встъпило изцяло в правата на първоначалния кредитор „***“ ООД, като е станало титуляр на вземанията, произтичащи от гореописания договор за паричен заем, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за новия кредитор, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от първоначалния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако приеме, че уведомяването на длъжника не е извършено надлежно, съдът е сезиран с искане да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба.(В тази връзка - Решение № 123/24.06.3009 г. по т. д. № 12/3009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС)

Ответникът Н. И. Ц., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за паричен заем до изтичането на крайния срок за погасяване на заема. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 706.99лв., както следва: сумата в размер на 524.66лв., представляваща главница, произтичаща от Договор за паричен заем №*** от ***г.; сумата в 3 размер на 34.85лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 28.06.2019г. до 21.08.2020г.; сумата в размер на 147.48лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, за период от 28.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението; както и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендират се разноски, вкл. по ч.гр.д. №***/20***г. на ***.

В срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който прави възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност.

В последните проведени о.с.з. страните не се явяват и не се представляват.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковете са допустими, но по същество изцяло неоснователни и недоказани.

Видно от приобщеното по настоящото дело ч.гр.д. №***/20***год. по описа на *** е, че по същото е издадена Заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК в полза на ищеца срещу ответната страна за сумите, предмет на настоящата искова молба.

По делото страните не спорят относно наличието на облигационна връзка между ответника, като кредитополучател, и ищеца, придобил вземането срещу ответника по силата на договор за цесия - представен по делото. Не е налице спор относно параметрите на договора – същият е приложен на л.5 и сл. от делото и се установява,че предоставената на ответника сума е в размер 1500лв., с посочен ГПР – 49,37%, уговорена неустойка - 628,80лв. и обща дължима сума – 3459,60 лв.

С оглед потребителския характер на договора, съдът приема, че следва да извърши преценка по отношение клаузата, касаеща определения в договора ГПР, който от заключението на ВЛ се установява, че е определен реално в размер, надвишаващ многократния максималния, предмиден в закона – а именно, изчислен от ВЛ в приетото заключение по експертизата / л.97 и сл. от делото/ в размер 421,31%.

4

Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В случая посоченият размер на ГПР не съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Ако този допълнителен разход за начислена неустойка се включи в ГПР, последният би надхвърлил законово определения максимален размер. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителя в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ В.В. се установява, че ответникът е заплатил сумата от 2595,75лв., с която е погасена 974,34 лв. главница , договорна лихва, такса за експресно разглеждане, неустойка и 5 разходи за събиране на вземания.

По делото се установява, че не е спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, поради което и договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото се установява, че заплатената сума от ответника е повече от дължимата главница, поради окето исковата претенция за установяване на дължимост на главницата следва да се отхвърли като погасена чрез плащане, а за останалите суми исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

За яснота следва да се посочи, че уговорената в договора неустойка е нищожна, както и клаузата за ткака експресно разглеждане и разходи за събиране на вземания.

По отношение разноските : при този изход на делото на ищеца не се дължат разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: ***, представлявано от *** П. В. и Х. М., чрез юрк. Д. Р., против Н.

И.Ц., ЕГН **********, с посочен адрес за получаване на съдебни книжа: ***, искове на основание чл.422 от ГПК за признаване за установено да дължи сумите : главница в размер на 524,667лв., за която сума е издадена заповед за изпълненине по ч.гр.д. №***/20***год. по описа на ***, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, и за сумите договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 34,85лв. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 147,48лв., за които суми е издадена заповед за изпълненине по ч.гр.д.