Решение № 49 от 28.04.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Асеновград, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. И.а като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200048 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 20-0239-000513/02.06.2020 г. на Началника на РУ – Асеновград – П.К.Б. на В. М. К., ЕГН: ********** от гр.

Асеновград, ул. „*****, на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение по чл. 123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.

Недоволна от горното постановление е останала В. К. и е депозирала жалба срещу него пред РС – Асеновград в законоустановения 7-дневен срок.

В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. Г. се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, като се отрича извършването на нарушенията и се навеждат твърдения за допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Искането към съда е за пълна отмяна на атакуваното наказателното постановление.

Ответната страна РУ на МВР – Асеновград не взема становище по жалбата.

Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение от 09.03.2020 г. е било констатирано, че на същата дата около 11,20 часа в гр.Асеновград на ул.

1

„Съединение” срещу № 24 жалбоподателката К. е управлявала лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ***, като при заобикаляне на спрял лек автомобил „Пежо 307“, реализира ПТП с материални щети. След което, като участник в ПТП, не остава на мястото на ПТП за установяване на щетите от произшествието, не уведомява службата за контрол и продължава движението си, както и не изпълнява указанията и. За инцидента били сигнализирани органите на РУ-Асеновград от водача на другия автомобил участник в ПТП, които посетили приозшествието. Те издали протокол за ПТП, а за констатираните нарушения в присъствие на водача К. й бил съставен АУАН, който тя подписала с възражението, че е спряла в пресечката след мястото на произшествието, за да не се получава задръстване. Въз основа на съставения АУАН по-късно било издадено и обжалваното наказателно постановление с което на водача К. за описаното нарушение е наложено горепосоченото административно наказание.

След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, както и в съдебно заседание, съдът провери законосъобразността на обжалваното НП при което намери, че същото страда от съществени пороци касаещи задължителното му съдържание, а извършването на нарушениято не е установено по несъмнен начин.

Нормата на чл. 123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП, по която е квалифицирано нарушението въвежда като основно задължение за водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само материални щети, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Видно от субективния състав на нарушението, същото може да се реализира при форма на вината пряк или евентуален умисъл. За да е налице такъв, следва водачът от субективна страна да съзнава, че е възникнало ПТП, в което той е участник, който факт поражда и задълженията му по чл. 123 ал.1 от ЗДВП, за да може изобщо да му се вмени във вина неизпълнението на тези задължения. В конкретния случай, водачът В. К. твърди, че веднага след като е усетила, че е имало контакт със спрелия автомобил, същата веднага е отбила в близката пресечка и е спряла, а веднага след нея е спрял и удареният автомобил, след което водачът на същия е сигнализирал органите на МВР по телефона, а жалбоподателката К. през цялото време е била на мястото на произшествието до пристигане на контролните органи, което се потвърждава и от съставения на место протокол за ПТП, подписан и от двамата водачи. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля очевидец- М.К.. При това положение, следва да се приеме, че извършването на нарушението не е установено по несъмнен начин, а съставът му не е реализиран от обективна страна, защото на практика жалбоподателката е изпълнила задълженията си като участник в ПТП. Не е доказано твърдяното в НП обстоятелство, че същата е напуснала мястото на ПТП, като не е останала на място за установяване на щетите от МПС. Напротив, от доказателствата се установява, че водачът К. е спряла на безопасно място в непосредствена близост след мястото на удара, където е изчакала идването на контролните органи. Не 2 може да й се вмени във вина и обстоятелството, че същата не е уведомила контролните органи, защото те са били сигнализирани незабавно от другия водач, който също е бил на место и е наистина безсмислено за едно и също произшествие да сигнализират едновременно и двамата водачи. Не е доказано и обстоятелството, че същата не е изпълнявала указанията на службата за контрол, а напротив от наличните данни е видно, че жалбоподателката през цялото време е била на мястото на произшествието и след идването на контролните органи очевидно е изпълнявала указанията им, след като е бил съставен протокол за ПТП и АУАН, които тя е подписала. Ето защо, съдът намира, че не са установени и доказани по несъмнен начин всички елементи от обективния и субективен състав на нарушението, поради което и съдът намира, че жалбоподателката К. не е реализирала вмененото й с НП нарушение, което налага неговата отмяна.

От страните не се претендират и не се удостоверяват направени по делото разноски поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Ето защо, мотивиран от горното, и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0239-000513/02.06.2020 г. на Началника на РУ–Асеновград – П.К.Б. на В. М. К., ЕГН: ********** от гр. Асеновград ул. „*****, на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение по чл. 123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд– гр. Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 3