Решение № 949 от 25.05.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. Варна , 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100501074 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 05699/07.04.2021г. на ЧСИ Станимира Данова , депозирана от Д. З. А. с ЕГН **********, – длъжник по изп. дело № 20217180400167 по описа ЧСИ Данова, чрез адвокат Ж.М. А.. С жалбата се иска отмяна на действията на ЧСИ, изразяващи се в налагане на възбрана и насрочване на опис на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес: гр.Варна,район Младост, ул. „Отец Спиридон“ бл. 56а, вх. А, ет. З,ап. 7 на 21.04.2021 г.

Жалбоподателят твърди, че изпълнението е насочено срещу единственото на длъжника жилище, което по смисъла на чл. 444 т.7 ГПК е несеквестируемо. Сочи, че същото се ползва за задоволяване на жилищните нужди, както на самата жалбоподателка, така и на нейният пълнолетен син и на мъжа, с когото живее на семейни начала. Сочи, че въпросът за несеквестируемост на конкретното имущество се преценява към момента на насочване на принудителното изпълнение спрямо имота. Към датата на налагане на възбраната и насрочване на опис имотът е бил несеквестируем, доколкото е единствено жилище на длъжника и обезпечава безпредметно една недопустима продан.

Твърди, че дори да се приеме, че съдебният изпълнител е изключил несеквестируемостта на имота, поради обстоятелството, че длъжникът притежава друг поземлен имот с идентификатор ***, същият не може да задоволи жилищните нужди на длъжника, както и факта, че безспорно установено е с влязло в сила решение по гр.д. № 836/2019 г. по описа на Варненски Окръжен съд, че сграда с идентификатор *** не може да се ползва по предназначение като жилище, тъй като е опасна за живота и здравето на обитаващите я и следва да бъде съборена като такава.

В законоустановения срок е постъпило възражение от взискателите Н. П. К. с ЕГН 1

********** и Й. И. К. с ЕГН **********, представлявани от адвокат Бояджиева.

Същите сочат, че твърденията на длъжника, които обосновават несеквестируемост на жилището в гр. Варна, ул. „Отец Спиридон“ бл. 56а, вх. А, ет. 3, ап. 7, са неоснователни.

Намират, че имотът е секвестируем, тъй като състоянието на втория жилищен имот на длъжника е обстоятелство, което е неотносимо към института на несеквестируемостта.

Сочат, че след като длъжникът притежава и друго жилище, то нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК е неприложима. Навеждат, че съгласно константната практика в понятието „друго жилище“ се включват и сгради, които не са напълно изградени и се строят с оглед задоволяване на жилищната нужда. Твърдят, че сградата, изградена върху поземлен имот с идентификатор ***, която е лична собственост на длъжника, е с площ от 36 кв.м., поради което отговаря на нормите за задоволяване на жилищните нужди.

Освен горното сочат, че синът на жалбоподателката притежава лично жилище, представляващо апартамент с площ от 60,44 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „Сирма войвода“ № 40, поради което съгласно Наредбата за жилищните нужди на длъжника и на членовете на неговото семейство, нормативно определената площ за задоволяване на тези нужди е обезпечено с наличието на друго жилище, собственост на сина на Д.А.. Към възражението е приложено копие на акта за собственост.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е администрирал делото, ведно с мотиви за жалбата, в които намира същата за неоснователна. ЧСИ сочи, че съгласно трайната практика и поради липса на легална дефиниция извън номиналното определение за „жилище", дадено за целите на ЗУТ "Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Жилищната функция на имота се преценява съобразно фактическата и правна възможност да задоволява жилищните нужди на длъжника.

Приложима е и нормата на чл. 110 от Наредба № 7/2003г., според която следва жилището да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и наймалко едно складово помещение във или извън жилището. ЧСИ намира, че от събраните по делото доказателства, в това число актовете за собственост, може да се приеме, че и двата имота на длъжника имат характер на „жилище“.

