Решение № 456 от 04.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Пловдив, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300500441 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от Л. Г. М., ЕГН ********** против Решение № 139/08.01.2024г., постановено по гр.д. № 12886/2021г. по описа на Районен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. Г. М. срещу „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК *** иск за заплащане на 782,24 лв. недължимо платена сума по договор за паричен заем от 29.06.2016г. С оплакване за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени същото. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК *** заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, 1 имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по искова молба от Л. Г. М. срещу “Айзаем.БГ” ООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 30 лв., представляваща предадена сума при начална липса на основание по недействителен Договор за паричен заем № ***/ 29.06.2016г., сключен между страните и сума в размер от 50 лв., представляваща предадена сума при начална липса на основание по недействителен Договор за имуществено проучване на кредитен рейтинг от 29.06.2016г., сключен между страните във връзка с договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 04.08.2021г./ до окончателното им заплащане. В открито съдебно заседание от 11.12.2023 г. е допуснато изменение на предявения иск за връщане на сумата от 30 лв. платена по недействителна клауза за възнаградителна лихва, като същият е увеличен до размера от 782,24 лв.

Ответникът оспорва исковете, като счита същите за неоснователни и недоказани. Моли съда да ги отхвърли и претендира направените от него разноски по делото.

С постановеното по спора решение Решение № 139/08.01.2024г, първостепенният съд е приел исковете за неоснователни.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените 2 от РС обстоятелства, както следва:

Безспорно е, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ***/ 29.06.2016г., по силата на който на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 2200 лева. Съгласно сключения договор за заем от 29.06.2016 г. , страните са уговорили ГПР – 49.70 % и ГЛП – 41.03 %, като е отразено, че общата сума за плащане с включена допълнителна услуга е 2 982,24 лв.

По делото е приет погасителен план към договора за заем и договора за имуществено проучване, в който е посочено, че месечната вноска от 165,68 лв. включва главница и лихва.

Не се спори и от приетата справка за извършени плащания, подписана от С. К. с печат от АЙЗАЕМ БГ ООД, се установява, че ищцата е извършила плащания по договора, с които е погасена главница в размер от 2200 лв. и възнаградителна лихва в размер от 782,24 лв. Приета е като писмено доказателство и справка от АЙЗАЕМ БГ ООД, удостоверяваща плащанията, отразени в приложената към исковата молба справка за извършени плащания, която не е подписана от ответника, но съдържанието й е идентично с това на приложената към исковата молба справка, която е подписана от представител на ответника и с печат на ответното дружество.

В хода на първоинстанционното производство е извършена съдебно – счетоводната експертиза, от която се установява, че задълженията по договора за кредит са изцяло и предсрочно погасени на 21.07.2017 г., като общият размер на платените суми е 2 982,64 лв., с които е погасена главница в размер на 2200 лв. и възнаградителна лихва в размер на 784,24 лв. По счетоводни данни от ответника, вещото лице посочва, че задълженията на ищеца по процесния договор за кредит са в размер от 0,00 лв.

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали договорът за кредит е недействителен по смисъла на чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и дали сумата от 782,24 лв. подлежи на връщане. В тази връзка ПОС намира следното:

С оглед страните и неговия предмет, договорът за кредит е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закон за потребителския кредит и към него са приложими разпоредбите на този закон, както и на Закон за защита на потребителите.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал.

1,т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В този смисъл процесният договор за кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя.

Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че е налице скрита допълнителна услуга, която оскъпява кредита. По делото не се доказва наличие на договор за имуществено проучване, който да включва допълнително възнаграждение за това имуществено проучване.

От приетото и неоспорено заключение по изготвената съдебносчетоводна експертиза се установява, че сторените от Л. М. плащания по процесния договор за кредит в общ размер от 2 982,64 лв. погасяват следните задължения: 2 200 лв. – главница; 782,24 лв. – договорна лихва и 0,40 лв. – наказателна лихва. Експертното заключение кореспондира с изготвения погасителен план, според който месечната вноска от 165,68 лв. включва два компонента, а именно главница и лихва. В договора за заем са посочени ГПР и общата дължима сума, както и месечна вноска в размер 165,68 лв. Така посочените им размери съответстват на действителните, съобразно поетите от 4 потребителя задължения. Това е така, доколкото не се установява уговорка за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга, което не е включено в ГПР, респ. такова възнаграждение да е заплатено от ищеца.

Поради гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.

Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 480 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 139/08.01.2024г., постановено по гр.д.

№ 12886/2021г. по описа на Районен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. Г. М. срещу „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК ***иск за заплащане на 782,24 лв. представляваща предадена сума при начална липса на основание по недействителен Договор за паричен заем № ***/ 29.06.2016г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /04.08.2021г./ до окончателното плащане.

В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Л. Г. М., ЕГН **********, *** да заплати на “Айзаем.БГ” ООД, ЕИК ***, *** разноски по делото в общ размер от 480 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6