Решение № 13897 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13897 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110127719 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

В исковата молба от името на ищеца Р.И.”ЕООД неговият пълномощник твърди , че ответникът издал 40 броя дебитни известия към месечни фактури за стойността на топлинната енергия , доставена в имот, представляващ магазин , находящ се в град София , ж.к. „*** през периода от месец април 2020г. до месец януари 2022г. и изравнителна сметка за сезон 2021/2022г., за общата сума от 9 917,73 лв , като поискал от ищеца да я плати , което било направено от него с преводно нареждане от 28.03.2023г. , за да се предовратят бъдещи действия на ответника по принудително събиране на тази сума, въпреки че ищцовата страна категорично отрича нейната дължимост. Ищецът посочва, че тази сума е платена без основание от него , защото през процесния период имотът е бил ползван от наемателя „У.Д.К.ЕООД по силата на договор за наем от 01.08.2019г. с ищцовото дружество.

Наемателят е имал сключен договор за доставка на топлоенергия с ответника и партидата на имота се водела на негово име, затова задълженията за плащане на доставената топлинна енергия са възникнали за него, а не за ищеца – наемодател, който е разбрал едва през април 2023г. за изтичането на срока на действие на договора за доставка на топлинна енергия между наемателя и ответника , което е станало на 01.04.2020г. Сочат се доводи и , че издадените дебитни известия са съставени „в нарушение на ЗДД и Закона за счетоводството , тъй като не носят изисканите от закона реквизити за дебитно известие , в тях не е посочено към коя фактура се издават”.

Искането към съда е да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1

9 917,73 лв като платена без основание след начисляването й от ответното дружество като стойност на топлинната енергия , доставена в имот, представляващ магазин , находящ се в град София , ж.к. „*** през периода от месец април 2020г. до месец януари 2022г., заедно със законната лихва върху тази сума от 28.03.2023г. до окончателното плащане и разноските по делото.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявеният иск. При устните състезания в заседанието на 17.04.2024г. адвокат на ищцовото дружество е пледирал за уважаване на иска. Посочените в исковата молба и в хода на съдебния процес доводи за основателността на иска са обосновани и в представената на 24.04.2024г. писмена защита от адвоката на ищеца.

Ответникът– „ТЕАД оспорва изцяло предявения иск според изричното изявление на пълномощника му в представения на 30.06.2023г.отговор на исковата молба. Посочва се, че през процесния период от месец април 2020г. до месец януари 2022г. не е имало сключен договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот между ответника и намателя „У.Д.К.ЕООД , поради което стойността на доставената топлинна енергия през този период се дължи от ищцовото дружество като негов собственик, който се е обогатил неоснователно по смисъла на чл.59 ЗЗД за сметка на ищеца чрез спестяване на разходите за цената на доставената топлинна енергия. Посочва се, че с покана П-12477/18.11.2021г. ответникът е уведомил ищеца за липсата на договор за доставка на топлинна енергия за имота. Изтъква се, че „фактическото ползване на процесния имот е без правно значение за настоящото производство , долкото съгласно ЗЕ задължението за плащане на топлинна енергия и за сключване договор при ОУ е възникнало за собственика на топлоснабдения имот в качеството му на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ във връзка с чл.149 ,ал.1,т.3 ЗЕ”. Обелязва се , че според чл.232,ал.2, предл.2 ГПК наемаделят дължи плащане на разходите , свързани с ползването на вещта, но „това негово задължение е към наемодателя и касае плащане или възстановяване на начислени суми от доставчика към наемодателя”, като „наемното правоотношение не засяга по какъвто и да е начин доставчика на топлинна енергия , освен ако наемателят сам пожелае да сключи в това си качество договор за доставка на топлинна енергия и да се задължи лично по него”, т.е. „вътрешните отношения между собственика и наемателя по повод плащането на консумативи не са от значение за настоящото производство”, а „на кой се води партидата има само вътрешносчетоводно значение , но не и правно”.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 17.04.2024г. юрисконсулт на ответника е пледирал за отхвърляне на иска.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на ищците по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното :

Предявеният осъдителен иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

2

Страните по делото не спорят , че ищецът е платил на ответника сумата от 9 917,73 лв по банков път на 28.03.2023г. , за което е съставено платежно нареждане от 28.03.2023г., представено с исковата молба, в което е вписано , че основанието за плащане е „ДИ 5200006438-6621 м. 03.2023г.” и „Дог. сметка 2200105210”.

Не е спорно по делото, че платената сума от 9 917,73 лв представлява начислената от ответното дружество стойност на топлинната енергия, доставена в имота, представляващ магазин , находящ се в град София , ж.к. „*** през периода от месец април 2020г. до месец януари 2022г. Ищецът не оспорва нито доставката на топлинна енергия в процесния имот през процесния период , нито размерите на начислените от ищеца суми във връзка с тази доставка на топлинна енергия.

