Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2486 от 27.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 723/2026
Вид
Определение № 2486
Подписан
27.06.2026
В сила
27.06.2026
Състав
Руси Алексиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2486 гр. София, 27.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев като разгледа докладваното от Руси Алексиев Частно наказателно дело № 20261100200723 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 и ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от Д. М. Д., в качеството му на лице, направило съобщение до прокурора, по смисъла на чл. 213, ал. 1 от НПК, срещу постановление на прокурор при Софийската градска прокуратура (СГП) от 14.11.2025 г., изведено от канцеларията на същата дата, за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр.

№ 23793/2025 г. по описа на СГП, на основание чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, потвърдено с постановление на прокурор при Софийската апелативна прокуратура (САП) от 11.12.2025 г., изведено от канцеларията на 12.12.2025 г., по пр. пр. № 3352/2025 г. по описа на САП.

В така подадения сезиращ съда документ – жалба с вх. № 10745/2025/30.12.2025 г. по описа на Върховната касационна прокуратура (ВКП), препратена на СГП по компетентност с писмо, изх. № І-10745/2025/28.01.2025 г. по описа на ВКП, вх. № 12684/30.01.2026 г. по описа на регистратурата на СГС, се излага, че е била накърнена запазената част от наследството на жалбоподателя, тъй като без негово знание и съгласие неговият брат – О.М.И., подпомогнат от сина на последния – М.О.М., е изтеглил сумата от 45 000 лева от банковата сметка на баща им М.И., разкрита в „Банка ДСК“ ЕАД. Отправя се искане да бъде повдигнато обвинение срещу неговите роднини за участие в организирана група, целяща да го лиши от наследство.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и извърши преценката по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 213, ал. 5 от НПК, установи, че същата е депозирана преди изтичане на законоустановения 7-дневен срок от получаване на постановлението на САП, от надлежно легитимиран субект, поради което е и процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 4 от НПК (нова – ДВ, бр. 48 от 2023 г., в сила от 05.06.2023 г., изм. ДВ, бр. 32 от 2026 г.), потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и за престъпления по чл. 119 – 122, чл. 124, ал. 1, 2 и 4, чл. 126, ал. 1, чл. 127, ал. 4, чл.

131, 132, 133, 134 - 141, чл. 151, ал. 3 и 4, чл. 153, чл. 154а, чл. 155, ал. 1, чл. 159, ал. 3, 6 и 7, чл. 162 - 165, чл. 167, ал. 1, чл. 169, чл. 169а, чл. 184 - 187, чл. 188, ал. 1 и 2, чл. 225в, чл. 282, 1 чл. 283, чл. 304б, ал. 2, чл. 305а, чл. 307, чл. 331, ал. 3, чл. 335, чл. 343, 343а, чл. 349а, чл.

352, ал. 1, 2 и 4, чл. 353б, ал. 4, чл. 353в, ал. 1, 4 и 5, чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 379, чл. 387 и чл. 419а от НК, подлежи на обжалване от лицата по чл. 213, ал. 1 от НПК – пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението, пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа.

В конкретния по делото случай жалбоподателят Д. е лице, което е направило съобщение до органите на Прокуратурата на Р. България – със сигнал (озаглавен „жалба“), вх. № 94-Д-277/27.10.2025 г., депозиран в Министерство на правосъдието (МП), изпратен до ВКП по компетентност, вх. № 10745/2025/28.10.2025 г. по описа на ВКП, в който се възразява срещу произнасянето на прокурор при Окръжна прокуратура (ОП) – Стара Загора с постановление от 20.10.2025 г., по пр. пр. № 4200/2025 г., с което е потвърдено постановление на прокурор при Районна прокуратура (РП) – Стара Загора, Териториално отделение (ТО) – Казанлък от 19.09.2025 г., по пр. пр. № 6665/2025 г., за отказ да се образува досъдебно производство по преписката.

Предвид това следва да се приеме, че постановлението на прокурора при СГП е сред посочените в императивната законова разпоредба на чл. 213, ал. 4 от НПК, а жалбоподателят Д. е процесуално легитимиран да обжалва потвърдения от САП прокурорски акт, с който е отказано образуването на досъдебно производство по преписката.

Жалбата е подадена в САП на 22.01.2026 г., преди изтичане на законоустановения 7дневен срок от връчване на постановлението на САП на жалбоподателя Д. – на 17.01.2026 г., от което следва извод, че е подадена в срока по чл. 213, ал. 4 от НПК.

След извършване на проверката по отношение на редовността (допустимостта) на частната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания прокурорски акт.

Настоящият съдебен състав намери, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление на прокурора при СГП, потвърдено с постановление на прокурор при САП, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а обжалваното постановление е законосъобразно и правилно. Съображенията в тази насока са следните:

Прокурорска преписка № 10745/2025 г. по описа на ВКП е образувана по повод изпратен по компетентност сигнал, вх. № 94-Д-277/27.10.2025 г. по описа на МП, подаден от Д. М. Д., в който се възразява срещу произнасянето на прокурор при ОП – Стара Загора с постановление от 20.10.2025 г., по пр. пр. № 4200/2025 г., с което е потвърдено постановление на прокурор при РП – Стара Загора, ТО – Казанлък от 19.09.2025 г., по пр. пр. № 6665/2025 г., за отказ да се образува досъдебно производство по преписката.

С писмо, изх. № 10745/2025/30.10.2025 г. по описа на ВКП, Отдел 02 „Досъдебен“, сигналът, подаден от Д. М. Д., ведно с приложенията към него, е изпратен на СГП, по компетентност, с оглед съдържащите се в същия оплаквания срещу магистрати при РП – Стара Загора и ОП – Стара Загора.

Преписката е заведена в СГП под № 23793/2025/31.10.2025 г.

С постановление на прокурор при СГП от 14.11.2025 г., изведено от канцеларията на същата дата, е отказано да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 23793/2024 г. по описа на СГП.

За да се произнесе в посочения смисъл, прокурорът при СГП е приел, че изложените от Д. твърдения са общи, хаотични и неконкретизирани, като от тях не може да бъде изведена конкретна фактическа обстановка. Приел е, че в сигнала е изложено, че през 1988 г., през 1998 г. и през 2000 г. са били извършени противоправни действия по повод прехвърляне на недвижими имот, получаване във владение на парична сума от брата на Д. или даване от страна на последния на А.М.Д.в на сума в размер на 500 лева.

2

Приел е също, че пр. пр. № 4200/2025 г. по описа на ОП – Стара Загора е образувана по жалба на Д. М. Д. срещу постановление на прокурор при РП – Стара Загора за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 6665/2025 г., последната – образувана по сигнал на Д. срещу негови роднини. Преценил е, че по преписката са били извършени всички необходими за разкриване на обективната истина действия по проверка на произтеклите събития и след пълното и всестранно изясняване на обективната истина, преписката е била решена по същество с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.09.2025 г., с което преписката е била и прекратена, като прокурорът при РП – Стара Загора е приел, че липсват данни за осъществен състав на престъпление от общ характер, а се касае за отношения с изцяло гражданскоправен характер, възникнали и развили се между жалбоподателя и роднините му по повод недвижими имот и дадена в заем сума.

Прокурорът при СГП е констатирал, че от жалбата на Д. не става ясно кое конкретно действие или бездействие от страна на магистрат при РП – Стара Загора или ОП – Стара Загора, произнесли се по жалбите на Д., се възприема като незаконосъобразно.

Преценил е, че в жалбата не се съдържат твърдения, които да се подведат под осъществен състав на престъпление от общ характер, което да е извършено от магистрат.

