Решение № 555 от 16.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. В., 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110104795 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Ю. С. К., дружество, регистрирано в Д. ц. за р. на п. (***) в Република Л., с регистрационен номер ****, с адрес в Л., В., ул. Д. и. Г. № ***, ***, представлявано от Т. В., чрез адвокат Г. М. З., регистриран в адвокатска колегия Х. под адвокатски регистрационен номер ***, съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. С., район С., ул. В. А. **, против Д. Л. АД, дружество регистрирано в Г. към Окръжен съд К. под номер **** с търговското си представителство в Б. „Д. Л.“, с БУЛСТАТ: ***, с адрес: гр. С., район И., ул. Л.С. № *, С. Б. Т. С. *, ет. *, представлявано от М. Д., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 год. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 600 евро – обезщетение за отменен полет ***, част от общата резервация за полет от Международно летище В. със свързващи полети Международно летище М. и Летище С., до крайната дестинация на пътника- Летище В. с полет, пристигащ по разписание на 15.07.2024 год. в 21:35 часа местно време.

Ищецът твърди, че въпреки потвърдената резервация, полет *** бил отменен, поради което пътникът не успял да стигне до крайната си дестинация. Тъй като разстоянието между началната и крайната точка на 1 полета е над 3500 км, дължимото обезщетение е във фиксиран размер 600 евро.

Ищецът сочи, че с договор за цесия от 16.07.2025 год. пътникът прехвърлил вземането си на ищцовото дружество, което от своя страна изпратило уведомление за сключената цесия и покана за доброволно заплащане на парично обезщетение на 17.07.2024 год. Тъй като сумата не била заплатена, кредиторът подал заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. № ***/2024 год. била издадена Заповед № ***/20.12.2024 год.

Длъжникът подал възражение по чл. 414 от ГПК, което породило правния интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземането си.

Ответникът оспорва иска и моли да бъде отхвърлен.

Не оспорва, че пътникът Н. К. е имал билет за полет ***/15.07.2024 год. от М. до С., както и че полетът от М. до С. бил отменен.

Оспорва, че между ищеца и пътника е сключен договор за цесия, както и че носи отговорност за отмяната на полета.

Оспорва активната процесуална легитимация на ищеца, като сочи, че той всъщност е поел задължение за организира правното представителство на клиента, но не е налице прехвърляне на вземане.

Ответникът оспорва автентичността на представената форма на възлагане, като твърди, че тя не е подписана от пътника Н. К..

Твърди се в отговора, че ответника е имал възможност да изпълни полета, но същият се наложило да бъде отменен, тъй като в последния момент се установил непредвидим технически проблем на самолета, който трябвало да извърши полета. На пътника било предложено безплатно премаршрутиране, което било извършено успешно с първия подходящ полет.

След дадени указания от съда, в молба вх. № ***/20.08.2025 год. ответникът уточнява, че непредвидимият технически проблем, който е довел до отмяната на процесния полет, се изразява в неизправност в двигател №1 на самолета, обслужващ полета. Повредата в двигателя е в резултат на технически инцидент по корпуса на самолета. След извършена инспекция от наземния инженерен екип в М., се установило, че няма да бъде безопасно излитането на самолета, следователно полета е трябвало да бъде отменен.

По отношение на дължимата на ищеца грижа, изразяваща се в безплатно 2 премаршрутиране до крайния пункт представя извлечение от информационната си система, в която са направени отбелязвания по отношение на факта на премаршрутиране и опцията, която е избрал пътникът.

При дадената му възможност за становище по уточненията, ищецът възразява, че посочените от ответника обстоятелства, давели до отмяна на полета, са ирелевантни, тъй като причините произтичат от самия ответник, а не се дължат на външни обективни причини.

С Определение № ***/05.11.2025 г. по делото е допусната съдебнографологична експертиза, както и с Определение № ***/17.12.2025 г. е допусната съдебнотехническа експертиза, двете във връзка с оспорване автентичността на договора за прехвърляне на вземането от пътника Н. Р. К. на ищеца. С молба с вх. № ***/21.01.2026 г. и писмено потвърждение, представено на хартиен носител, пътникът е потвърдил сключването на договор за цесия и извършеното прехвърляне на вземането в полза на ищеца.

Видно от документа, същият е подписан собственоръчно от пътника Н. Р. К. и съдържа ясно волеизявление относно сключването на договора. Във връзка с посоченото, с протоколно определение в открито съдебно заседание са отменени допуснатите съдебно- техническа и съдебно- графологична експертиза, предвид представеното доказателство, което не е оспорено от ответната страна.

