Решение № 467 от 23.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100512470 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. А. В. срещу решение № 20102526/11.09.2023г., постановено по гр.д. № 67046/2017г. по описа на СРС, 44-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с предишно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за сумите 2 316 лева и 9 750 лева, заплатени за присъединяване на недвижим имот в с.

Скрино, общ. Бобошево, към разпределителната електрическа мрежа и подлежащи на връщане, поради липса на основание за плащането им, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 611.65 лева – мораторна лихва върху главницата от 2 316 лева за периода от 27.01.2015г. до 21.09.2017г., и за сумата 1 934.04 лева -мораторна лихва върху главницата от 9 750 лева за периода от 17.09.2015г. до 21.09.2017г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати от СРС процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилно СРС приел, че сумите в общ размер 14 620.69 лева били заплатени на нормативно основание. Макар и чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕ да препращал към чл. 36, ал. 3 ЗЕ, липсвало нормативно основание за заплащане на сумата, тъй като Наредба № 1/2013г. за регулиране на цените за ел.енергия била отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение на ВАС. Неприложимо било 1 и Решение № Ц-002/29.03.2002г. на ДКЕВР, а отделно посочените с него цени били определени неправилно и субективно и не следвало да се прилагат към договорни отношения. Позовава се на изложеното от вещото лице по СТЕ в разпита му по чл.

200 ГПК – имало възможност да се изгради нов трафопост. Решението било издадено на основание отменени и неприложими към датата на сключване на договора за присъединяване нормативни актове (от 2002г.), липсвало последващо издадено такова решение на КЕВР по действащия ЗЕ и нормативните актове към него. Неправилно СРС приел, че с допълнителното споразумение от 17.09.2015г. към договора за присъединяване страните изразили съгласие – касаело се за бланка, предоставена без възможност за договаряне на клаузи и съдържание, а при неприемане на условията имотът нямало да бъде присъединен, а ищецът щяла да загуби платените до момента пари. Позовава се на чл. 143, чл. 146 ЗЗП, Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Липсвало основание за заплащане на сумите при положение, че ответникът отчитал инвестиционни разходи за разширение на електрическата мрежа от цената на ел.енергията, че съгласно заключението на вещото лице в случая имало възможност да се изгради ново техническо съоръжение – трафопост, но вместо да бъде разработен и съгласуван работен проект съгласно изискванията на чл. 21 от Наредба № 6/24.02.2014г., за сметка на мрежовия оператор, било взето субективно решение за изграждане на въздушна линия за сметка на ищеца. Сумата 2 316 лева, макар и наречена цена, представлявала едностранно наложена такса от частно юридическо лице. В цената на заплащаната ел.енергия били включени инвестиционни и амортизационни разходи, предвид на което сумата била заплащана на монополиста два пъти. Сумата 9 750 лева, в нарушение на чл. 9, ал. 6 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи (НППКЕЕПРЕМ), чл. 18, ал. 2, чл. 19, ал. 1 от същата наредба, не била определена в договора за присъединяване. Изграждането на съоръженията за присъединяване следвало да бъде изцяло за сметка на ответника – чл. 2 от договора, чл. 31, ал. 3 и ал. 4 НППКЕЕПРЕМ, чл. 29, ал. 4 от наредбата, и били негова собственост. Липсвало и съгласуване с потребителя съгласно изискването на чл. 21, ал.

2, т. 1 НППКЕЕПРЕМ. Позовава се на чл. 33, ал. 3 от Наредба № 1/18.03.2013г. За регулиране на цените на ел.енергия. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете срещу ответника бъдат изцяло уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна-ответник „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Решението на СРС било обосновано и правилно. Независимо от вида, нивото на напрежение и количеството на необходимите ел.съоръжения за присъединяване на обект към разпределителната мрежа, цените за 2 присъединяване в групи от I до IV включително, визирани в Наредба № 1/2013г. За регулиране на цените на ел.енергия и в решение № Ц-002/29.03.2002г. на ДКЕВР, били твърдо определени, предвид на което доводите за размера на вложените инвестиционни разходи за изграждане на съоръженията за присъединяване били неотносими. В качеството си на оператор на разпределителната ел.мрежа ответникът определил условията за присъединяване с оглед всички относими фактори.

Неоптимално в случая било изграждането на трафопост – същият следвало да се изгради съобразно чл. 117, ал. 5 ЗЕ за сметка на ищеца-небитов клиент, при което разходите й биха били далеч по-големи от заплатената от нея променлива компонента.

Изграждането на нов трафопост в района за сметка на ответника било нецелесъобразно и икономически необосновано. Излага съображения. Наредба № 1/2013г. била действаща и към сключването на договора с ищеца и към фактическото присъединяване, законодателството в областта на енергетиката относно присъединяването в продължение на години било последователно, а доводите за неприлагане на валидно взетото решение № Ц-002/2002г. на ДКЕВР били неоснователни. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Настоящият съдебен състав при извършената проверка намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Решението е и правилно, като въззивният състав споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът В. А. В. излага, че била собственик на недвижим имот – УПИ пл. № 83, за който бил отреден парцел Х, кв. 3, по регулационния план на с. Скрино, общ. Бобошево. Имотът представлявал парцел и изградена в него фурна. Намирал се в центъра на селото и имало изградена инфраструктура за ел.захранване. След закупуването на имота, през 2015г. ищецът поискала от ответника имотът да бъде захранен с електричество. На 27.01.2015г. страните подписали договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната мрежа ДПЕРМ 1201707900, SAP № IB-32-15-32005, в чл. 30, ал. 2 от съдържанието на който цената за присъединяване била посочена 2 316 лева с ДДС.

