Определение № 1271 от 11.05.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1271 гр. Бургас, 11.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Д. П. Стоянов като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500620 по описа за 2023 година

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ - ЕАД - гр.София, против Разпореждане № 2664/07.03.2023г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 647/06.03.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1306/23г. на Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника Д. Т. Д., за сумата: 1872.99лв. - договорна лихва за периода 20.09.2021г. – 20.02.2023 г.и 2377.20 лв. - обезщетение за забавено плащане считано от 16.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението, на основание сключен на 29.06.2017г. договор за потребителски кредит № PLUS-14968103 между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д. Т. Д. и Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ - ЕАД, срещу Д. Т. Д. за следните суми: 20749.89 лева - главница; 1872.99 лв. договорна лихва за периода 20.09.2021г. – 20.02.2023 г.и 2377.20 лв. - обезщетение за забавено плащане считано от 16.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението. Излагат се твърдения за сключен договор за потребителски кредит между “БНП Париба Пърсънъл 1

Файненс“ ЕАД и Д. Т. Д. и Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Твърди се изпадане на длъжника в забава и се претендират процесните суми. Представят се договор потребителски за кредит, Общи условия, пълномощно.

По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 647/06.03.23г., за претендираната главница, както и деловодни разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С тук обжалваното разпореждане на Районен съд Бургас, е отхвърлено заявлението за сумата за сумата 1872.99 лв. - договорна лихва за периода 20.09.2021г. – 20.02.2023 г.и 2377.20 лв. - обезщетение за забавено плащане считано от 16.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението, като е прието, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.10а,чл.11,ал.1,т.10 вр. чл.19, ал.1-4, чл.21, чл.22 и чл.23 ЗПК, не била ясна графата с параметрите на кредита, което поставяло в невъзможност потребителя да разбере начина по който са формирани разходите и тяхната величана.

Допълнителен мотив е, че таксата „ангажимент“ не е допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, а представлява част от възнаграждението за предоставения кредит, което водело до оскъпяване на кредита.

В частната жалба се излагат съображения, че договорът не противоречи на разпоредбите на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи.

Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно по отношение на договорната лихва и обезщетението за забава.

Видно от представения Договор за потребителски кредит, страните са се договорили предоставената сума в размер на 30000 лева да бъде върната на 120 месечни вноски, при ГПР – 10,98% и годишен лихвен процент в размер на 9,85%. Така уговорения годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.

2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря 2 компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави.

В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 9.85 %., след като формално ГПР е в законовите рамки – 10,98 %. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Същата следва да се присъди, в размер на 1872.99 лв. - договорна лихва за периода 20.09.2021г. – 20.02.2023 г.

Основателна е и претенцията за обезщетение за забава на главницата, в размера на 2377.20 лв., считано от 16.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението.

Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно досежно договорната лихва и обезщетението за забава.

Разноски не се претендират от жалбоподателя и не следва да се присъждат.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.410 , вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2664/07.03.2023г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 647/06.03.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1306/23г. на Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника Д. Т. Д., за сумата: 1872.99лв. договорна лихва за периода 20.09.2021г. – 20.02.2023 г.и 2377.20 лв. - обезщетение за забавено плащане считано от 16.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението 02.03.2023г. на основание сключен на 29.06.2017г. договор за потребителски кредит № PLUS-14968103 между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д. Т. Д. и Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ - ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, против длъжника Д. Т. Д. с ЕГН********** с адрес:*** за сумата: 1872.99лв. - договорна лихва за периода 20.09.2021г. – 20.02.2023 г.и 2377.20 лв. - обезщетение за забавено плащане считано от 16.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението-02.03.2023г. на основание сключен на 29.06.2017г. договор за потребителски кредит № PLUS-14968103 между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д. Т. Д. и Приложение №1 към Рамков 3 договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4