Решение № 721 от 05.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20211100902251 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 68 и сл. от Закона за банковата несъстоятелност.

Образувано е по възражение по чл. 66, ал. 6 от ЗБН с вх. № 27950/18.11.2021 г., подадено от Л. А. срещу писмо на синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), с което е отхвърлено искането на адв.А. за включване в списъка на приетите вземания на присъдените в полза на адв.А. разноски за съдебното производство в размер на 9430 лева съгласно изпълнителен лист, издаден на 04.03.2021 г., въз основа на определение 203/26.03.2021 г. по т. дело 2993/2019 г. по описа на ВКС,I ТО, с което не е допуснато до касационно обжалване решение 1910/26.07.2019 г. по т.дело 864/2019 г. на САС, ТО, с което е потвърдено решение 1963/03.10.2018 г. на по т.дело1166/2017 г . по описа на СГС, ТО,VI-10 състав. Сочи се, че с определението на ВКС на адв.

А. е присъдена сумата от 9430 лева – възнаграждение на основания чл. 38,ал.2 от ЗА. За тази сума имало издаден ИЛ.

С покана за плащане от 14.10.2021 г. ищецът поискал от КТБ АД (н) да му заплати сумата по изпълнителния лист, но му било отказано. С молба за предявяване на вземане, възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, ищецът предявил вземането си за включване в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 94, ла.1, т.3 от ЗБН. С изявление от 09.11.2021 г. синдиците на КТБ АД (н) отказали включването на вземането, тъй като нямало правна възможност. Поради това и ищецът иска от съда да постанови съдебно решение, с което да постанови включване на посоченото вземане в Списъка на приетите от синдика вземания с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал.1, т.3 от ЗБН.

В съдебно заседание синдиците на “КТБ” АД (н.) оспорват възражението като неоснователно, тъй като според ЗБН на удовлетворяване 1 подлежат единствено вземанията, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Сочи, че писмото има характер на решение на синдика по чл. 66 от ЗБН.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява от служебна справка в Търговския регистър по партидата на “К.Т.Б.” АД, че на 22.04.2015 г. е постановено Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена. Решението на съда е обявено в Търговския регистър по партидата на банката на 22.04.2015 година.

С решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се определя начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014 година.

Установява се, че решение 1963/03.10.2018 г. на по т.дело 1166/2017 г . по описа на СГС, ТО,VI-10 състав предявени искове от синдиците на КТБ АД (н) главни искове по чл.240, ал.2 от ТЗ, за осъждане на ответниците И. да заплатят солидарно сумата 395 000 лв. обезщетение за претърпени от КТБ АД (н) вреди от неизпълнение на задълженията на ответниците И.З. и А.П., като администратори на банката при сключването на 8.05.2014 г. на договор за банков кредит и искове по чл.240, ал.2 от ТЗ за осъждане на двамата ответници да заплатят всеки по 197 500 лв. обезщетение за претърпени от КТБ АД (н) вреди от неизпълнение на задълженията на ответниците, като администратори на банката при сключването на 8.05.2014 г. на договор за банков кредит , са отхвърлени.

С определение 203/26.03.2021 г. по т. дело 2993/2019 г. по описа на ВКС,I ТО не е допуснато до касационно обжалване решение 1910/26.07.2019 г. по т. дело 864/2019 г. на САС, ТО, с което е потвърдено решение 1963/03.10.2018 г. на по т.дело 1166/2017 г . по описа на СГС, ТО, VI-10 състав.

Със същото определение КТБ АД (н) е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал.3 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА на адв. Л. А. възнаграждение в размер на 9340 лева.

За тази сума на 12.04.2021 г. е издаден изпълнителен лист.

С поканата от 14.10.2021 г. ищецът е представил на синдиците копие от издадения ИЛ и е поискал сумата по ИЛ, представляващи разноски по несъстоятелността да му бъде изплатена и е посочена банкова сметка.

Сочи се, че вземането е във връзка с предявен от синдиците иск, 2 свързан с търсене на отговорност на бившите администратори, като правната уредба се намира в Раздела II на ЗБН – „Управление на масата на несъстоятелността.

С писмо, изх. № 2021/27.10.2021 г. синдиците на “КТБ” АД (н.) отказват да изплатят посочените суми. Сочи се, че разноски на несъстоятелността по смисъла на чл.54, т.3 от ЗБН са само вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но насочени пряко и единствено към обезпечаване на материално-техническите предпоставки за развитието му.

С молба за предявяване на вземане от 03.11.2021 г. ищецът е предявил вземането си пред синдиците на КТБ АД (н).

С писмо, изх. № 2082/09.11.2021 г. от синдиците на “КТБ” АД (н) отказано искането за включване в списъка на приетите вземания на присъдените съдебно-деловодни разноски съобразно представения изпълнителен лист от 12.04.2021 година, като е посочено, че от момента на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката възниква правото за кредиторите да предявяват своите вземания чрез молба по чл.63,ал.1от ЗБН, като срокът е изтекъл на 22.06.2015 година, а ищецът не е предявил вземането си. Сочи се, че ищецът не е ползвал и предвидените други два способа за промяна в списъка с приетите вземания – възражение по чл. 66 от ЗБН и установителен иск по чл.

64 от ЗБН. Сочи се, ищецът е упражнил нито едно от тези права. Посочено е, че с оглед етапа на развитие на производството, следва да е налице съдебно произнасяне по списъка.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 68 и сл. от ЗБН.

По допустимостта на възражението се е произнесъл Апелативен съд – София с определение 1154/28.04.2023 г. по ч.т.д. № 253/2022 г. по описа на САС, ГК, което е задължително за настоящата инстанция.

Законът за банковата несъстоятелност в чл. 63 и сл. предвижда специален ред за приемане и удовлетворяване на вземанията на кредиторите, както и за оспорване на приети/неприети от синдика вземания. В производството по несъстоятелността на банката синдиците се произнасят относно вземанията на кредиторите с нарочен списък на приетите или съответно неприетите вземания. Съгласно чл. 71, ал. 1, предл. второ от ЗБН, списъкът по чл. 67, ал. 2 се допълва от синдика с вземанията, установени с решение по чл. 68, ал. 3, какъвто е настоящият случай. Дори и синдикът да не се е произнесъл служебно, кредиторът има право да предяви вземането си.

Отговорността да се произнесе по всяко искане за приемане на вземане е на синдика, независимо кога е направено искането. В случай, че синдикът на банката не приеме вземането, кредиторът има право да подаде възражение 3 пред синдика относно неприемане на вземането в предвидения в чл. 66, ал. 1 от ЗБН 14-дневен срок от обявяването на списъка, а синдикът следва да се произнесе по същото с решение по чл. 66, ал. 4 от ЗБН. Едва след това за кредитора възниква право да предяви пред съда възражение по реда на чл. 66, ал. 6 от ЗБН, по което съдът се произнася с решение по чл. 68, ал. 3 от ЗБН.

В конкретния случай, ищецът - адвокат Л. А. се явява кредитор на банката в несъстоятелност, като в негова полза е налице съдебно установено вземане, възникнало след откриване на производството по несъстоятелност.

Следователно, касае се за кредитор, с вземане по смисъла на чл.4, ал.3 вр. ал.

1 от ЗБН.

Независимо от прекратяването на дейността на банковото предприятие ограничен обем от същата продължава да се осъществява от синдика, в частност дейността по събирането на паричните вземания на банката по сключени преди откриването на производството сделки. Поради това, както е посочено в решение 1887/18.07.2018 г. на САС по в. т. дело 1594/2018 г. не е невъзможно в процеса на осъществяване на тази, макар и ограничена, дейност, в тежест на банката да възникнат нови задължения, напр. отговорност за съдебни разноски по продължени или образувани от синдика производства за събиране на вземания на банката, отговорност за вреди по чл.

37, ал. 3 ЗОЗ, и др.

В случая не се твърди от възразилия кредитор и не се установява от служебно извършена справка по партидата на “КТБ” АД (н.) в Търговския регистър да е налице нарочно произнасяне от синдика на банката по отношение на процесното вземане за разноски на Л. А., което да е включено в изготвен от синдика списък на неприетите вземания. Не се твърди и да е подадено възражение пред синдика на банката или да има произнасяне с изрично решение по реда на чл. 66 от ЗБН.

Същевременно, както е посочено и в определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч. т. д. № 1212/2021 г, ТК, І ТО на ВКС, когато се касае за съдебно установени вземания, поради неоспоримостта на същите по аргумент от чл.

70 от ЗБН, за тях не се прилага редът по чл. 66 от ЗБН, предвиждащ възможност за подаване на възражения срещу списъка, представяне на доказателства и постановяване на окончателно решение от синдика. Не е необходимо и вземането да се включва в списък на неприетите вземания, за да бъде подадено възражение срещу него, доколкото становището на синдика, че списъкът на приетите вземания не следва да се допълни, се приравнява по последици на включване на вземането в списъка на неприетите вземания.

Разгледано по същество, възражението е основателно.

Както бе посочено, възражението, което е предмет на настоящото производство, касае вземане на Л. А. за присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по т.дело 2993/20199 г. по описа на ВКС,ТО, направени във водено от синдиците на КТБ АД (н) дело за реализиране отговорността на лице – бивши администратори на банката във връзка с нанесени вреди на банката – действия на синдиците по чл. 57, ал.3 от ЗБН.

4

Отговорността за разноските по съдебно дело е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тя е деликтна по естеството си, безвиновна, обхваща разноските в делото, направени от насрещната страна и може да бъде реализирана само във висящия исков процес (така в решение № 67/03.04.2014 г. по гр.д. № 2944/2013 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО; решение № 189/20.06.2014 г. по гр.д. № 5193/2013 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО).

Неоснователни са доводите на синдиците на банката, че не подлежат на удовлетворяване в производството по ЗБН вземания на кредиторите, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, и следвало да останат в тежест на направилия ги кредитор. Такава изрична забрана в ЗБН не е установена от законодателя (аргументи и от определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч. т. д. № 1212/2021 г, ТК, І ТО на ВКС).

Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 616, ал.2, т.4 от ТЗ, приложима по силата на 612, ал. 2 от ТЗ.

Такова разбиране, освен че не среща подкрепа в закона, противоречи и на чл. 17 от ХОПЕС и чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧОС, прокламиращ мирното ползване на притежанията от всяко физическо или юридическо лице, като никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Вземането на възразилия кредитор се счита за собственост и с оглед присъждането му с влязлото в сила решение подлежи на защита по реда на ЗБН, без значение че е възникнало след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (в този смисъл Решение на ЕСПЧ от 20.11.1995 г. по жалба № 17849/91 – Пресос Компания Навиера С.А. и др. срещу Белгия; Решение на ЕСПЧ от 21.11.1994 г. по жалба № 13427/87 – Гръцки рафинерии Стран и Стратис Андреадис срещу Гърция).