Решение № 32 от 07.03.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. В., 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря И. С. К. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20241300500039 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №113 от 23.11. 2023 година по гр.дело № 203/2023 година по описа на Районен съд – К. е отхвърлена като неоснователна, предявената от Д. К. К., ЕГН ********** от гр. В. против ДП Национална компания „ Ж. и.“, Управление на движението на влакове и гаровата дейност гр. С. претенция за отмяна на наложено на ищеца дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед № 35/13.03.2023г. на директора на Управление на движението на влакове и гаровата дейност гр. С.

ОСЪДЕН е Д. К. К., ЕГН ********** от гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на ДП Национална компания „ Ж. и.“, Управление на движението на влакове и гаровата дейност гр. С. сума в размер на 100/сто/лева лева - юрисконсултско възнаграждение.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано 1 от Д. К. К. чрез адв. и пълном.П. Б. гр.В. .Поддържа се ,че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, необосновано и противоречиво в своите изводи.

Твърди се ,че възприетата от съда в решението фактическа обстановка не съответствала и била в противоречие на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и оставало неясно откъде съдът е приел тези факти и обстоятелства .

Не било спорно между страните, че ищецът е бил на работа при ответника на длъжност „ръководител движение“ на гара С. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед №1751/22.03.2023 година, считано от 01.04.2023 година по взаимно съгласие.

Атакуваната заповед № 35 от 13.03.2023 година била издадена на основание чл.188, т.1 от КТ във връзка с чл.187, ал.1,т.3 от КТ, като била мотивирана с неспазване на техническите и технологичните правила.

Посочено било, че на 31.01.2023 година въззивникът направил запис в книга за превключване на разединителите обр.ХХ1-01 на 09,34 часа, като изключил разединител №01. Разговорът с дежурния енергодиспечер бил проведен по мобилен телефон, а не по енерго- диспечерската връзка.

Сочи се ,че от събраните и приложените по делото писмени и гласни доказателства се установило, че въззивникът бил получил заповед № 1 от енергодиспечера, който му наредил по служебният мобилен телефон да изключи разединител № 01. Той изпълнил заповедта. Самата заповед не съдържала очевидна незаконосъобразност, а издаването й по мобилен телефон било честа и дългогодишна практика, допускана и търпяна с години от ответното дружество. Неправилно бил възприел районният съд, че въззивникът е докладвал изпълнението на заповедта по мобилен телефон.

Разговор, инициран от него ,нямало и той /както заявили и двамата свидетели връзката по телефонна не се прекъсвала докато не се изпълни заповедта/ бил докладвал след като е изпълнил в същият разговор без да затваря. Това явно било убегнало на първоинстанционният съд и той бил достигнал до неправилен извод, който бил довел до постановяване на неправилно решение .

Въззивникът нямал вина, че началникът му е издал заповедта по

2 служебният мобилен телефон.

Както заявили и двамата разпитани свидетели по делото, а това било видно от протокола от съдебното заседание, това било честа практика, а вторият свидетел заявил, че енергодиспечерът почти непрекъснато е издавал заповедите по мобилният телефон, тъй като по енергодиспечерската връзка била лоша връзката и не се чувало добре.

Съгласно чл.186 от Кодекса на труда нарушение на трудовата дисциплина било виновното неизпълнение на трудовите задължения. В случая не било налице виновно неизпълнение на трудовите задължения на никоя от посочените разпоредби. Заповедта и обаждането по служебният мобилен телефон били от енергодиспечера, а той бил началник на въззивника, който е издал заповедта за извършване на съответното действие.

Неизпълнението на заповедта създавало опасност от настъпването на вредни последици- това все пак бил ток с голям волтаж.

С издаването на настоящата заповед на въззивника се налагало наказание за извършено нарушение от трето лице, т.е началника му се бил обадил по служебния телефон, предоставен от ответното дружество ,и му бил издал заповед, както е правил много пъти по същият начин и ред и по този начин на въззивника се вменявало носенето на чужда отговорност. Разговорът не бил инициран от него /ищеца/, той не се бил обадил той на енергодиспечера, а енергодиспечерът го бил потърсил и издал заповед,т.е.не бил налице елементът на виновно неизпълнение.

Задължението за обаждане по енергодиспечерската връзка било на енергодиспечера ,защото той извършвал действието и той издавал заповед.

Следователно наказанието следва да бъде наложено на енергодиспечера.

Тежестта на доказване в настоящето производство била на ответника и не било доказано по безспорен и несъмнен начин, че въззивникът е извършил умишлено и виновно неизпълнение на трудовите си задължения .

Твърди се ,че била нарушена процедурата по чл.193 от КТ при взимане на обяснения, налице била разлика между поисканото обяснение и наложеното наказание. Атакуваната заповед не отговаряла на чл.195 от КТ като липсва ясно и точно посочване на нарушението, кога е извършено ,описание на обстоятелствата ,при които е извършено, нарушеният и законовият текст. Налице било само бланкетно посочване на закона и 3 въпреки развитите доводи в тази насока в исковата молба при решаването на делото съдията -докладчик не бил обсъдил тези доводи, което правело порочно и незаконосъобразно постановеното решение.

Въззивникът не можел да носи вина за чужди действия /той бил подчинен на енергодиспечера и последният съгласно приложените доказателства издавал заповедите за прекъсване на разпределителите/, а въззивникът не е и бездействал. Ако той бил бездействал , т.е не е бил прекъснал разединителите, това можело да доведе до сериозни последици.

