Решение № 2365 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2365 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20241110203792 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. Г. Н. като управител и законен представител на „ВЕДИ КОМЕРС“ ООД е обжалвал електронен фиш, серия К, №7363593 на СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразен. Сочи, че във фиша липсват основни реквизити по чл.42, т.2, т.4 и т.7 от ЗАНН, тъй като не е посочена датата на издаване, не било посочено точното място на извършване на нарушението, както и мястото на пътния знак, указващ максималната скорост на движение, както и не са посочени данни на свидетелите, ако е установено нарушението в присъствието на контролен орган, които полицейски служители се явявали свидетели на самото нарушение. Изтъква също така, че липсвали данни за използваното техническо средство. Намира, че заснемането било в разрез с разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията на Р. България, тъй като нямало предупреждение за осъществяването му със съответен пътен знак, потвърдено в чл.8 от ЕКПЧ забраняваща заснемане на граждани, участващи в пътния трафик, без съответната предварителна информация.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Адв. Й. е депозирал молбастановище с вх.№151441/09.05.2024г., в която поддържа жалбата и допълва слените аргументи за незаконосъобразност: На снимковия материал не се виждал добре рег. номер на заснетото МПС, с което се твърдяло извършеното нарушение. На картата на мястото на заснемане, не можело да се установи, дали автомобила е заснет именно в контролирания участък от пътя и за съответното нарушение следвало да се състави 1

АУАН, тъй като било установено от полицейски служител. Повтарят се съображенията от жалбата, че заснемането с мобилно техническо средство не било обозначено, а според чл.7 ХОПЕС тайното и необозначено заснемане с техническо средство, предназначено за заснемане на обекти, нарушавало правото на личен живот и лична неприкосновеност. Претендира присъждане на разноски като адвокатско възнаграждение от 200 лева.

Въззиваемата страна не се представлява. Депозирани са писмени бележки от юрк. С. с вх.№153337/10.05.2024г., в които са изложени съображения за законосъобразното издаване на фиша, при спазване на процесуалните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП за форма и съдържание. Намира, че от приложените към АНП доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан. Превишената скорост е установена с АТСС, което е от одобрен тип и преминало успешно периодичен технически контрол. Наложено е предвиденото в санкционната норма наказание глоба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в случай, че жалбоподателят претендира адвокатски хонорар, прави възражение за прекомерност, ако надвишава минималните размери.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С електронния фиш, В. Г. Н. като управител и законен представител на „ВЕДИ КОМЕРС“ ООД е наказан с глоба, в размер на 300 лева, за това, че на 17.04.2023г. в 17:09ч. в гр. София по Околовръстен път до ТЕЦ Люлин, посока от бул. “Ломско шосе“ към бул. „Сливница“, при ограничение на скоростта от 80 км/ч. в извън населено място, въведено с пътен знак В-26 е установено и заснето с АТСС ARH CAM S1, №11743ее нарушение на скоростта, извършено с лек автомобил „Ауди А6 Олтроуд Каутро” с рег.№******, движещо се с превишена скорост от 38 км/ч., установена на 118 км/ч. - нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Електронния фиш е издаден въз основа на снимка №11743ее/03106, справка от ЦБД за собственост на заснетото МПС.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалвания ел. фиш и изпратен от ОПУ – София с писмо вх.№152616/10.05.2024г. проект за организация на движението в процесния участък.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съдът намира, че електронният фиш е издаден при спазване на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно използването на преносими автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за установяване на нарушенията на ограниченията на 2 скоростта.

Процесната система за контрол на скоростта - ARH CAM S1 отговаря на изискването на §6, т.65 от ДР на ЗДвП - АТСС - уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В случая става въпрос за преносима - мобилна система за контрол, установяваща нарушението на скоростта в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Участието на контролния орган се свежда до позициониране, включване, задаване на ограничението на скоростта на движение и изключване на системата, която е автоматизирана и не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Това е онагледено и от снимката на работещата система за контрол на скоростта на процесната дата, поради което съображенията на жалбоподателя за необходимост от съставяне на АУАН, съответно вписване данните на свидетелите по чл.42, т.7 от ЗАНН не намира основание.

Процесният фиш отговаря на легалното определение по §6, т.63 от ДР на ЗДвПелектронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, от одобрен образец е със Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи, както е със задължителното съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП - посочена е териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В тази връзка са несъстоятелни изискванията на жалбоподателя да друго съдържание, като такова по чл.42, т.2 и т.4 от ЗАНН, както и вписване на данните на техническото средство, използвано при установяване на нарушението, в повече от тези, които са визирани в конкретния фиш.

