Определение № 1031 от 10.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1031 гр. Плевен, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20254400500521 по описа за 2025 година

Производство по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК .

Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по жалба на длъжника „Мин Съ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, с ЕИК 175370580, представлявано от Л. Ю., подадена чрез пълномощника му адв. Т. Д. от ПлАК, против действия на ЧСИ по изп.д. № 20247560402550 по описа на ЧСИ Ц. Н. - сметка за размер на дълга - изх. № 15539/13.05.2025г.

В жалбата се твърди, че съгласно връчената му сметка длъжника има оставащ размер на дълга 9872.74 лв. по изп. дело № 20247560402550, по което с удостоверение, с изх. № 14964/08.05.2025 г. са присъединени вземанията на взискателя „Аниманк“ ЕООД, ЕИК 204320804 по изп. дело № 20247560402417 по описа на ЧСИ Ц. Н.. Посочва се, че длъжникът е подал молба, с вх.№ 51034/14.05.20025г., с която е поискал издаването на актуализирана сметка и отстраняване на констатираните от него неточности. Получил е отказ, поради което е бил принуден да заплати сума в размер на 7520.20лв., за да избегне извършването на насрочения опис на движими вещи за 16.05.2025г.Така от общата сума 9872.74лв. е приспаднал следните суми, които считал за очевидно недължими и като такива не би следвало да заплаща:

- 161.89 лв. - заплатени от взискателя авансови такси във връзка 1 с насрочен опис за 16.05.2025г. на недвижим имот, който не е и не следва да бъде извършен;

- 600.00лв. - заплатен от взискателя хонорар на независим оценител за изготвяне на оценка на недвижим имот, който не следва да бъде плащан;

- 616.70лв. - заплатени такси във връзка с насрочено за 16.05.2025г. принудително премахване на вещи, които вече са отстранени доброволно;

- 973.95 лв. - присъединени публични вземания в полза на държавата, тъй като от представеното Удостоверение за наличие или липса на задължения с Изх.№ 150202500127964/13.05.2025г. на НАП, е видно че нямам публични задължения като по отношение на всички задължения, посочени в сметката по делото, включително очевидно недължими суми, както и такива, с чийто размер не съм съгласен.

Длъжникът възразява, че не дължи следните суми за разноски по изпълнението:

- 305.89 лв. — заплатени от взискателя авансови такси във връзка с насрочен опис за 16.05.2025г. на недвижим имот;

- 600.00 лв. заплатен от взискателя хонорар на независим оценител за изготвяне на оценка на недвижим имот;

- 616.70 лв. - заплатени такси във връзка с насрочено за 16.05.2025 г. принудително премахване на вещи, поради това, че касаят действия, предвидени за 16.05.2025г., които не са извършени;

-

2400.00 лв. - заплатени авансови такси за извършено изпълнително действие за осигуряване на достъп на взискателя на 04.04.2025г., във връзка с насрочено принудително премахване на вещи, тъй като видно и от съставения протокол на ЧСИ от 04.04.2025 г., премахването на вещите е извършено и организирано изцяло от дружеството, без участието на взискателя или негови представители/ работници;

- 1500.00 лв. - адвокатски хонорар за водене и процесуално представителство по изп. дело №20247560402417, чийто размер е силно завишен, предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на производството и извършените процесуални действия от представляващия 2 взискателя адвокат.

Длъжникът възразява, че не дължи и сумата 973.95 лв. присъединени публични вземания в полза на държавата, тъй като съгл. приложеното актуално Удостоверение за наличие или липса на задължения с Изх. № 150202500127964/13.05.2025г. на НАП дружеството няма задължения.

465.17 лв. - такси в общ размер по изп.дело №

20247560402550, които се дублират с такси по раздел I, т. 1 от сметката. В случай, че всички посочени суми се дължат, то тогава не се дължи сумата за такси по изпълнението надвишаваща 70 на сто от минималната работна заплата. Счита, че в сумата 256.07 лв. дължима на основание т.26 от ТТРЗЧСИ не следва да се включва таксата за събиране на сумата 973.95лв.присъединени публични вземания, които не са събрани, тъй като няма подлежащи на изпълнение публични задължения.

431.13 лв. - такси в общ размер по изп.дело №

20247560402417, по аналогични на горните доводи.

Счита, че таксите, надвищаващи размерите, посочен в чл. 73а ГПК не следва да се възлагат в тежест на длъжника.Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменен обжалвания акт на ЧСИ (сметка за размер на дълга), като незаконосъобразен или да бъде изменен, като неправомерно включените и платени от дружеството суми, да му бъдат възстановени. Моли за присъждане на направените по делото разноски.Приложени са следните писмени доказателства: 1. Сметка за размер на дълга с изх. №15539/13.05.2025 г. по изп. дело № 20247560402550; 2. Документ за платено задължение; 3.

Частна жалба-2 екз.

Ответникът по жалбата – взискателя „АНИМАНК“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.Кр.Д. е взел становище, че жалбата е неоснователна.

Посочва се, че в срока за доброволно изпълнение, длъжникът не е изпълнил вменените му от съда задължения. Това обстоятелство е наложило взискателя да бъде овластен чрез трета фирма да извърши действията, за което разходите са направени. Поради обстоятелството, че длъжникът е решил да възстанови част от демонтираните съоражения - рекламна табела, навес изграден с метални елементи, се е наложило да бъдат възобновени действията по премахването. В нов срок за доброволно изпълнение тези елементи не са били отстранени, поради което отново е търсена фирма със строителен сертификат 3 за да ги отстрани, което е станало на 30.05.2025 година, като разходите и при двете овластявания са били направени от взискателя, а подлежат на заплащане от длъжника. По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, взискателят счита, че те са съобразени с Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения, фактическата и правна сложност на извършеното по делото, така и с ТР, което подробно е дало отговор на оплакванията в жалбата. Изтъкнато е и разбирането му, че не следва да се дава възможност на длъжниците по изпълнителни дела да извършват неправомерни действия, изразяващи се в неспазването на правните норми и разпорежданията на съдия изпълнителите.

