Решение № 208 от 13.08.2024, Окръжен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Монтана, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500014 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по жалба на В. Д. Н., ЕГН **********, Д. Й. М., ЕГН ********** и М. Й. М., ЕГН хххх чрез процесуалния им представител, които обжалва същото в частта, с която е допусната до делба СГРАДА с идентификаторхххх четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, дванадесет, точка, четиристотин и петнадесет, точка, три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ххххх/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо сградата няма, адрес на сградата: гр.М , ул.,,ххххх" №ххх(двадесет и едно), сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ххх(четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, дванадесет, точка, четиристотин и петнадесет), застроена площ 68 кв.м. (шестдесет и осем квадратни метра), брой етажи 1 (един), брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор няма, номер по предходен план няма,при квоти както следва :1/6 ид.ч. за В. Д. Н., ЕГН **********; 1/6 ид.ч. за Д. Й. М., ЕГН **********; 1/6 ид.ч. за М. Й. М., ЕГН ********** и 3/6 ид.ч. за Б. М.

Р..Решението е обжалвано и в частта, с която съдът е отменил частично на осн. чл. 537, ал.2, изр. второ от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ххх томх, рег.

№хххххх, дело № хххх по описа на Нотариус Валерия Тодорова, рег. № хх на НК, вписан в СВ-гр.М вх.рег. № ххх/09.09.2022 г., акт № хххх, том ххх дело № ххх в частта, с която В. Д.

Н., ЕГН ********** е призната за собственик на сграда с идентификатор хххх за повече от 1/6 ид.ч. от имота.Жалбоподателите поддържат,че неправилно съдът е приел,че с Нотариален акт № хххх от ххх. М Р.а е продала на В. Н. източната пристройка към старата масивна жилищна сграда,докато продажбата е по отношение на старата сграда.В 1 тази насока са изложени подробни доводи.На второ място поддържат,че въпреси направеното възражение за придобиване на спорния имот по давност съдът не се е произнесъл.Предвид гореизложените съображения молят съда да отмени решението в атакуваните части ,като постанови ново, с което описания по-горе имот да се изключи от делбената маса и не се допусне до делба.

Въззиваемият Б. М. Р. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата , като твърди, че решението в атакуваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.Както в отговора, така и в представената писмена защита са развити подробни съображения относно правилността на решението.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен акт, като по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че в случая е налице съсобственост по отношение и на този имот,тъй като с Нотариален акт № ххх, том ххх рег. №ххх дело №хх по описа на Нотариус Валерия Тодорова, рег. №ххх на НК е прехвърлена собствеността върху източната постройка на сградата, и с оглед обстоятелството,че тази сделка като има невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД същата е нищожна и не е породила правно действие.Изложил е доводи,че в момента на построяването си източната пристройка е станала собственост на собственика на старата къща с оглед обстоятелството,че не е учредено право на строеж и не е взето съгласието на съсобствениците .С оглед така приетото съдът е отменил и частично нотариалния акт.

Настоящата инстанция не споделя тези правни изводи поради следните съображения :

Между страните са безспорни следните факти:

На първо място, същите са наследници по закон на Мх М Р.а,починала нахххх Не се спори също така,че с Нотариален акт № ххх, томххдело хх от 1994 г. на Районен съд М наследодател ката М Мх Р.а продава на В. Д. Н. 100/385 идеални части от дворно място, образуващо имот пл. №1169. включен в парцел VIII, квартал 110 по регулационния план на гр. Монтана, сега поземлен имот с идентификаторхххх, заедно с югоизточната част ог находящата се в същия имот МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА която е обособена като самостоятелно жилище с площ от 38,84 кв.м., както и прилежащото към същото жилище избено помещение.

От доказателствата по делото безспорно се установява,че в имота първоначално е съществувала сграда/старата сграда/ , която е била собственост на наследодателката М М Ах съгласно Нотариален акт №х том IIхх дело х отхххх година на Районен съд Монтана.

Жилищната сграда е нанесена на кадастралния план от 1977 година.Този констативен акт е издаден въз основа на съдебно реение по чл.288,ал.2 ГПК, с което на М.А с решение от 26.11.1978 г. е възложен процесния имот,като същата е осъдена да заплати за уравнение на дяла сумата 6840 лв.В тази насока е направено възражение от ответника,че този имот не е индивидуална собственост на общата наследодателка, а СИО,поради което и тя не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Съдът намира това възражение за неоснователно . При уравняване чрез предоставяне в дял на други сънаследствени имоти в полза на останалите съделители възложеното в дял жилище ще бъде изцяло лична 2 собственост на съделителя, тъй като идеалната част, отговаряща на неговия наследствен дял, ще е придобита по наследство (чл. 20, ал. 1 СК), а идеалната част, по отношение на която е упражнено правото на поставяне в дял, ще е придобита при условията на трансформация на лично имущество (чл. 21, ал. 1 СК), настъпила по силата на заменителния ефект на делбата.

При уравняване чрез задължение за парично уравняване обаче е възможно възникване на СИО. Достатъчно е съделителят да е притежавал качеството на съпруг към момента на заплащане на паричните задължения за уравняване, определени с влязлото в сила съдебно решение за поставяне в дял. В този случай отново ще се стигне до ситуация, в който отделни части на една и съща вещ се подчиняват на различен правен режим: идеалната част, придобита по наследство, ще е лична собственост на съделителя, а идеалната част, придобита в резултат от упражняването на правото на поставяне в дял и заплащането на паричното уравнение, ще е СИО. В настоящата хипотеза не е доказано , че лицето, сочено като съпруг,има такова качество кък момента на уравнение на дяловете –представено е единствено Удостоверение за родствени връзки, от което не става ясно кога е сключен гражданския брак и дали е имало такъв към момента на изплащане на сумите .Ето защо настоящият съдебен състав намира за безспорно,че процесния имот е изключителна собственост на М Р.А.

През 1978/1979 година към съществуващата сграда е изградена пристройка от западната страна на къщата, към двора,за която е представен одобрен на 19.09.1979 година проект. По този проект пристройката е с площ 40 кв.м. и се състои от антре, спалня, баня, кухня и мазе в приземния етаж. Западната пристройка представлява самостоятелен обект по смисъла на т. 1 от §1 от ДР на Закона за кадастъра и имотния регистър и на изискванията на чл. 40 от ЗУТ. Западната пристройка е нанесена в кадастралната карта като сграда с идентификатор ххххх Тази сграда е търпима, като по отношение на нея е издадено Удостоверение за търпимост № ххххх/20.08.2021 .

Източната пристройка е изградена през 1993г. ,като същата е е узаконена на 31.03.1998 г./ Акт за установяване № ххх/,в което е отразена и годината на построяване 1993г./ Тази нова сграда е включена в кадастралната карта на гр.М от 2006г. с идентификатор хххх

Спорът в случая се концентрира върху въпроса собствеността върху коя сграда е прехвърлена с Нот.акт № ххх, том хх делох от хх1994 г.

Ответникът твърди,че предмет на сделката е източната ,последно построената сграда,като твърди,че този извод се налага от използваната в нот.акт терминология, а именно:“югоизточната част от масивна жилищна сграда“.Твърдението на ищците е в насока,че тази югоизточна част всъщност представлява старата сграда ,която се явява такава с оглед построената пристойка през 1978 г.

Настоящата въззивна инстанция намира,че в процесния случай предмет на договора не е новопостроената източна част, а именно старата сграда с оглед следните съображения:

На първо място, от съпоставката на плана от 1977 г. и този от 1990 година се установява, че в плана от 1990 година е нанесената сграда с нови контури, в която към площта на съществуващата (старата сграда) е отразена и площта на западната пристройка (пристройката към двора). В тази сграда са обособени две жилища според нормите на действащата Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство.

Следователно към 1990 година с оглед разположението на сградата са налице две обособени самостоятелни жилища: западно (западната пристройка) и източно (старата сграда). Видно от заключението на вещото лице, в сграда с идентификатор *** от 68 кв.м са 3 включени 25,82 кв.м от стара масивна жилищна сграда и 42,18 кв.м - източна пристройка.Същото заключава,че в голяма степен е вероятно с оглед установените технически характеристики обект на продажба да е новопостроената сграда, но настоящият съдебен състав не възприема заключението в тази част предвид факта,че същото не кореспондира с останалите писмени и гласни доказателства.

Както бе изложено по-горе, източната пристройка е включена в кадастралния план на града през 2000 г. , но категорично не е включена към момента на изповядване на сделката .

На второ място, видно от представеното заверено копие от Нотариален акт № ххх, том хх, дело ххот 1994 г. ,като представен документ е посочена и скица на имота. След като новопостроената източна пристройка не е нанесена на плана, няма как да бъде издадена и скица , в която тя съществува . Ето защо и на това основание се налага извода, че в действителност е прехвърлена именно старата къща , която безспорно е била самостоятелно жилище към момента на сделката.

Както бе изложено по-горе,в процесното жилище е включено част от страта къща и пристройката. В тази насока от страна на ответника са изложени твърдения,че същата е построена при липса на съгласие от съсобствениците и липса на учредено правона строеж. В случая действително се установява,че към момента на започване на строежа не е било налице съгласие от страна на с М.Р.а/ такова е дадено на 01.03.1998г. ,когато безспорно пристройката е била построена . Източната пристройка има характера на вещ, която е прикрепена по такъв начин към главната вещ - съществуващата жилищна сграда, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ. По аргументи от чл. 97 от ЗС собственикът на главната вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част,т.е. ищцата В. Д. Н. е станала и собственик на пристройката.

Предвид горните съждения съдът намира,че процесната сграда не е съсобствена между страните, поради което и следва да бъде изключена от делбената маса.

Извън горните съждения съдът намира,че процесната сграда с идентификатор ххххх е придобита от ищците и на основание давностно владение .Безспорно се установява от показанията на св. Лх Кх и Мх Сх , че в старата къща и пристройката откъм улицата са живели В., съпруга й Дх и децата,докато ответникът повече от 15-20 години не живее в този имот .Същите свидетелстват и относно факта,че никой не е пречил на тяхното владение, като съпругът на В. се е грижил изцяло за имота ,поддържал е и къщата ,а след неговата смърт това е правено от В. и децата . Предвид гореизложеното съдът намира,че са налице условията на чл.79 ЗС ,поради което и процесната сграда е придобита и на основание давностно владение от ищците.