Сочи, че относно имотът, представляващ сграда с идентификатор ***, поради липса на данни за наличие на изискуемите помещения в акта за собственост и кадастралните скици, е следвало да бъде извършен опис, за да се увери съдебният изпълнител дали имотът може да удовлетвори жилищна нужда на длъжника, съобразно посочените разпоредби. На самото място е констатирано, че изградената сграда се състои от полусутерен с две помещения, изградени в бетонната основа, с приблизителна площ 35 кв.м., а постройката върху нея се състои от бунгало с около 35 кв.м., състоящо се от преддверие и стая, и функционално свързани към нея масивна пристройка, състояща се от кухня, коридор, баня и тоалет, с обща площ около 70 кв.м. С протокола е възложена освен оценителна експертиза, и такава относно възможността на сградата да удовлетвори жилищни нужди на длъжника.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в жалбите и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Изпълнителното дело е било образувано по описа на ЧСИ Станимира Данова под № 20217180400167, въз основа на изпълнителен лист 17.02.2021г., изд, по в.гр.д. № 148/2020г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна, с който длъжникът Д. З. А. е осъдена да заплати 2 солидарно на Н. П. К. и Й. И. К., изрично посочените в изпълнителния лист суми.

С молбата за образуване взискателят е поискал да бъдат възбранени и изнесени на публична продан следните недвижими имоти:

1.

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, с адрес на имота: гр, Варна, район Младост, п.к. 9000, ул. ОТЕЦ СПИРИДОН, бл. 56а, вх. А, ет. 3, ап. 7. Самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 74.00 кв.м, Ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, п од обекта - ***, над обекта ***, стар идентификатор: няма.

2.

Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 13.08.2015 г., с адрес на поземления имот: гр.

Варна, район Приморски, м. ФРАНТА ДЕРЕ, с площ: 962 кв. м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 327, със съседи на поземления имот: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построената в имота Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е със Заповед 18-6311-13.08.2015 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК - ВАРНА, адрес на сградата: гр. Варна, район Приморски, м.

ФРАНТА ДЕРЕ. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 36 кв. м, брой етажи: I, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Друг вид сграда за обитаване, Стар идентификатор: ***, номер по предходен план: няма.

Върху имотите са наложени възбрани и е насрочен опис и за двата за 21.04.2021г., за който длъжникът е уведомен с ПДИ на 02.04.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, имащо качеството длъжник в изпълнителното производство, т.е. е налице активна процесуална легитимация по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК. Същата е срещу действия на ЧСИ, които подлежат на обжалване, доколкото се оспорват действия, имащи качеството на актове по насочване на изпълненито срещу несеквестируемо имущество.

Съгласно разрешенията дадени с ТР 2/2013г. на ОСГТК, чрез уредената в чл. 435, ал.

2 от ГПК е предвидена процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо, доколкото същото е съставено от обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство.

3

Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване, но налагането на запор/възбрана върху тях е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустими са и описът на непотребимите вещи, доколкото той е елемент от фактическия състав на възбраната, когато за първи път се индивидуализират имуществата.

Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на самостоятелно обжалване, като за това не е предвидена и процесуална възможност по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК. На обжалване обаче подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, като когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична), съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане.

В настоящия случай се обжалва налагането на възбрана и насрочването на опис, като действия от насочването на изпълнението върху имот, за който се твърди, че е несеквестируем. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на съда счита, че жалбата е процесуално допустима, тъй като длъжникът винаги има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта.

По основателността на жалбата:

Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо, е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство.

Съобразно разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако длъжникът притежава само едно жилище, но то надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.

Видно от преписа на изп. дело, по същото е наложена възбрана върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** – представляващ жилище – апартамент, както и върху дворно място с идентификатор ***, ведно с построената в имота Сграда с идентификатор ***.

Настоящият състав намира, че така вписаните възбрани са допустими /дори да се приеме, имотът с идентификатор *** е несеквестируем към този момент/, тъй като тяхното предназначение е да обезпечат интересите на кредитора, като задържат имотите в патримонуима на длъжника, или ако последният ги прехвърли на трето лице.

Възбраната и насроченият опис по никакъв начин не накърняват несеквестируемостта, доколкото чрез тях не се посяга върху собствеността на длъжника. Предвид това и съобразно ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, насрочването на опис на тези имущества съвсем не е недопустимо, когато съдебният изпълнител за пръв път ще индивидуализира имуществата. Именно това се е случило и при извършените описи на двата възбранени имота, като видно от описа на сграда с идентификатор ***. /лист 133 от изп. дело/ е, че съдебният изпълнител в присъствието на вещо лице е извършвал преценка дали сградата може да задоволи жилищните нужди на длъжника, като в тази връзка е възложил на вещото лице да изготви заключение относно вида и същността на имота. В същия 4 протокол съдебният изпълнител е посочил, че по изпълнителното дело е постъпила молба, в която длъжникът е поискал да бъде приет за несеквестируем другият му недвижим имот, поради което ще извърши оценка на жилищния характер на настоящия имот, като съобрази заключението по експертизата.