Решение № 356 от 15.12.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. ХАСКОВО, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500208 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №260001 от 10.02.2023г. по гр.д. № 632 по описа на съда за 2021г., Районен съд - Хасково е отхвърлил предявените от М. Т. Ц., с ЕГН **********, с адрес:

****, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,гр.Хасково, с ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Сакар“ №2, искове с правно основание чл.79, ал.1,вр.чл.82 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 588,19лв., получена като възнаграждение за доставена вода при пълно неизпълнение на задължението по Наредба №9/16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно- битови цели, издадена от министъра на здравеопазването,министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите, ведно със законната лихва върху нея до изплащане на задължението, както и на сумата в размер на 23,00лв., представляваща законна лихва върху главницата, считано от 22.10.2020г. до 22.03.2021г., като неоснователни.Районен съд-Хасково е оставил е без разглеждане, предявените от М. Т.

Ц. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Хасково, ЕИК 126004284 искове ответното дружество да бъде задължено да изпълнява задължението си да доставя питейна вода в *** отговаряща на изисквания на Наредба №9/16.03.2001г. за качеството на водата, 1 предназначена за питейнобитови цели, издадена от министъра на здравеопазването,министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите, както и за заплащане на месечно обезщетение в размер на 25,00лв. и е прекратил производството по гр.д.№632 по описа за 2021г. на Районен съд –Хасково в тази му част като недопустимо. С решението са разпределени и разноските според изхода на делото.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът М. Т. Ц., който го обжалва както в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователни предявените искове, така и в частта, в която производството по делото е прекратено.

Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, наличието на предпоставките за уважаването на исковата претенция, като счита, че ответното дружество не е изпълнило задължението си по сключения договор за доставка на питейна вода в **** според изискванията на Наредба №9/16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно- битови цели, издадена от министъра на здравеопазването,министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите.

Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на изводите на съда и тяхната необоснованост, като твърди, че неправилно съдът е прекратил производството по делото тъй като счита, че искът е допустим.

Претендира от въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд- Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи предявените искове обективирани в исковата молба.

В срока по чл. 263,ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответното дружество „В и К“ ЕООД, гр. Хасково, който чрез пълномощника си излага съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба.Излагат се подробни съображения по приложението на материалния закон във връзка с направените от първоинстанционния съд правни изводи.

Претендира от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, установи следното:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите заявени във въззивната жалба.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално 2 допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оглед наведените във въззивната жалба доводи и съображения е необходимо да се обсъди следното:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба от М. Т. Ц. с която против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Хасково, ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Сакар“ № 2 са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът М. Т. Ц. претендира от съда да постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 588,19 лева, получена като възнаграждение за доставена вода при пълно неизпълнение на задължението му по Наредба № 9/20001 год. за доставка на питейна вода, сумата в размер на 23,00 лева, представляваща законна лихва върху нея, считано от 22.10.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 22.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата до датата на пълното изплащане на задължението; ответното дружество да бъде задължено на основание чл.79 от ЗЗД да изпълнява задължението си да доставя питейна вода в с.Александрово, отговаряща на изискванията на Наредба № 9/2001 год., а за времето, през което ответното дружество не изпълнява задължението си за доставка на питейна вода по смисъла на Наредба № 9/2001 год. да заплаща на ищеца месечно обезщетение в размер на 25,00 лева; във връзка с това искане с оглед разпоредбата на чл.90 от ЗЗД да му бъде разпоредено да изпълнява задължението си заплащане на потребената вода, отчитана ежемесечно от ответното дружество, след като то изпълнело задължението си за доставка на годна за пиене вода по Наредба № 9/2001 год., както и да бъде разпоредено на ответното дружество да не прекъсва водоснабдяването на имота до изпълнение на неговите задължения за доставка на вода, съответветстваща на изискванията на Наредба № 9/2001 год.

Ответникът „ВиК“ ЕООД гр. Хасково оспорва основателността на предявените искове. Посочва, че „ВиК“ ЕООД гр. Хасково бил оператор, който поддържал и експлоатирал водопроводната и канализационната мрежа на област Хасково, но не бил собственик на тези мрежи, не продавал вода, а купувал същата от Министерството на околната среда и водите Басейнова Дирекция „Източно- беломорски район “ (БД-ИБР), след което я доставял до крайния потребител срещу заплащане на такса за осъществената водопреносна и канализационна услуга. Ответникът бил изряден платец към Басейнова Дирекция „Източно- беломорски район" (БД-ИБР), поради което не било налице неизпълнение на законово или договорно задължение от страна на „ВиК" ЕООД гр.