В мотивите на частния съдебен изпълнител относно обжалвания отказ е изразено становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. ЧСИ е описал извършените изпълнителни действия и е взел становище, че в жалбата не е обосновано твърдението за недължимост на такси, а съдържа предположение за това какви такси и разноски, включени в обжалваната сметка за размера на дълга не са свързани с конкретния изпълнителен способ.

Оплакването е бланкетно и е лишено от конкретика. ЧСИ Н. се е позовал на съдебна практика - Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012г., IV ГО, с което съдът е приел че „разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК“.

ЧСИ е изтъкнал в мотивите си, че извършването на действията по принудително изпълнение се възлага от взискателя посочен в акта подлежащ на изпълнение, който реално дължи възнаграждението, тъй като съдебният изпълнител именно по негово възлагане извършва действия, чрез които събира паричното му вземане или извършва действия за които взискателят има издаден изпълнителен титул, като за извършените изпълнителни действия му се дължи възнаграждение - т. 34 ТТРЗЧСИ, във връзка с чл. 426 ГПК. Точно такова възнаграждение е предвидено в т. 26, т. 31 б. „в“ и б. „з“ от ТТРЗЧСИ.

В допълнение ЧСИ събира от длъжника и дължимите такси и разноски, включително и т. 26 по ТТР към ЗЧСИ, както и посочените в т. 31 от ТТРЗЧСИ такси, които съгласно забележка на посочената разпоредба са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за 4 счетоводството.От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Приложил е 1.

Протокол от 04.04.2025г. по изпълнително дело № 20247560402417; 2. Молба от взискателя с вх. № 45646/29.04.2025 г. и Молба от взискателя с вх. № 52346/16.05.2025г. по изпълнително дело № 20247560402417 - заверено копие;

3. Протокол от 30.05.2025 г. по изпълнително дело № 20247560402417 заверено копие; 4. Фактура № 2000016429/07.03.2025г., сметка № 2000026507/07.03.2025г. и платежно нареждане по изпълнително дело № 20247560402417 - заверено копие.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, аргументите на насрещната страна, прецени документите в приложеното копие от изпълнителното дело, както и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Видно от приложеното копие от изпълнително дело №

20247560402550 по описа на ЧСИ Ц. Н., то е образувано по молба с вх. № 91897/10.12.2024г. на „Аниманк“ ЕООД, ЕИК 204320804, със съдебен адрес: гр. ***************, подадена чрез адв. К. Д., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.12.2024г. по гр.д. № 20214430104716 по описа на Районен съд – Плевен, срещу длъжника „Мин Сън“ ЕООД, ЕИК 175370580. На основание чл. 458 от ГПК Национална агенция за приходите е присъединен взискател по закон за публични задължения на длъжника в размер на 973.95 лв., съгласно резолюция от 13.01.2025г. върху Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, с вх. № 3742/13.01.2025г./на л.12/. Присъединено е и вземането на взискателя „Аниманк“ ЕООД, по изпълнително дело № 20247560402417 по описа на ЧСИ Ц. Н., въз основа на молба с вх. № 50006/12.05.2025г., към която е приложено удостоверение по чл. 456 от ГПК, издадено по изп.дело № 20247560402417/ на л.35 и л.36/.

Изпълнително дело № 20247560402417 е образувано по молба на взискателя „Аниманк“ ЕООД, ЕИК 204320804 въз основа на изпълнителен лист, издаден на дата 26.11.2024 г., по гр.д. № 20214430104716/2021 г. по описа на Районен съд Плевен-IX състав, на основание чл. 109 от ЗС. Съгласно този изп. лист, 5 длъжникът „Мин Сън“ ЕООД, е осъден да преустанови нарушаването на правото на собственост на взискателя „Анимак“ ЕООД, като премахне монтираните въздуховоди и вентилационна система на ресторанта, съгласно проектна част по ОВК, който не е съгласуван с Министерство на културата и вентилационна система с допълнителни тръби, разположени пред северната фасада, която не е съгласувана с Министерство на културата, рекламният елемент /табела/ от покривната плоча, както и навеса силует откъм ул. „Св.

СВ. Кирил и Методий“, който не отговаря на одобрения от Министерство на културата проект по Част - архитектура

Върху недвижим имот на длъжника е вписана възбрана в СВ Плевен, с дв. вх. Peг. № 4959/12.05.2025 г. /на л. 58/. за обезпечаване на вземанията на взискателя. Покана за доброволно изпълнение с изх. № 3721/05.02.2025г. е връчена на длъжника, чрез негов служител на 05.02.2025 г.

/л. 17/.По молба на длъжника е издадена сметка на за размер на дълга с изх. № 15539/13.05.2025г. 8 на л. 47/, в която подробно са описани задълженията на длъжника по изп.дело № 20247560402550, както и по присъединеното изп.дело № 20247560402417. Предвид липсата на друго секвестируемо имущество, по молба на взискателя „Аниманк“ ЕООД за 16.05.2025г. от 11:00 часа е насрочен опис на възбранения имот, като длъжникът е уведомен редовно. В резултат на насроченият опис длъжника е извършил доброволно плащане на такси, посочени в сметка за размер на дълга с изх. № 15539/13.05.2025 г.

Нормата на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК позволява на длъжника да обжалва пред съда разноските по изпълнението, но не и изпълнението. То може да се оспори, в т.ч. и вземането, само по исков ред, съгл. чл.439 ГПК.