Решение № 188 от 25.10.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Сливница, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20241890200524 по описа за 2024 година

Производство e по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на П. Р. Б. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 4379зз-1044 от 08.09.2024 г., издадена от полицейски инспектор в група 1 ОДГ при ГПУ – Калотина - Н.В.Г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на П. Р. Б. в помещение за временно задържане на ГПУ - Калотина.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител, иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна, доколкото в нея не се съдържат фактическите основания за задържането на лицето.

Ответникът – органът, издал оспорвания акт Н.В.Г., взе становище по жалбата, като счита същата за неоснователена.

Съдът, като разгледа направените възражения административна преписка, намери за установено следното: и приложената

По допустимостта:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

По същество:

За да бъде законосъобразна издадена заповед за задържане на първо място следва да е издадена от компетентен орган, да са налице основанията за задържане на лицето, в случая наличие на данни за извършено престъпление, както и заповедта да отговаря на 1 изискванията на чл.74, ал.1 ЗМВР.

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, П. Р.

Б. е бил задържан в помещение за временно задържане на ГПУ – Калотина от полицейски инспектор в група 1 ОДГ при ГПУ – Калотина - Н.В.Г..

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.1 ЗМВР в правомощията на полицейските органи е задържането на лица. В случая по делото безспорно е установено, че задържането на жалбоподателя е осъществено от полицейски органи, по смисъла на чл.57, ал.1 ЗМВР, в частност от полицейски инспектор в група 1 ОДГ при ГПУ – Калотина - Н.В.Г., което не се оспорва от жалбоподателя.

Съгласно чл.11, ал.1 от Инструкция № 8121з-78 о т 2 4 януари 2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, към която препраща чл.72, ал.9 ЗМВР, за всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето. Видно от представената преписка от 1 ОДГ при ГПУ – Калотина полицейският орган издал заповедта е същият, който е ограничил свободното придвижване на жалбоподателя, а именно полицейски инспектор Н.В.Г. /докладна записка от 08.09.2024 г./, назначен като такъв с представена по делото Заповед за назначаване.

Посоченото обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност.

Заповедта е издадена в писмена форма, в нея не са посочени всички реквизитите на чл.74, ал.2 ЗМВР, а именно не са посочени фактическите обстоятелства по задържането на лицето, като на тази липса жалбоподателят се позовава при оспорването на заповедта за задържане.

В тази връзка в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, което не е загубило действието си, е прието, че не е необходимо мотивите по издаването или отказа да се издаде един административен акт, включително индивидуален такъв, да съвпадат по време на издаване на основни акт. Мотивите могат да предшестват или да следват издаването на административния акт и това не го опорочава, стига мотивите да изхождат от същия орган, който е издал и самия акт.

Това ТР не е в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т.д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС, което в т. 1 гласи си, че неизлагането на мотиви от административния орган води като последица отмяна на административния акт.

Съобразявайки и двете Тълкувателни решение се прави извод, че липсата на мотиви е винаги порок, който води до незаконосъобразност на административния акт, но не е задължително мотивите да са в самия административен акт.

Такава възможност, мотивите да следват или предшестват самата заповед за задържане, е регламентирана и в чл.6, пар.2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в 2 наказателното производство, съгласно който държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или задържани, са информирани относно основанията за техния арест или задържане, включително за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени.

Тълкуването на тази разпоредба, в горния смисъл, е направено с Решение на Съда (четвърти състав) от 25 май 2023 година по дело C-608/21 (XN срещу Полицейския орган при 02 РУ СДВР), в което се приема, че чл.6, пар.2 от Директива 2012/13/ЕС допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото.

Следвада се посочи, че по своята същност заповедта за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъл ана чл.21 АПК, доколкото е издадена от оправомощен от закона орган за това и с който се засягат права и свободи на конкретно лице, адресат на акта, поради което за нея за приложими постановките на посоченото по-горе ТР.

С оглед горното макар и в процесната заповед за задържане да не са изложени фактическите обстоятелства по задържането, това не я прави непременно незаконосъобразна.

Видно от представената от полицейския инспектор преписка по задържането на жалбоподателя, в нея се съдържа докладна записка и обстоятелствен протокол, изготвени от същия полицейски инспектор, задържал жалбоподателя и издал оспорваната заповед за задържане на датата на самото задържане 08.09.2024 г.

В тези два документа са отразени, безпротиворечиво, обстоятелствата, поради които жалбоподателят е задържан, а именно при извършване на обход на 10 км от АМ „Европа“ в близост до граничната зона на Ребуплика България полицейски инспектор Н.В.Г. и неговия колега – М.А. забелязали едно МПС, спряло в аварийната лента и група лица, отговарящи на профила нелегален мигрант на 2 м. от автомобила и отдалечаващи се от него. Лицата са задържани на около 15 м. от автомобила в отводнителна канавка на АМ „Европа“.

Автомобилът е установен на място марка и модел „Ауди Ку 7“, със собственик и водач П. Р.

Б.. Последният е бил сред задържаните лица, другите от които са били сирийски граждани по техни данни, без документи за самоличност. Описано е, че при разговор на мигрантите с преводач, същите разпознали автомобила и водача, като заявили, че именно П. Р. Б. ги е докарал на мястото.

Съдът приема, доколкото П. Р. Б. е присъствал на мястото на задържането си, на същото е бил собственият му автомобил, в близост до който са се намирали сирийски граждани, които са разпознали П. Р. Б. като водачът, който ги е докарал на мястото, последният е бил наясно защо е задържан.

3

Обстоятелството, че П. Р. Б. е бил запознат с причините, поради което се задържа още към момента на задържането си, се установява и от даденото от него обяснение на 09.09.2024 г., в което заявява, че е задържан „за евентуално съпричастничество към превозване на незаконни емигранти“.

Липсват и твърдения от жалбоподателя, че не е бил наясно с основанията за задържането му

Предвид изложеното, съдът приема, че липсата на мотиви в самата заповед е санирано с издадените докладна записка и обстоятелствен протокол, както и предвид факта, че жалбоподателят е бил информиран и е бил наясно с причините за задържането му, към момента на същото.

Описаните обстоятелства по задържането на жалбоподателя съдържат в себе си данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя, а именно подпомагане на чужденци, чрез превоз да преминават в страната в нарушение на закона, което от своя страна обусловява задържането на същия.

В тази връзка съдът счита, че липсата на посочване на правна квалификация на деяниението не опорочава заповедта, това е така, доколкото посочването на конкретната форма на изпълнителното деяние и квалификацията според съответното предложение от фактическия състав на деянието не е дължимо от полицейския орган. Точната и прецизирана правна квалификация е дължима от органа, компетентен да повдигне наказателно обвинение за престъпление, извършено на територията на Република България, а именно прокурор, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от НПК. В случая, съдът приема, че е достатъчно, че са описани обстоятелства, които са относими към престъпно деяние. В този смисъл Решение № 4815 от 14.07.2023 г. по адм.д. № 5400/23 г. на АССГ.

С оглед изложеното съдът приема, че заповедта е законосъобразно издадена, същата е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР при наличие на данни за извършено престъпление от страна на задържания, фактическите обстоятелства се съдържат в докладната записка и обстоятелствен протокол от същата дата, изготвени от органа, задържал лицето, като последното е било информирано за причината, поради която се задържа – съптричастност към престъпно деяние превозване на незаконни емигранти.

Взетата принудителна административна мярка съдът счита, че в случая е била адекватна на ситуацията и е преследвала легитимна цел, а не се касае до полицейски произвол. Това е така, доколкото със задържането се цели да бъде осуетена възможността на жалбоподателя да се укрие или да бъдат заличени вещи и информация във връзка с престъплението, което да възпрепятства възможността да се установи съпричастността му към извършено конкретно деяние, както и да се съберат данни за правилното му квалифициране. Видно от обясненията на задържаното лице, същото отрича да е съпричастно към деянието, за което е задържано, поради което задържането е било необходимо за изпълнение на посочените по-горе цели.

По изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за 4 законосъобразна, а жалбата срещу нея за неоснователна

Така мотивиран, Районен съд - Сливница,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. Р. Б. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 4379зз-1044 от 08.09.2024 г., издадена от полицейски инспектор в група 1 ОДГ при ГПУ – Калотина - Н.В.Г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на П. Р. Б. в помещение за временно задържане на ГПУ Калотина.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

5