Що се касае до мястото на извършване на нарушението, то е достатъчно конкретно и точно и не буди съмнение в това число и за движение на МПС в контролирания участък от пътя.

3

Видно от удостоверение №17.09.5126, преносимата система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 е от одобрените за използване типове средства за измерване до 07.09.2027г., като според протокол №67-СГ-ИСИС/17.05.2022г. е преминала успешно периодичен контрол, със срок на валидност една година. Това означа, че към датата на заснемане на нарушението и засичане на скоростта на движение – 17.04.2023г. е технически изправна да засича и заснема скоростта на движение на МПС.

Според протокол за използване на АТСС от 17.04.2023г., системата е позиционирана в гр. София по Околовръстен път до ТЕЦ Люлин, посока от бул.

“Ломско шосе“ към бул. „Сливница“ на 17.04.2023г., с въведено ограничение от 80 км/ч. с пътен знак В-26, с посока на действие - приближаващи, стационарен режим на работа, двупосочно, с начало на работа 16:40 часа и край в 19:00 часа. Това се вижда и от снимковия материал, приложен към АНП на АТСС.

Видно от изпратения от ОПУ - София проект за организация на движението в процесния участък е поставен пътен знак В-26 с ограничение на скоростта от 80 км/ч., което означава, че при засечена скорост на лекия автомобил „Ауди А6 Олтроуд Каутро” с рег.№****** от 122 км/ч., а след приспадане на 3% толеранс – наказуема от 118 км/ч. автомобилът се е движил с превишена скорост, над разрешената с пътния знак от 38 км/ч. в извън населено място, което реализира състав на административно нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Тук е мястото, съдът да посочи, че според възраженията на жалбоподателя на снимката от АНП действително номерът на автомобила не е много ясен, но в достатъчна степен видим, така че да не буди съмнение, че става въпрос за МПС - лекия автомобил „Ауди А6 Олтроуд Каутро” с рег.№******.

В съответствие с изискванията на чл.188, ал.2 от ЗДвП е издаден ел. фиш на името на законния представител на дружеството „ВЕДИ КОМЕРС“ ООД, а това е Н., видно от справка в ТР, където е отразено, че всеки от двамата управители, между които жалбоподателя поотделно представлява дружеството, тъй като нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на това юридическо лице, според справката от ЦБД. Жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, както и не посочва лице, на което е предоставил управлението на автомобила на датата на нарушението.

В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП Н. не е предоставил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, който му е връчен на 19.02.2024г.

Правилно е определено наказанието на осн. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП - глоба от 300 лева в предвидения размер, тъй като превишението на скоростта е в границите от 31 до 40 км/ч. - от 38 км/ч. над разрешената.

За пълнота на изложението, за да не бъде обвинен съда в процесуално високомерие, с оглед на изложеното от жалбоподателя нарушение на чл.8 от ЕКПЧ е 4 необходимо да се има предвид, че забрана за използване на техническо средство за установяване и заснемане на нарушения не се откри в посочената от Н. норма, която гласи: 1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията и 2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Подобна забрана няма и в Конституцията на Р. България, конкретно в чл.32, ал.2, така, както смята Н., а разпоредбата предвижда, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Прави впечатление на съда, че жалбоподателят е пропуснал уточнението, като в ЕКПЧ, така и в Конституцията на Р. България предвиденото изключения от визираните права, ако е предвидено в съответен закон, какъвто се явява ЗДвП.

Що се касае до визирания в молбата – становище от адв. Й. чл.7 ХОПЕС, то се предвижда, че всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения. Чрез използване на техническо средство за установяване на нарушения по ЗДвП, нито се заснема конкретна личност, нито се оповестява личния и семейния живот на когото и да е било, защото се заснема МПС, при управлението, на което е извършено нарушение на скоростния режим.

Освен това, жалбоподателят, а и неговия защитник не са наблегнали, така педантично на задълженията на водачите на МПС да спазват пътните знаци, в това число указващи максимално допустимата скорост на движение, тъй като при движение на автомобил с превишение на скоростта над 30 км/ч., за каквато е глобен жалбоподателя като законен представител на дружеството - собственик, се създава значителна опасност за живота и здравето на мнозина. Съхраняването на човешкия живот е основна ценност както в Конституцията на Р. България, така в ЕКПЧ и ХОПЕС.