Ответникът поел задължение за своя сметка да изгради съоръженията за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа – нова въздушна линия НН по съществуващо трасе на извод „Б“ с УИП 3х70+54.6 кв.мм с дължина 400 м от нов извод на разпределителното табло НН на ПТП „Скрино“ с № 23134426, КН_1025.

3

През м.08.2015г. Служител на ответника съобщил на ищеца В., че за да продължат дейностите следва да заплати още 9 750 лева. На отправени запитвания й обяснили, че сумата представлявала стойност на инвестиционните разходи и се определяла съобразно дължината на изгражданите съоръжения. Ищецът подписала допълнително споразумение от 17.09.2015г., чието съдържание й било „наложено“ без възможност за коментар и договаряне. Намира, че не дължи заплатената сума от 2 316 лева – макар и в договора да била посочена като цена, тя представлявала наложена от търговец такса.

В цената на заплащаната ел.енергия били включени инвестиционни и амортизационни разходи, предвид на което сумата била заплащана на монополиста два пъти. Не дължала и сумата 9 750 лева. Такава сума не била определена в договора за присъединяване в разрез с изискването на чл. 9, ал. 6 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи (НППКЕЕПРЕМ) . Задължителен реквизит на договора за присъединяване на обекти на клиенти била цената на всеки един етап – чл.

18, ал. 2, чл. 19, ал. 1, т. 14 и т. 16 от наредбата. Изграждането на съоръженията било изцяло за сметка на ответника – чл. 2 от договора, чл. 31, ал. 3 и ал. 4, чл. 29, ал. 4 НППКЕЕПРЕМ, всички съоръжения за присъединяване били собственост на ответника. Мястото за присъединяване на разстояние 400 метра не било съгласувано с ищеца (чл. 21, ал. 2, т. 1 НППКЕЕПРЕМ) , прокарването на нова въздушна линия не било икономически обосновано, съществуващият трансформатор в трафопоста бил стар и не съответствал на нормативните изисквания, населеното място имало много клиенти, а населението страдало от некачествената услуга на ответника. Вместо да приведе съоръженията си в изправност ответникът вменил на ищеца задължение да прокарва нова въздушна линия. Ето защо ищецът не дължала инвестиционните му разходи в размер на събраната от нея сума от 9 750 лева. Излага съображения относно чл. 33, ал. 3 от Наредба № 1/18.03.2013г., отмяната на наредбата с решение на ВАС.

Излага, че поканила ответника да й възстанови заплатените суми. Претендира връщане на сумата 2 316 лева, заплатена на 27.01.2015г. като постоянна компонента по договора, ведно с обезщетение за забава за периода от 27.01.2015г. до завеждането на иска в размер на 611.65 лева, както и сумата 9 750 лева, заплатена на 17.09.2015г. по допълнителното споразумение като променлива компонента, ведно с обезщетение за забава за периода от 17.09.2015г. до завеждането на иска в размер на сумата 1 943.04 лева. Претендира законна лихва върху главниците и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с предишно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава, че ищецът му заплатила посочените в исковата молба суми, но същите получил на валидно нормативно основание – чл. 117, ал. 3 ЗЕ, вр. приетата на основание чл. 36, ал. 3 ЗЕ Наредба № 6/2014г. за присъединяване на 4 производители и клиенти на ел.енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи – чл. 9, ал. 2, чл. 18, ал. 2, чл. 19, ал. 1, т. 16 от наредбата, чл. 32, ал. 5 от Наредба № 1/18.03.2013г. за регулиране на цените на ел.енергия и Решение № Ц-002/29.03.2002г. на ДКЕВР. Сумите били заплатени и дължими на валидно договорно основание – сключения от страните договор № ДПЕРМ 1201707900/27.01.2015г. За присъединяване към електрическата мрежа на обект „Преустройство и надстрояване на съществуваща сграда в механа и стаи за гости, находяща се в УПИ Х-83, кв. 3 по регулационния план на с. Скрино, общ. Бобошево.

Съгласно условията на договора ищецът-присъединявано лице, заявила необходима ел.мощност 27.6 kW. Цената се определяла съгласно чл. 32 от Наредба № 1/2013г.(чл.

30 от договора) и съдържала постоянна и променлива компонента. Съгласието на цените досежно цената било скрепено в сключеното допълнително споразумение от 17.09.2015г. Размерът на дължимата цена бил определен правилно съгласно чл. 32, ал.

5 от Наредба № 1/2013г., т. 7 от Решение № Ц-002/29.03.2002г. на ДКЕВР, чл. 33, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата. Цените за присъединяване в групи от I д о I V включително, посочени в чл. 32 от Наредба № 1/2013г. не зависели от действително вложените разходи за изграждането на съоръженията ( с изкл. на заявена мощност над 400 kW), цената за присъединяване била установена нормативно, ответникът съобразил наличието на източници на ел.енергия в района, разположение, разстояние на пирсъединявания обект, свободен капацитет, бъдещо развитие на ел.мрежа и определил условията за присъединяване съгласно действащата нормативна уредба.