Приети и приложени по делото са Потвърждение на резервацията на пътника, ведно с точен превод на български език съобразно разпоредбата на чл. 185 ГПК; История на полета, ведно с точен превод на български език съобразно разпоредбата на чл. 185 ГПК; Договор за цесия между пътника и дружество Ю. С.К., ведно с точен превод на български език съобразно разпоредбата на чл. 185 ГПК; Уведомление и извънсъдебна кореспонденция (покана) за плащане до длъжника, ведно с точен превод на български език съобразно разпоредбата на чл. 185 ГПК; Пълномощно от Ю. С.К. до адв. Г. М.

З.; адв. Д. В. Р. и адв. И. Ч.; Удостоверение за актуално състояние на дружеството Ю. С.К., Л. и превод на български език, Справка от „Н.-Т. и П.“ ООД – извлечение от информационна система на Д. Л. за направени от резервации на името на Н. К..

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3

Страните не спорят, че пътникът Н. К. е имал билет за полет ***/15.07.2024 год. от М. до С., както и че полетът от М. до С. бил отменен.

Установява се от представената към исковата молба разпечатка потвърждение на резервацията на пътника, че ответната авиокомпанията е потвърдила резервацията на пътника Н. К., но полет ***, част от общата резервация за полет от Международно летище В. със свързващи полети Международно летище М. и Летище С., до крайната дестинация на пътникаЛетище В. с полет, пристигащ по разписание на 15.07.2024 год. в 21:35 часа местно време, e бил отменен, което е довело до невъзможността пътника да стигне по разписание до крайната си дестинация.

Основният спор между страните се свежда до това дали е налице основание за ангажиране отговорността на превозвача или е налице извънредно обстоятелство (повреда на летателната машина), което не е било възможно да бъде предвидено при планиране на полета, поради което следва да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение по Регламент 261/2004 г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, срещу която ответникът своевременно е подал възражение.

В производството по иск с процесуалноправно основание чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответникът- фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

Предявен е иск с материалноправно основание чл. 7 т. 1, буква „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помо Направено е възражение от ответника за наличие на извънредни обстоятелства Съгласно чл. 7 от Регламента при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 600 EUR за всички полети до 3500 километра. Съгласно чл. 5, §3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004, опериращ 4 въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

Следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на “извънредни обстоятелства“. Предвидена е граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на отговорността/, като е въведено условието такива “извънредни обстоятелства“ да не могат да бъдат избегнати “дори и ако са взети всички необходими мерки“, т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, разпоредбата на чл.5, §3 от Регламента следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи, че макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е причинено от извънредни обстоятелства, то задължението му да осигури помощ и грижа остава дори в такава ситуация.

В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на “извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. В последователната практика на СЕС изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по себе си “извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в т.см. т. 1 от Решение на Съда от 22.12.2008г. по дело C-549/2007/.

Съгласно решението по дело № С-549/07 на СЕС, понятието в член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 следва да се разбира в смисъла, че произтекъл с летателен апарат технически проблем, довел до отмяна на полет, не спада към понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, освен ако този проблем произтича от събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Според Съда на ЕС, обстоятелството, че въздушен превозвач е 5 спазил минималните правила за поддръжка на летателен апарат, само по себе си не е достатъчно за установяване, че този превозвач е взел „всички разумни мерки“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента, респ. че се освобождава от задължение за обезщетяване на пътниците, предвидено в член 5, параграф 1, буква в.

Съобразно изложеното, в настоящият случай ответникът не успя да установи наличие на обстоятелства, изключващи отговорността на авиопревозвача - че преди изпълнение на процесния полет е възникнал непредвидимия технически проблем, който е довел до отмяната на процесния полет, и който се изразява в неизправност в двигател №1 на самолета, обслужващ полета. Наведени са единствено доводи в тази насока, без позоваване каква точно е била техническата неизправност, в това число и дали е била от естеството да не позволи осъществяване на полет на машината.

В тази връзка следва да се отбележи, че всеки въздушен превозвач е длъжен да вземе такива мерки, без да се налага да прави непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си, и докаже, че споменатите мерки действително са взети за полета, за който е установена повредата на двигателя на самолета.

В случай на действително констатирана такава повреда въздушният превозвач трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства, като не следва да се изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви, с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент.