Решение № 176 от 21.05.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Стара Загора, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Анна Т. Трифонова

Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20245501000117 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 649/19.12.23 г. по гр.д. №1280/23 г. по описа на РС-Казанлък,с което се отхвърлят предявените искове от „А.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес: гр. *******, представлявано от юрк. Б.Т.

/пълномощник на управителите/ против А. К. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.

******* за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: сумата 1016,50 лева - главница, представляваща задължение по Договор за кредит № 990601/19.12.2017 г., вземанията по който са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляния на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.;

107,15 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит от 19.12.2017 г. до 20.06.2018 г.; 545,63 лева - лихва за забава по договор за кредит от 19.12.2017 г. до 05.05.2023 г. и законна лихва върху главницата, считано от 05.05.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 570/09.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1015/2023 г. по описа на РС- Казанлък, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.

Въззивникът „А.“ ЕООД, ЕИК ******* в депозираната въззивна жалба излага доводи за неправилност на постановеното решение.Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора, с което да се уважат предявените искове.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемият А. К. Д. чрез процесуалния си представител взема становище,че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.Моли същото да бъде потвърдено като се присъдят разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е постановеното първоинстанционно решение по предявени искове с правно основание: чл. 422 от ГПК във вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1015/2023 г. по описа на Районен съдКазанлък, съдът е издал в полза на „А.” ЕООД, ЕИК ******* , седалище и адрес на управление: *******; телефон: ***, представляван от Х.М.М. и П.В., пълномощник: юрисконсулт ББ.Д.Т., срещу длъжника А. Д., заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите в размер на 1016,50 лева за главница, представляваща задължение по Договор за кредит № 990601/19.12.2017 г., сключен между „К.“ ЕАД и А. К. Д., ЕГН **********; 107,15 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит от 19.12.2017 г. до 20.06.2018 г.; 545,63 лева - лихва за забава по договор за кредит от 19.12.2017 г. до 05.05.2023 г. и законна лихва върху главницата, считано от 05.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 99,92 лева - разноски по делото. Вземането произтичало от следните обстоятелства: задължение по Договор за кредит № 990601/19.12.2017 г., сключен между „К.“ ЕАД, ЕИК ******* и А. К. Д., ЕГН **********. На 19.12.2017 г. между А. К. Д. и „А.“ ЕООД е сключен и договор за предоставяне на поръчителство. Длъжникът не е изпълнил договорното си задължение да върне заемната сума, поради което Дружеството-поръчител е заплатило дължимата сума в пълен размер към „К.“ на 23.02.2021 г. С Договор за продажба и прехвърляния на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.

2

„К.“ ЕАД и „А.“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор на цесионера „А.” ЕООД.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирал възражение, поради което по арг. на чл. 415, ал. 1 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В изпълнение указанията на съда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е подал установителен иск за сумите по издадената заповед за изпълнение.

Представен е договор за потребителски кредит № 990601, сключен на 19.12.2017 година между А. К. Д., ЕГН **********, като кредитополучател и „К.“ АД като кредитор, в чийто чл.2, ал.1 страните са договорили договорът, приложените към него Общи условия за предоставяне на кредити и Заявлението на кредитополучател представляват едно цялостно и единно споразумение. С договорът кредитора се задължава да отпусне на кредитополучателя потребителски кредит при условията на този договор под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление бъде одобрено /чл. 1 от договора/. Сумата по одобрения кредит се усвоява по посочения в Заявлението на кредитополучателя начин /чл. 5 от договора/. Съгласно чл.3 след подписването на този договор от кредитополучателя, „К.“ одобрява Заявлението за кредит на база извършена проверка на кредитоспособността на заявителя, по ред предвиден в Общите условия. Видно от съдържанието на раздел IV т. 4 от Общите условия - в случай, че К. одобри заявлението кредитополучателят ще бъде уведомен за това на указания от него електронен адрес или телефон.

От представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „К.“ ЕАД и „А.“ ЕООД като цедент и „А.“ ЕООД, ЕИК *******, като цесионер се установявало, че страните постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1, което не е представено по делото.

В хода на двуинстанционното производство не се доказва твърдението на 3 ищеца, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. ,както и не се доказва уведомление с исковата молба,тъй като приложенията не съдържат такова уведомление.

Първоинстанционния съд е приел , че по делото липсва проведено доказване от страна на ищеца, че ответникът е извършил кандидатстване за кредит на интернет адрес /сайт/ на „К.“ ЕАД или по телефон, съгласно чл. 2, от раздел III от общите условия в предвидената форма. Във формата съгласно цитираната клауза следва да се попълнят задължителни полета касаещи индивидуализация на кредитополучателя, имейл, телефон, посочва се желания размер на искания кредит, срокът на кредита, наименование на кредитния продукт, условията при които се ползва и начина на усвояване.

Искането за отпускане на кредит до кредитната институция представлява електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, тъй като е налице електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.

Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги „потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго“.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че получил съгласието на потребителя за сключване на договора. По делото няма доказателства за получаването на електронно изявление за кандидатстване, което да е обработено от кредитодателя и той отново по електронен път /чрез имейл/ или по телефон с електронни изявления да е изпратил проекта на договора за кредит и погасителния план на ответника.

Договорът за кредит /заем за потребление/ е неформален и реален.Пред настоящата инстанция са представени разписка за извършено плащане №141356665/19.12.2017 г. ,както и счетоводна справка от К. ЕАД от 09.11.23 г. ,но тези документи не могат да бъдат отнесени към процесния кредит.

Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно,поради което следва да се потвърди.В полза на въззиваемата следва да се присъдят направените по делото разноски.

4

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 649/19.12.23 г. по гр.д. №1280/23 г. по описа на РС-Казанлък.

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на А. К. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. *******, направените по делото разноски в размер на 534 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5