Протокол № 97 от 29.04.2025, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 97 гр. Бургас, 29.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Йовита М. Григорова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600045 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Апелативна прокуратура-Бургас, се представлява от прокурор Йовита Григорова..

Жалбоподателят подсъдим А. А. Щ., се явява лично, конвоиран от служители на РД „Охрана“-Бургас.

Явява се и служебният защитник адв. И. С. от АК-Б.

Съдът докладва служебно изискана по делото справка вх. № 2517/07.03.2025 г. от Министерство на правосъдието, Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София и справка вх. № 2890/18.03.2025 г. от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията - ЗатворБургас за изтърпените от подсъдимия Щ. наказания лишаване от свобода.

По делото е постъпило и писмо от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията - Затвор-Бургас, вх. № 3728/09.04.2025 г., в което уточняват причината, поради която подсъдимият Щ. не е бил конвоиран за съдебно заседание на 31.03.2025 г., изискана им с протокол рег. № 76/31.03.2025 г.

1

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.

Съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик ДОКЛАДВА делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Съдът дава ход на съдебно следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания, няма да соча доказателства. Да се приеме постъпилата справка.

АДВ. С.: Няма да соча доказателства. Да се приеме изисканата справка.

ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да соча доказателства.

Съдът счете, че следва да приеме като доказателства по делото служебно изисканите и посочени по-горе справки, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и

ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, включително служебно изисканата справка вх. № 2517/07.03.2025 г. от Министерство на правосъдието, Дирекция „Изпълнение 2 на наказанията“ – София, вх. № 2890/18.03.2025 г. от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията - Затвор-Бургас и писмо от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията - Затвор-Бургас, вх. № 3728/09.04.2025 г.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

ДАВА ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, жалбата на подсъдимия А. А. Щ. и неговия защитник, макар и допустима, моля да отхвърлите като неоснователна. Съображенията ми са следните:

Присъдата е постановена при съкратено съдебно следствие по смисъла на чл. 371, т. 1 от НПК, като подсъдимият и неговата защита не оспорват и към настоящия момент пред въззивната инстанция приетите за доказани факти по делото от Окръжен съд-Бургас.

Аз също изцяло се солидаризирам с фактическата обстановка, индивидуализирана както с обвинителния акт по делото, така и с тази, възприета от Окръжен съд-Бургас, като същата изцяло кореспондира с доказателствата по делото, а именно – с показанията на пострадалите лица – свидетелките К., М.Д., Д.М. и Х. както и от показанията на свидетеля Б. – служител от ***, в която подсъдимият Щ. е предал златно синджирче с кръст – предмет на престъплението и собственост на свидетелката К.. В тази насока е показанието на свидетеля Б., който е уведомил полицията непосредствено след деянията с пострадали-свидетелката М. и свидетелката Д., показанието на свидетеля К., Г., К. и свидетеля Т. – служители на РУ МВР-Н., които са се намирали в непосредствена близост до местопроизшествието с пострадали лица Х. а свидетелката Г. – и като очевидец на деянието. В тази връзка, моля да кредитирате като обосновано и компетентно заключението на вещото лице 3 по балистичната експертиза на газов пистолет марка “Е.“, притежаван от подсъдимия и използван по време на деянията по чл. 214 от НК, за да заплаши пострадалите и да ги принуди да извършат нещо против волята си, а именно да му дадат собствените си пари и бижута. В тази насока са кореспондиращите резултати от извършените разпознавания, в които няма реализирани процесуални нарушения, още повече от степента на съществените процесуални такива. Видно от тези разпознавания пострадалите са разпознали подсъдимия Щ. именно като лицето, което ги е изнудило да му предадат вещите – предмет на деянията по чл. 214 от НК.

Предвид изложеното, моля да приемете, че правната квалификация на инкриминираните деяния е коректна, т.е. няма нарушения при определяне на материалния закон. Не са осъществени такива и по отношение на процесуалните правила визирани в НПК.

Безспорно от субективна страна подсъдимият Щ. е извършил деянията при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като е искал, желаел и целял настъпването на общественоопасния резултат, респективно преминаването в негово владение и разпореждане на бижута и пари, собственост на пострадалите лица.

По отношение на направеното от защитата възражение за явна несправедливост на определеното общо наказание по смисъла на чл. 23 от НК в размер на 6 години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 100 лева, считам, че така индивидуализираното наказание от Бургаски окръжен съд е и справедливо. То обосновано е определено при съществен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно – обремененото съдебно минало на подсъдимия, извън правната квалификация „опасен рецидив“. Видно от свидетелството за съдимост на Щ., в характерологичен план съдимостта му започва от *** годишната възраст, с едно изключение за незаконно притежание на огнестрелно оръжие и осъществена принуда, всички други многобройни осъждания са за кражби и грабежи, включително в условията на „опасен рецидив“ и при многократна ефективна форма на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода. Също като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се цени трикратно довършеното изнудване по отношение на три пострадали лица, като една от пострадалите е била с малолетно дете, което е изпаднало в силен стрес от 4 престъплението. Продължава с изключителната дързост при извършване на деянията – на оживени места, на плажната ивица през летния сезон – по отношение на изнудването, а по отношение на кражбата – нощем, в присъствието на спящата пострадала К. и нейната приятелка. На поредно място, относно механизма на извършване на изнудванията – всяко едно от тях е било извършено чрез демонстративното показване на пистолет, който в стреса си пострадалите са възприели като огнестрелно оръжие, годно да възпроизведе фатален изстрел. Тук е мястото да се посочи, че деянията са били реализирани с особен интензитет – само за три дни, по отношение на множество пострадали, като това е било сторено само 9 месеца след като Щ. е изтърпял поредното си наказание лишаване от свобода. Последното иде да покаже, че обществената опасност на дееца е изключително висока, поради което приложението на чл. 55 от НК, в която и да е от двете алтернативи, е необосновано и поради това и незаконосъобразно.