Възражението на ищеца и спорният въпрос по настоящото дело касае субекта , който е задължен да плати начислената сума за доставената топлинна енергия през посочения период в процесния имот. Според ищеца задължен да плати цената на доставената топлинна енергия е ползвателят на имота през този период– наемателят „У.Д.К.ЕООД , който през този период е имал сключен договор за наем с ищеца, но не и договор за доставка на топлинна енергия с ответника. Според ответника цената на топлинната енергия следва да бъде платена от ищеца като собственик на имота , в който е доставена топлоенергията, доколкото няма сключен договор за доставка на топлонергия с наемателя. Твърдението на ответника е основателно по следните причини :

В конкретния случай топлоснабденият имот е магазин , т.е. в него се доставя топлинна енергия за стопански нужди , което се осъществява само чрез сключен съответен писмен договор при общи условия , какъвто в конкретния случай няма сключен през процесния период от месец април 2020г. до месец януари 2022г. нито от ищеца – собственик на имота, нито от наемателя „У.Д.К.ЕООД. Представените по делото договори за продажба на топлинна енергия № 33524/342063 и № 3000006877 между ответника и наемателя „У.Д.К.ЕООД, касаят периоди , различни от процесния, което е видно от съдържанието им , а и не е спорно по делото. Не се спори между страните , че през процесния период начислените суми за доставката на топлинна енергия не са плащани нито от ищеца , нито от наемателя. Следователно ответното дружество е претърпяло имуществени вреди, представляващи неплатената цена на доставената топлоенергия през този период в имота, т.е. ответникът е обеднял по смисъла на чл.59 ЗЗД.

Цената на топлинната енергия за стопански нужди, доставена в имот без сключен писмен договор за такава доставка , е дължима от собственика на имота , който се е обогатил по смисъла на чл. 59 ЗЗД със спестените разходи за цената на доставената топлоенергия. По делото няма спор , а и от представения нотариален акт ***. на нотариус М.И. е видно , че собственик на процесния имот през процесният период е било ищцовото дружество.

Обогатяването на ищеца е в пряка причинна връзка с обедняването на ответника , като по този начин е осъществен правопораждащият фактически състав на вземането по чл.59 ЗЗД за ответника да получи стойността на това , с което е обеднял , а именно 3 неплатената цена на доставената топлинна енергия в имота, представляващ магазин , находящ се в град София , ж.к. „*** през периода от месец април 2020г. до месец януари 2022г. за общата сума от 9 917,73 лв.

Сключеният между ищеца и третото дружество „У.Д.К.ЕООД договор за наем от 01.08.2019г. за процесния имот , който е действал през процесния период , е правноирелевантен относно възникването за ищеца на задължението за плащането на цената на доставената в имота през този период топлинна енергия , тъй като , както бе посочено , между наемателя „У.Д.К.ЕООД и ответното дружество не е имало сключен договор за доставка на топлинна енергия през този период.

Основателно е възражението на ответника , че задължението на наемателя за плащане на консумативни разходи (каквито са тези за топлинна енергия- б.с.) е към наемодателя , а не към доставчика (на топлинна енергия-б.с.) и касае „вътрешните отношения” между наемателя и наемодателя, но не и отношенията на всеки от тях с трети субект за наемното правоотношение , какъвто е доставчикът на услугата. Изключение е само хипотезата , когато наемателят е сключил в това си качество отделен договор за доставка на топлинна енергия с доставчика, но в конкретния случай е безспорно, че през процесиня период не е имало сключен такъв договор между наемателя „У.Д.К.ЕООД и ответника.

Доставчикът на топлинна енергия няма установено задължение да уведомява собственика на топлоснабдния имот , когато изтече срока на действие на договора за доставка на топлоенергия , сключен с наемателя на имота. Задължение на наемодателя е да следи дали наемателя на имота плаща консумативните разходи за него и да предприеме съответните действия при неизпълнение от наемателя на задължението му по чл.232,ал.2, предл.2 ЗЗД. Възраженията в обратния смисъл на ищеца са неоснователни.

Титулярът на партидата за имота , както и съдържанието на счетоводните документи – дебитни известия и по-конкретно тяхното съответствие с изискванията на счетоводното законодателство, са правноирелавнтни относно осъществените юридически факти и относно възникналите права и задължения за субектите , свързани с доставката на топлинна енергия. Това е така , тъй като задълженото лице за плащане на цената на доставена топлинна енергия не се определя според това кой е формалният титуляр на партидата , както и от съдържанието на издадените счетоводни документи (фактури , дебитни известия и др.) , а от правото на собственост или от правото на ползване върху имота, респективно от сключването на договор за доставка на топлинна енергия. Възраженията в обратния смисъл на ищеца са неоснователни.

По гореизложените причини по делото е доказано , че платената от ищеца сума в размер на 9 917,73 лв е платена с основание и не подлежи на връщане от ответника. Искът по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските по делото :

На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са представени доказателства за осъществени от него разходи във връзка с настоящото дело.

4

Ответникът е представляван по настоящото дело от юрисконсулт и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Размера на полагащото се на ответника юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК - 100 лв , която сума следва да му бъде присъдена.

Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като искът е отхвърлен изцяло.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД ,68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявеният от „Р.И.”ЕООД, ЕИК : ***, село ****” , със съдебен адрес : град София , бул. ***, чрез адв. Г. Т. Д., против „ТЕАД, ЕИК: *** гр.София, ул. „*** осъдителен иск по чл. 55,ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовата страна сумата от 9 917,73 лв (девет хиляди деветстотин и седемнадесет лева и седемдесет и три стотинки) като платена без основание след начисляването й от ответното дружество като стойност на топлинната енергия, доставена в имот, представляващ магазин , находящ се в град София , ж.к. „*** през периода от месец април 2020г. до месец януари 2022г., заедно със законната лихва върху тази сума от 28.03.2023г. до окончателното плащане и разноските по делото.