Отговорността била на енергодиспечера, но последният не бил наказан, че е издал тази заповед, че е говорил по мобилен апарат, а не по енергодиспечерската вързка.

Нямало твърдение в преписката в процедуратата по налагане на дисциплинарното наказание въззивникът да е иницирал разговор с енергодиспечера и той да му се е обадил. Навсякъде във всички документи било посочено ,че разговорът идва от енергодиспечера и че въззивникът го е приел и че е изпълнил заповедта. Той самият не се бил обаждал на никого.

С оглед на изложеното и на основание събраните по делото доказателства се иска да се приеме ,че подадената въззивна жалба е основателна и да се отмени първоинстанционото решение изцяло като постановено при съществени нарушения на материално правните и процесуалните норми, да се уважи предявеният иск като основателен и доказан и да се отмени атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” на въззивника като недоказано, ведно със законните последици.

Претендират се и разноските по делото, които са в минималния определен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

Въззиваемият поддържа жалбата в с.з. лично и чрез своя процесуален представител адв.П.Б..

Въззиваемата страна чрез юрисконсулт М. оспорва основателността на жалбата.

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

4

Производството по делото е по предявен иск с правно основание чл. 357 ал.1 във вр с чл.188 ал.1 т.1. от Кодекса на труда от Д. К. К., ЕГН ********** против ДП Национална компания „ Ж. и.“, Управление на движението на влакове и гаровата дейност гр. С. за отмяна на наложено на ищеца дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед № 35/13.03.2023г. на директора на Управление на движението на влакове и гаровата дейност гр. С.

Претендира разноски. Претендираните права произтичат от това, че ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответника на длъжност „Ръководител движение жп гара С., като тази длъжност е изпълнявал и към м. януари 2023г., както и до 22.03.2023г., когато е било прекратено трудовото му правоотношение, както и че му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед №

35/13.03.2023г., че не е извършил дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана отговорността му, че са нарушени процесуалните правила за налагане на дисциплинарно наказание, че заповедта не е мотивирана, а действията, които е извършил, за което е била ангажирана дисциплинарната му отговорност, са били изпълнени с оглед заповед на горестоящ орган. Ищецът твърди също, че не е бил запознат с правилата,за които се твърди в заповедта, че са нарушени.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск, като излага своите възражения в тази връзка, а именно: че нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца с посочената заповед е извършено, че ищецът е бил запознат с правилата за техническата експлоатация и ги е нарушил, че заповедта е мотивирана, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание - изискани са обяснения, наказанието съответства на нарушението и е спазен срокът за налагане на наказание. Моли съда да потвърди издадената заповед като правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Твърденията на ищеца в исковата молба , че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответника на длъжност „Ръководител движение ЖП гара С.“, като тази длъжност е изпълнявал и към м. януари 2023 г., както и до 22.03.2023г., когато е било прекратено трудовото му правоотношение, както и че му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед № 5

35/13.03.2023г., не се оспорват от ответното дружество, поради което районният съд на основание 146,ал. 1,т. 4 във вр. с чл. 153 от ГПК ги е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, От фактическа страна е безспорно , че по силата на трудово правоотношение ищецът е работил при ответника на длъжност „Ръководител движение ЖП гара С.“, като тази длъжност е изпълнявал и към м. януари 2023 г., както и до 22.03.2023г., когато е било прекратено трудовото му правоотношение, както и че му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед № 35/13.0з.2023 г.

От приетото по делото, представено от ответника и неоспорено от ищеца Предписание № 2023/005/21 от 15.02.2023г.на началник отдел „ Районна железопътна инспекция“ към ИА „ Ж. а. - С. се установява, че при извършена проверка от контролни органи на отдел РЖИ С. е констатирано, че на 31.01.2023 г. със Заповед № 415 на ЗДС от 09:32 часа е разрешен прозорец за работа по контактната мрежа в междугарието ЖП гара Срацимир - РП Видбол, в която е записано, че напрежението е изключено. Видно от записа в книгата за превключване на разединителите обр. XXI- 01, дежурният ръководител движение К. в жп гара С. изключва разединител на 09:34 часа, не провежда разговорите с дежурния енергодиспечер по енергодиспечерската връзка. Разговорите се провеждат от мобилни телефони, които не се записват на звукозаписни устройства. Във връзка с посоченото са дадени предписания да бъде потърсена дисциплинарна отговорност от дежурните длъжностни лица и др.

До ищеца е изпратено писмо № 1-2138 от 27.02.2023 г., с което ответникът е уведомил ищеца за образувано срещу него дисциплинарно производство и му е отправена покана, на основание чл. 193, ал.1 от КТ, за писмени обяснения, за което му е предоставен тридневен срок, за извършено от него на 31.01.2023г. нарушение, а именно: със Заповед № 415 на ЗДС от 09:32 часа е разрешен прозорец за работа по контактната мрежа в междугарието ЖП гара С. - РП В., в която е записал, че напрежението е изключено. В книгата за превключване на разединителите обр. XXI- 01 на 09:34 часа изключва разединител № 01, като разговорът с дежурния енергодиспечер провежда по мобилен телефон ,а не по енергодиспечерската връзка.