Решение № 825 от 15.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 825 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000501060 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 06.01.2023г по гр.д. № 7575/2022г СГС, ГО, VІ брачен състав е отхвърлил молбата с правно основание чл.8 и сл. от Хагската конвенция във връзка с чл.22а от ЗЗакрД на М. П. М. срещу Д. Д. М. за връщане на малолетното дете В. на молителя във Великобритания, като неоснователна. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от М. М., представляван от адв.

Н. , изцяло. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото. Поддържа, че по делото се установява, че Д. М. е подготвяла бягството си от семейния им дом във Великобритания, че е задържала детето в България без съгласието или уговорката за това с бащата.

Поддържа, че действията на ответницата накърняват връзката между бащата и детето, че майката не е дала възможност на детето да избере къде да живее, нарушила е семейната му среда, прекъснала е социалните му контакти. Поддържа, че са налице основанията на закона за връщане на детето във Великобритания, където се установява 1 да е обичайното му местопребиваване, за което не се установява да има рискове за детето. Моли решението на СГС да бъде отменено и искането за връщане на детето В. във Великобритания - да бъде уважена. Претендира разноските, направени пред двете съдебни инстанции.

На ответника по жалбата Д. М. е връчен препис от жалбата. Въззиваемата страна депозира отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата. Сочи, че молбата е отправена директно до СГС, а не чрез МП, което прави производството недопустимо.

Възразява , че производството е недопустимо и поради това, че между страните е висящ бракоразводен процес, по които ищецът следва да получи идентична защита с тази, която търси по настоящото дело. Сочи, че по делото е установено, че семейството на страните се е върнало в България по общо решение. Оспорва семейството да е вземало решение да се завърне общо във Великобритания . Оспорва да е доказано детето В. да е задържано в България от страна на майката и да е издирвана от бащата.

Сочи, че във Великобритания семейството е разчитало на социални помощи, че е обитавало споделено жилище. Възразява още, че детето се е адаптирало към живота си в България. Възразява още, че са налице и пречки по чл. 13,ал.1, б. ”б” от ХК за отказ за връщане на детето във Великобритания , поради липса на условия за отглеждането на детето там. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

В о.с.з. жалбоподателят М. М. не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата Д. М. е представлявана от адв. М., която оспорва жалбата и моли решението на СГС да бъде потвърдено. Моли да се съобрази депозирания писмен отговор на въззивната жалба. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура прокурор С. счита жалбата за неоснователна.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и 2 допустимо. Решението е правилно, не страда от пороците посочени във въззивната жалба и не е постановено в нарушение на императивни материалноправни разпоредби.

Съдът е сезиран с молба от М. М., който заявява, че с ответницата Д. М. имат общо дете В., родена на ********г. Твърди, че семейството живеело в Англия, в град Уестънсюпър Меър, под наем. Твърди, че ответницата по време на общото им съжителство е работила 4 месеца, след което се разболяла от онкологично заболяване.

Твърди, че през този период се е грижил за нея и е работил. Твърди, че детето В. е записано на училище 2019г. Твърди, че на 03.12.2021г ответницата заявила, че иска да се върне в България с детето. След сигнал от молителя полицейски органи на 03.12.2021г спрели ответницата. Твърди, че на 06.12.2021г молителят, ответницата и тяхното дете се върнали в България . Твърди, че ответницата заминала да посети майка си и от 10.12.2021г молителят загубил контакт с нея. Твърди, че ответницата не се е явила на летището за полета до Великобритания. Твърди, че ищцата е решила да остане при майка си, че се е снабдила със заповед за защита от домашно насилие и завела бракоразводно дело. Твърди, че детето не учи, че майката здравословно не е добре и трудно се грижи за него. Твърди, че се опасява да не изгуби контакт с детето. Твърди, че детето е незаконно задържано в България от майка си.

В отговора на искането за връщане на детето В. ответникът пред СГС – майката Д. М. оспорва искането като недопустимо, поради нарушена процедура. Възразява, че решението за извеждане на детето от Великобритания е взето от двамата родители, а решението за оставане в България- след обсъждане и преценка на рисковете и ползите за неговото развитие. Възразява, че бракът между страните е бил изпълнен с напрежение, че детето е било свидетел на тормоз върху майката. Възразява, че молителят е бил наясно, че в България ответницата и детето са при семейството на жената. Възразява, че молителят се е върнал на 12.12.2021г във Великобритания без да има нужда. Възразява, че детето започнало училище и е свикнало със средата си в България. Сочи основание по чл.13, ал.1, б „б” от ХК обуславящи необходимост от отказ за връщане на детето във Великобритания- наличие на сериозна опасност за неговото психическо или физическо увреждане.

Исковата молба за връщане на детето В. е депозирана на 18.07.2022г пред Софийски градски съд.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд, против нея няма развити въззивни доводи, поради което и на осн. чл.272 от ГПК съдът препраща към тази част на мотивите на СГС като мотивировка на собствения си акт.

По делото безпротиворечиво се установява, че детето В. е родено на ********г в Канада, че първоначално семейството на страните е живяло в Канада, а после – от 2018г се е преместило да живее във Великобритания. Не се спори още, че на 3

06.12.2021г семейството се връща заедно в България и че на 12.12.2021г ищецът се връща сам във Великобритания.

От представените по делото доказателства се установява, че молителят има жива майка и няма други родственици. Ответницата има братя , сестри, син и майка и считано от м.12.2021г двете с детето В. са регистрирани на постоянен и настоящ адрес в с. ***, област ***.

От представените по делото доказателства се установява и това не е спорно между страните, че във Великобритания семейството на страните е живяло под наем, че детето В. е посещавало начално училище.

Представени са доказателства, че през 2019г молителят е работил по трудово правоотношение и е допуснал нарушение на трудовата дисциплина- явил се е на работа, миришещ на бира.

Установява се още, че през 2019г ответницата е провеждалва лечение на онкологично заболяване от което е страдала .

Видно от доклад за домашен инцидент от 03.12.2021г ответницата е направила опит да отпътува за България заедно с детето В., с което молителят не е бил съгласен.

При извършени полицейски действия по сигнал на молителя полицията е иззела паспортите на ответницата и детето В.. На 04.12.2021г семейството се явило в полицейския участък и обяснили, че ще се върнат в България заедно, при което полицията върнала иззетите паспорти.

Установява се, че след връщането в България ответницата и детето В. са заживели в с. Чокоба, че ответницата е инициирала бракоразводен процес и се е оплакала от домашно насилие.

В производството по гр.д. № 5650/2021г по описа на РС-Сливен съдът е издал заповед за защита по отношение на ответницата и детето В., като е забранил на молителя да се доближава до тях на разстояние по-малко от 100м и е определил временно местоживеене на детето при майката. По делото съдът е постановил решение, с което е прието за установено, че М. М. е осъществил акт на домашно насилие спрямо Д. М. и детето В. на 03.12.2021г изразило се в дърпане, блъскане, отправяне на обиди.

Установява се по делото, че ответницата е сключила договор за наем на недвижим имот в гр. Сливен, както и че детето В. е записано като ученичка пред учебната 2022/2023г в дневна форма на обучение.

Установява се, че на 25.07.2022г ответницата е сключила трудов договор с Общиа Сливен- Социален патронаж за длъжността „Разносвач на храна” В о.с.з. на 10.10.2022г и на 28.11.2022г са изслушани свидетелите Д. В. , В. С. и Г. М..

4

Свид. В. установява, че е гостувал на страните м.09.2021г и всичко било нормално, детето било засмяно, ищецът не ходел на работа и двамата ходели да се черпят.

Свид. С.а, майка на ищеца, установява, че е гостувала на страните при раждането на детето в Канада, след това през 2017 и 2018г , но след 2019г не е напускала страната.

Установява, че детето растяло щастливо, че бащата се занимавал с него, че детето не се е оплаквало от баща си. Установява,че веднъж, отдавна, видяла ответницата да удря детето по главата. Установява, че след 2021г е направила 1-2 опита да се свърже с детето, чрез ответницата и по съвет на молителя се отказала.

Свид. М., сестра на ответницата установява, че детето е много по-спокойно сега отколкото при пристигането си. Установява,че тогава детето било вкопчено в майка си.

Установява, че бащата се е обаждал на детето и започвал да говори на английски.

Установява, че В. за първи път идва в България, а ответницата не се е прибирала от 7-8 години. Установява, е ответницата сега работела, а детето ходело на училище, имало личен лекар и посещавало извънкласни занимания.

В о.с.з. на 28.11.2022г е изслушано заключение на СПЕ, изготвено от в.л. З.-С., клиничен психолог, която установява на 03.12.2021г детето е преживяло силен емоционален стрес, чувствало се е ядосано, преживяло е емоционална травма с характер на домашно насилие, изразяващо се в агресия на бащата спрямо майката, която детето е възприело лично, като пряк участник в ситуацията. Според вещото лице първоначално при среща с бащата по време на изследването детето е реагирало със страх, безпокойство, страхувало се от наказание за това, че е тръгнало с майката.

Споделяло е , че бащата е имал лошо отношение към нея и майка й. Според вещото лице поради негативното въздействие от страна на бащата детето е с разколебана самооценка- поставя въпрос то дали е добро. Според вещото лице детето има страх от бащата, най-вероятно придобит от изострения конфликт между родителите. Вещото лице сочи, че отношението на детето към бащата е противоречиво. Заявява първоначално отрицателно отношение, което лесно преодолява. Според вещото лице бащата с подаръци обезоръжава детето, държи се манипулативно и му създава чувство за вина, като му припомня определени моменти от миналото. Между двамата се постига топло чувство и в края на срещата детето прегръща баща си. С учудване констатира пред майка си , че тати е мил. При разговор между молителя и вещото лице тай е споделил тежко негативно отношение към ответницата, като отправените думи към съпругата му, според вещото лице, са станали достояние и на детето по време на съвместния им живот и е породила тревога у него. Според вещото лице детето има стабилна близка връзка с майка си, която за него е източник на сигурност, обич и доверие. Според вещото лице детето изпитва страх за здравословното състояние на майка си, което допълнително и непоправимо би усложнило психическото му състояние при евентуална раздяла. Според вещото лице и при нормални обстоятелства 5 раздялата на дете от майкатата на подобна възраст би довело до негативни емоциибазисна тревожност, разстройство на привързаността в по-зряла възраст, липса на стабилна самооценка, риск от поведенчески отклонения.