Заключил е, че в същата не са описани конкретни действия от страна на магистрати, които да бъдат тълкувани като незаконосъобразни, поради което е намерил жалбата за явно необоснована и неподкрепена с доказателства. Обосновал е, че упражнена в рамките на предоставени от закона правомощия дейност и взето решение в резултат на оценка на доказателства и приложение на закона от страна на магистратите – съдии, прокурори и следователи, не би могла да бъде обект на наказателно преследване, тъй като магистратите се ползват с функционален имунитет и не може да им бъде търсена отговорност за действия при изпълнение на служебните им задължения, доколкото не разкрива престъпно погазване на закона и морала, с цел да се избави конкретно лице от следващо му се наказание.

Аргументирал е, че повечето актове на прокурора могат да бъдат предмета на инстанционен контрол от горестоящата прокуратура, от която възможност Д. се е възползвал.

Постановлението на прокурора при СГП от 14.11.2025 г. по пр. пр. № 23793/2025 г. е връчено на Д. М. Д. на 19.11.2025 г. На 26.11.2025 г. Д. е депозирал жалба срещу така постановения прокурорски акт, вх. № 3352/2025/26.11.2025 г. по описа на САП. За разглеждането е образувана пр. пр. № 3352/2025 по описа на САП.

С постановление на прокурор при САП от 11.12.2025 г., изведено от канцеларията на 12.12.2025 г., по пр. пр. № 3352/2025 г., постановлението на прокурора при СГП от 14.11.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 23793/2025 г. по описа на СГП е потвърдено.

Прокурорът при САП е приел, че прокурорът при СГП правилно е приел, че в жалбата на Д. липсват каквито и да било твърдения за неправомерно поведение от страна на магистрати при РП – Стара Загора, ТО – Казанлък или при ОП – Стара Загора, а са налице гражданскоправни отношения между Д. и негови роднини. Преценил е, че такива доводи не се навеждат от Д. и в жалбата му, депозирана пред САП, а твърденията му, че е бил лишен от запазена част от наследството и че брат му е изтеглил неправомерно сума в размер на 45 000 лева от банковата сметка на баща им, са били предмет на проверка по пр. пр. № 6665/2025 г. по описа на РП – Стара Загора, ТО – Казанлък, решена с постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписката, потвърдено с постановление на прокурор при ОП – Стара Загора. Компетентна да упражни инстанционен контрол върху последното се явява АП – Пловдив, в случай, че не е бил упражнен съдебен контрол.

Посочил е, че компетентна да извърши преценка, дали прокурорите при РП – Стара Загора, ТО – Казанлък, и ОП – Стара Загора са осъществили състав на престъпление, се явява СГП, като постановлението на прокурора при СГП от 14.11.2025 г. се явява мотивирано и 3 законосъобразно.

Потвърденото постановление на прокурора при СГП от 14.11.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 23793/2025 г. по описа на СГП, е обжалвано, по реда на чл. 213, ал. 4 от НПК (нова – ДВ, бр. 48 от 2023 г., изм. ДВ, бр. 32 от 2026 г.), от Д. М. Д. пред настоящата съдебна инстанция.

За разглеждане на жалбата е образувано настоящото НЧД № 723/2025 г. по описа на СГС – НО, 20-ти състав.

Настоящата инстанция, след като извърши служебен преглед на потвърденото постановление на прокурора при СГП от 14.11.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 23793/2024 г. по описа на СГП, намира, че следва да сподели както фактическите, така и правните изводи на наблюдаващия прокурор при СГП.

Прокурорът при СГП е направил правилни и обосновани изводи, че в сигнала (озаглавен „жалба“) и в материалите по преписката не се съдържат достатъчно данни за осъществен състав на престъпление от общ характер от страна на магистрат при РП – Стара Загора, ТО – Казанлък, или от ОП – Стара Загора. Тези изводи са формирани въз основа на обективен и безпристрастен анализ на материалите по преписката и се явяват обосновани и законосъобразни.

Принципно е положението, че за произнасянето си по конкретни наказателни производства магистратите не носят наказателна отговорност, предвид това, че се ползват с функционален имунитет. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Р.

България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.