Смекчаващо отговорността обстоятелство е донякъде самопризнанието на подсъдимия Щ., което следва да се приеме с резерви, доколкото същото е декларативно и не оказва на каквато и да е самокритичност по отношение на извършеното. В тази насока е и частичното и минимално възстановяване на причинената с деянията по чл.214 от НК, щета.

Предвид гореизложеното считам, че възразената пред Вас присъда е обоснована и законосъобразна и като такава следва да се потвърди, включително и по отношение на определената мярка за неотклонение.

Моля да присъдите разноските по делото, включително и пред настоящата инстанция в тежест на подсъдимия.

АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, в действителност производството пред Бургаски окръжен съд премина по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като подзащитният ми обаче не е признавал фактите и обстоятелствата по обвинителния акт. Той единствено се съгласи да бъдат приобщени и да не бъдат разпитвани четирите свидетелки – двете български гражданки К. и Х. както и немските гражданки М. и Д..

По отношение на него са повдигнати две обвинения. Първото – за кражба в условията на „опасен рецидив“, в мотивите на атакуваната от нас присъда е описано подробно и съдът е възприел, че той е влязъл в стаята, 5 ровил е в чантата на пострадалата, докато тя и приятелката й са спели, взел е сума от 100 лева, златен синджир и часовник, след което е излязъл. Как точно е протекъл механизмът на деянието и дали той наистина е бил такъв, за това няма нито едно доказателство, а само твърденията и предположенията на свидетелката К.. Откритите по комарника и на ПВЦ дограмата дактилоскопски следи, са негодни за идентификация. Била е открита трета, която не съвпада с тези на подсъдимия.

Вярно е, че след няколко дни, когато е бил задържан, в него е открит заложен билет за залагане на златен синджир с тегло малко повече от 11 грама.

Служителят от заложната къща също не го разпознава, само описва един мъж, който е заложил това синджирче. Тоест, за мен единствената връзка между подсъдимия Щ. и това деяние, е намереният в него заложен билет, както и доброволното предаване от негова страна на часовника. Доколкото той ми е споделял, направил го е единствено и с цел да подпомогне разследването и да окаже съдействие. Същевременно и по отношение на тази пострадала К. той възстанови причинените щети от 100 лева. Смятам, че тук определеното наказание от 3 години лишаване от свобода за това деяние се явява несправедливо като силно завишено, поради сравнително ниската стойност на отнетите вещи, както и, че ние ползваме единствено твърденията на К. за причинените й вреди, а от друга страна и самокритичното отношение на подзащитния ми към деянието и това, че е направил всичко, за да бъдат възстановени щетите.

В тази връзка, моля да бъде определено наказание от 1 година лишаване от свобода за това деяние.

По отношение на второто обвинение за извършена принуда в условията на „опасен рецидив“, прокуратурата твърди, че той е осъществил три отделни деяния спрямо немските гражданки Д. М., М. Д. и спрямо българската гражданка Е. Х.. Първите две свидетелки в разпита си пред съдия описват как той ги е пресрещнал, поискал пари, извадил пистолет, който държал в дясната си ръка. Първоначално свидетелката Д. му дала пари, а малко по-късно и свидетелката М., която освен пари му е дала и синджирчето от врата си. Те са описали подробно дееца като дрехи и походка. В сградата на РУП-С.б. е извършено разпознаване, но подзащитният ми споделя, че преди това той е бил показан на свидетелките в коридорите на управлението, като същият 6 счита, че няма как да бъде разпознат, тъй като е бил с шапка, слънчеви очила.

Той смята, че е бил умишлено показан от служителите на реда.

Третото деяние е било след няколко дни спрямо свидетелката Х. която твърди, че била пресрещната от Щ. на дървената пътека върху дюните.

Първоначално й поискал цигара, тя му дала. После той й поискал пари за такси, като й показал пистолет втъкнат в колана на панталона. Тя му дала 20 лева и когато той поискал допълнителни, развикала се, че няма повече пари и избягала. Случващото се е било наблюдавано от далеч от полицейския служител Д. Г., която от своя страна сигнализира колегите си и след това Щ. е задържан. В него са били открити 20 лева дадени му от Х. които мисля, че още са като веществени доказателства по делото. В хода на съдебното производство възстановихме тези 20 лева на пострадалата Х.. Дали тя е изпитала основателен страх, доколко той е бил въздействащ върху нея, не мога конкретно да преценя, защото, според мен не е било толкова страшно, защото след второто поискване на пари тя му е отказала и той не е предприел никакви действия срещу нея. Тоест, той не е бил толкова заплашителен спрямо нея.