Решение № 260053 от 17.02.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ /17.02. 2021 Година гр. С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На

18.01. 2021година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

СЕКРЕТАР: Диана И.

Като разгледа докладваното от съдията Караджова

Търг.д.

№ 279 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба, предявена от М.И. ***, действаща чрез „К. и С.-адвокатско дружество“, представлявано от управителя адв.П.К.,*** срещу „З.“ АД – гр.С., с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата твърди , че нa 11.12.2018 г. в гр. Ч., на ул. *** е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с ДКН СТ 0607 РВ, собственост и управляван от Б.М.С., ЕГН **********, и пресичащата пътното платно пешеходна М.И.И., ЕГН **********. Механизмът на ПТП бил следният: при движение назад водачът на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с ДКН СТ 0607 РВ Б.М.С. не се е убедил, че пътят зад него е свободен, при което блъска пресичащата пътното платно пешеходка. В резултат на настъпилото ПТП М.И. получава следните травматични увреждания:

Луксация на ляво рамо и фрактура на лява раменна кост.

За увреждащия лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с ДКН СТ 0607 РВ, собственост на и управляван от водача Б.М.С., е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л." АД, обективирана в застрахователна полица BG/22/118003283277 със срок на валидност от 11:55ч. на 20.11.2018г. до 23:59 ч. на 20.11.2019г„ тоест към момента на настъпване на ПТП на 11.12.2018г. същият е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По силата на този договор застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420000лв. за всяко събитие за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, независимо от броя на пострадалите лица, която сума представлява максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По повод настъпилото ПТП било образувано ДП № 375 - ЗМ - 411/11.12.2018г. по описа на РУ „П.“ гр. Ч.. Посочва, че настъпилите телесни увреждания на М.И.И. са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача Б.М.С..

След настъпване на пътно-транспортното произшествие и получените травми М.И. била хоспитализирана в Клиника по ортопедия и травматология гр. С.З. към УМБАЛ „П.“ АД с множество оплаквания - деформирано и оточно ляво рамо, наличие на силна спонтанна и палпаторна болезненост, костни крепитации, ограничени и болезнени активни и пасивни движения. Пострадалата била претърпяла оперативна интервенция - закрито наместване на дислокация на рамо, по време на която е направена репозиция на луксираното рамо, фиксирана с мека имобилизация. Рамото е обездвижено, като М.И. носила ортеза в продължение на 30 дни. В следствие на пътно-транспортното произшествие и последвалата интервенция М.И. е претърпяла и продължавала да търпи множество болки и страдания. Не можела да извършва никакви физически натоварвания. Изпитвала силни болки в резултат на счупването на раменната кост. Движенията в ставата били все още са ограничени и болезнени.

Поради силните болки М.И. имала непрекъсната необходимост от грижи и чужда помощ. По повод получените травми и необходимостта от физикална терапия и рехабилитация в периода 15.03.2019г. - 23.03.2019г. пострадалата била настанена в С.“ ЕАД Филиал Н.. Изписана била с препоръка за втори курс рехабилитация след шест месеца. Тоест, седем месеца след инцидента здравословното състояние на М.И. все още не се било възстановило.

В резултат на нанесените телесни увреждания пострадалата била извършила разходи за лечение и медикаменти, включително за закупуването на ортопедичен продукт - ортеза, като тепърва предстои извършването на още допълнителни разходи, тъй като възстановяването й не било завършило. До настоящия момент пострадалата била заплатила сумата в размер на 185.65лв. за ортеза, болничен престой, застраховка и потребителски такси.

В конкретния случай съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция вх.

№ 0006/05.02.2019 г. М.И.И. е предявила претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред "З." АД. Представила е и всички налични у нея документи, в това число Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Посочила е и банкова сметка ***.

С писмо с изх.

№ 5246/20.06.2019г. "З." АД е уведомила ищцата, че представените документи са разгледани от застрахователна комисия, която е определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди "З." АД, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ***, ЕИК ***, представлявано от ***, да заплати на М.И.И., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** сумите в размер на 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от нанесени травми вследствие настъпило на 11.12.2018 г. в гр. Ч. ПТП и сумата от 185,65 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи за лечение и възстановяване на нанесени травми, ведно със законната лихва от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане.

Претендира и всички направени в производството такси и разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА, като моли на основание §2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху чистата сума на адвокатското възнаграждение да бъде присъден и 20% ДДС.

