Решение № 3829 от 27.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3829 гр. Пловдив, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330116833 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът Г. А. Д., ЕГН: **********, от град П., ул. „************“ № ***, чрез пълномощник ЕАД Е. И., е предявил против „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н. П., искове за прогласяване като нищожна поради противоречие с добрите нрави и заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, клаузата на таксата за експресно разглеждане от сключения между страните договор за кредит от 19.12.2019 г., както и за връщане на сумата от 233, 30 лева- неоснователно платена такава такса по договора за периода 19.12.2019 г.- 10.10.2023 г., предвид нейната нищожност, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 17.11.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 19.12.2019 г., по който на ищеца била предоставена сумата от 800 лева, при фиксиран лихвен процент- 40, 05 % и ГПР- 49, 1 %. Според договора, заемателят дължал такса експресно разглеждане на документи в р-р на 273, 30 лева, платима с месчената погасителна вноска разсрочено. Твърди се таксата да е въведена, за да се заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди се клаузата да е неравноправна. Тази уговорка била нищожна. Опциите при сключване на договора били или приоритетно разглеждане и плащане на такса с получаване на становище от 15 минути до 2 часа от подаване на предложението, или обикновена заявка без такса със срок на становище от 7 дни. При това положение заемателят бил принуден да 1 избере приоритетното разглеждане, без предварително да е наясно в какъв размер е таксата, която се начислявала едва след подаване на заявката. Нямало еквивалентност между таксата и насрещната услуга, поради което таксата имала неравноправен характер, защото целяла неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и представлявала скрит разход по кредита, като по този начин се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Това представлявала прикрита неустойка, като тази такса не отговаряла на присъщите й функции.

Тя противоречала на добрите нрави и била неравноправна, като не била и индивидуално уговорена. Тя представлявала част от същественото съдържание на договора и правела цялото заемно съглашение нищожно. В тази връзка се предявява иск за прогласяване на нищожността на тази клауза от договора. Разходите и печалбата на търговеца следвало да са включени във фиксирания лихвен процент по договора, но неустойката не била, като така размерът на ГПР не отговарял на законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Предявява се иск за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка по договора, както и за връщане на платена неустойка по договора. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява, но пълномощникът к взема писмени становища.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който исковете се оспорват. Излагат се детайлни твърдения защо се счита, че ищецът злоупотребява с права, като е завел седем отделни дела за прогласяване нищожни клаузи от седем различни договора между страните. Настоява разноските в процеса да се възложат на ищеца, който злоупотребил с права, като завел седем отделни дела срещу ответника, вместо една искова молба по всички договори за кредит. По същество се признават исковете по всяко от седемте дела, вкл. и настоящото и се моли разноските да се възложат на ищеца. На свой ред претендира разноски. В с.з. страната не се явява и не се представлява, но също взема писмени становища по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем № ********** от 19.12.2019 г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 800 лева, при следните условия: срок- до 18.01.2020 г., при фиксиран годишен лихвен процент- 40, 05 % и годишен процент на разходите- 49, 10 %, при общ размер на всички плащания- 826, 70 лева. Предвидена е още и такса за експресно разглеждане в размер на 273, 30 лева.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем и погасителен план.

Прието е без оспорване от страните заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е посочило, че по кредита била заплатена сумата от общо 233, 30 леватакса за експресно разглеждане. В ГПР била включена само лихвата, а при включване на таксата за експресно разглеждане, ГПР би станал в размер на 395, 42 %.

Във връзка със заключението на вещото лице е увеличен размерът на осъдителния иск на сумата от 233, 30 лева, вместо първоначално предявения такъв от 50 лева.

2

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Настоящият съдебен състав намира, че клаузата от договора относно таксата за експресно разглеждане очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. От съдържанието на договора не става ясно дали заемателят избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение. Отделно пък, кредиторът не доказва наличието на обстоятелства, предшестващи сключването на договора (по делото не са представени такива писмени доказателства), от които да е видно, че действително потребителят е избрал да се възползва от тази допълнителна услуга. Не става и ясно дали клиентът има право на избор и на обикновена заявка, без приоритетно разглеждане, нито пък за колко време се взема становище от кредитора в единия или в другия случай, за да се прецени експресността на заявката. В договора е посочено, че таксата за това бързо разглеждане е във фиксиран размер- 273, 30 лева или около ¼ от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Както вече се посочи, заемодателят не представя попълненото от заемателя предложение за сключване на договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора и съответно- дали е информирано за това. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП3 клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса. Вече се отбеляза по- горе, че не е ясно какъв е срокът за разглеждане на заявката и дали той е бил спазен от ответника, за да са налице предпоставките за начисляване на подобна такса за експресно разглеждане документите.

На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за експресното разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. В този смисъл установителният иск се явява основателен и следва да се уважи.

По отношение на осъдителния иск, следва да се приеме, че заплатената по договора такса за експресно разглеждане в размера, установен от вещото лице по ССчЕ от 233, 30 лева, е заплатена при начална липса на основание и затова следва да бъде осъден ответникът да я върне на ищеца. След като въпросната клауза се явява нищожна, а оттук- и несъществуваща, по нея не се дължи изпълнение от потребителя, а платеното се явява недължимо и подлежи на връщане. Така вторият осъдителен иск следва да бъде уважен в поддържания му след изменението размер и претенцията да се присъди за търсената сума, която се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.

Макар и с отговора ответникът да признава иска, той не може да се освободи от 4 разноски според нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Същата предвижда, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, страната се освобождава от разноски. В случая е необходимо да са налице и двете предпоставки, но съдът намира, че това не е така. Дали длъжникът е заплатил или не в пълен размер въпросната такса по кредита, това не означава, че той няма интерес да се признае за установено, че дадена клауза от договора е нищожна и в този смисъл винаги кредиторът ще е дал повод за завеждане на подобно дело, след като е сключил договор с нищожни клаузи, които засягат интереса на потребителя и последният търси защита на правата си. Даването на повод за завеждане на делото не следва да се разбира единствено като предприети от кредитора активни действия по търсене на длъжника, за да изпълни точно договора си, а и в по- широк смисъл- когато неблагоприятно се засягат права на длъжника, за които законодателят му е гарантирал защита, осъществима по съдебен ред. Без значение е дали по тази нищожна клауза се търси плащане от кредитора, защото ищецът винаги има право да търси защита на правата си като потребител, ако ги счита за нарушени. Горните съображения в тяхната съвкупност обуславят извода на настоящия състав, че в случая ответникът не може да ползва привилегията на чл.