Хасково, вследствие на което да са настъпили претендираните в исковата молба на ищеца вреди.Ответникът не оспорва,че със Заповед № СК-03-70/27.04.2007г. на Директора на РИОКОЗ /РЗИ/ Хасково е било ограничено ползването на вода за питейно-битови нужди за **** и за останалите населени места включени в системата за водоподаване „***". Тази система за водоподаване „****", която включвала и *** се поддържала и експлоатира 3 от„ВиК" ЕООД гр. Хасково. Системата функционирала, но липсата на водоподаване за питейно-битови нужди се дължала на трайни отклонения в показателите за качеството на водата. БД-ИБР и община Хасково били отговорните лице, които следвало да осигурят необходимото качеството на водите, които от своя страна да бъдат доставени до крайния потребител от „ВиК" ЕООД, гр. Хасково. За да отговаря водата, доставяна в *** на всички изисквания за питейно- битови нужди било необходимо да бъдат изградени пречиствателни съоръжения. Изграждането на пречиствателни съоръжения не било от компетентността и възможностите на „ВиК" ЕООД, гр. Хасково. Ответното дружество било само оператор на водопроводната и канализационната мрежа на област Хасково, а собственици на тези мрежите били всички общини в областта.Ответникът оспорва твърденията на ищеца от исковата молба, а именно, че ищецът не следва да заплаща потребената от него вода, тъй като същата не отговоря на изискванията за питейно- битови нужди, тъй като за да бъде извършена доставката на вода до имота на ищеца, „ВиК" ЕООД гр. Хасково е закупило тази вода от БД-ИБР, и е заплатило всички разходи, свързани с преноса и канализационните услуги свързани с тази доставка,поради което считат,че ищецът не е претърпял загуби и пропуснати ползи във връзка с доставената му вода от „ВиК“ ЕООД.

Предмет на въззивна проверка е решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Т. Ц. срещу „ВиК“ ЕООД, гр.

Хасково, ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Сакар“ № 2, искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 588,19 лева, получена като възнаграждение за доставена вода при пълно неизпълнение на задължението по Наредба № 9/16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на околната среда и водите, ведно със законната лихва върху нея до изплащане на задължението, както и на сумата в размер на 23,00 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано от 22.10.2020 г. до 22.03.2021 г. и са оставени без разглеждане предявените от М. Т. Ц., , срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Хасково, ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Сакар“ № 2, искове „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Хасково да бъде задължено да изпълнява задължението си да доставя питейна вода в ****, отговаряща на изискванията на Наредба № 9/16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно - битови цели, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на околната среда и водите, както и за заплащане на месечно обезщетение в размер на 25,00 лева, като в тази част производството по делото е прекратено като недопустимо.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че за изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства.

Приети са приложените към исковата молба и към писмения отговор писмени доказателства,като доказателствата са обсъдени поотделно и заедно със заключенията на 4 назначените по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза.

Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените с въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора, въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд фактическа обстановка, която приема изцяло.

Не се спори по делото, че ищецът е собственик на водоснабден имот в ****, видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **** на Нотариус рег. № 081 на НК Христина Колева, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № **** и,че е потребител на ВиК услуги.

Липсва спор и относно обстоятелството, а и същото се установява от писмо с изх. № **** на РЗИ-Хасково до управителя на ответното дружество и до ответника, че със Заповед № **** на Директора на РИОКОЗ /РЗИ/-Хасково, водата от зона водоснабдяване ****, захранваща с питейна вода **** и **** е временно ограничена за пиене и приготвяне на храна във връзка с констатирани трайни отклонения по показатели манган, амониеви йони и мътност. Посочено е още в писмото, че горецитираната заповед е в сила към датата на уведомяването от страна на РЗИ - 02.10.2020 г.Писмото до ищеца е изпратено във връзка с негова жалба с вх. рег. № 97-00-671/31.08.2020 г. до Директора на РЗИ – Хасково, препратена по компетентност на ответника, относно качествата на водата, предназначена за питейно-битови цели, неотговарящи на изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001 г., приобщена също към доказателствения материал по делото.