Ответникът „З.“

АД – гр.С. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер, като излага следните аргументи.Оспорва причинно-следствената връзка между събитието от дата 11.12.2018г. и претендираните от ищцата неимуществени вреди. Счита, че приложените към исковата молба доказателства са недостатъчни за обосноваване твърденията на ищцата в исковата молба и ангажиране на окончателно становище от страна на ответното дружество по предявените искове. От исковата молба и приложените към нея писмени доказателства не се изяснявал механизма на ПТП и не се установявало наличието на всички елементи от деликтната отговорност на сочения за виновен водач Б.М.С., а именно - противоправно и виновно извършено деяние, от което да са причинени вреди на М.И.И..

Размерът на претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като последица от процесното ПТП бил завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни увреждания и свързания с тях болки и страдания, търпени от страна на ищцата. В исковата молба се твърдяло, че М.И.И. е получила фрактура, докато видно от Амболаторен лист № 119 от дата 28.01.2019 г. е лекувана от изкълчване на раменната става. Оспорва се твърдението, че пострадалата е претърпяла оперативна интервенция. Закрито (а не открито) наместване и фиксиране с мека имобилизция не било оперативна манипулация. Оспорва твърденията, че ищцата е изпитвала значителни болки и страдания, които продължава да търпи. Оспорва, че луксацията на ляво рамо е причина ищцата да има необходимост от грижи и чужда помощ. В тази връзка оспорва наличието на изброените в исковата молба неблагоприятни последици, болки и страдания.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на пленума на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо, да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитието на обществото в държавата.

Претендира се парично обезщетение, за определянето на което трябва да се постави обективен стойностно-паричен еквивалент, за да бъде определено справедливо обезщетение за неимуществени вреди, съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Първият паричен еквивалент за определяне на обезщетение към момента на събитието е минималната работна заплата за страната, която е отражение на потребителската кошница и на покупателната способност на населението.

Твърди, че претенцията е изключително завишена с оглед минималната работна заплата за страната, към момента на настъпване на събитието (MP3 е 510 лв., съгласно ПМС № 316/20.12.2017 г.). Претендират се 35000лв., които са 68.62 броя минимални работни заплати за страната, които покриват период почти от 6 години - трудоспособна възраст. Обезщетение в такъв размер, се счита за завишен, и спрямо българското и съгласно чуждестранното законодателство и практика.

Претендираната сума със сигурност нямало да бъде използвана за възстановяване здравето на ищцата, която била напълно възстановена.Размерът не бил съобразен и със степента на телесната повреда , срока за възстановяване,както и проекта на Методиката за определяне размера на обезщетенията.Счита предявената по настоящото дело претенция за завишена с оглед високата степен на съпричиняване и обществените критерии за справедливост.

Прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В случай, че се установи механизмът описан в исковата молба, то навежда доводи, че има висок процент на съпричиняване от ищцата. Пешеходката е възприемала от далеч автомобила и неговите светлини, докато водачът не е възприел преближаващата се пешеходка в тъмната част от денонощието. Тоест произшествието е било предотвратимо за пешеходката, но водачът на превозното средство дали е можел да предотврати произшествието зависи от бързината, с която пешеходката е изскочила на пътното платно, което не е изяснено.

Счита, че за вредоносния резултат (уврежданията на пострадалата) е допринесло обстоятелството, че същата, като пешеходец е излязла внезапно на платното за движение, без да се огледа и по този начин не се е съобразила с разстоянието до приближаващото се превозно средство.Оспорва твърдението, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл. 45 и сл. ЗЗД.

В хода на производството е установена следната фактическа обстановка: На 11.12.2018 г. около 7:00 ч. л.а. Форд Мондео с per. № СТ 0607 РВ и водач Б.М.С. *** в близост до кръстовището с ул. ***. Автомобилът е бил в близост до западния тротоар, в западната пътна лента - лентата за насрещно движение. В същото време, зад него застава ищцата М.И.И., с намерение да изчака поръчания от нея по телефона таксиметров автомобил. Пострадалата е била върху платното за движение, на около 1-2 м от задна лява част на автомобила, с гръб към него, в близост до западния тротоар. Водачът на МПС е предприел маневрата „движение на заден ход” и е ударил намиращата се зад автомобила пешеходка. Първоначалния контакт за автомобила е бил в задната му лява част, а за пострадалата е в задната част на тялото. В резултат на удара ищцата е паднала по лице върху пътната настилка, като при падането си се е подпряла на лявата си ръка и е получила счупване и разместване на лявата раменна кост.

В хода на производството е назначена съдебна авто-техническа експертиза,от чието заключение се установява,че технически правилно е, преди да започне движение назад, водачът да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за другите участници в движението.Технически правилно е пешеходците да изчакват превозните средства за превоз на пътници на тротоара, когато има такъв.