Решение № 11250 от 29.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11250 гр.С., 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря К. М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110149115 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1 250 лв., частично предявена от общия размер на иска от 8 211,27 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена електрическа енергия, за което вземане е издаден изпълнителен лист в полза на ответника на 19.05.2012 г. по ч.г.д. № 10253/2011 г. по описа на СРС, 85-ти състав, събирана принудително в производството по изпълнително дело № 1492/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., а в последствие и в производството по изпълнително дело №5/2022 г. по описа на ЧСИ Д.Н..

Ищецът - „1 Х 2“ ЕООД, твърди, че за посочената сума в полза на ответника е издаден изпълнителен лист на 19.05.2012 г. по ч.г.д. № 10253/2011 г. по описа на СРС, 85-ти състав. Посочва, че въз основа на него е образувано изпълнително дело № 1492/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., което било прекратено на 11.02.2015. Поради което на 08.06.2022 г. било образувано ново изпълнително дело №5/2022 г. по описа на ЧСИ Д.Н. за събиране на вземането, предмет на процесния изпълнителен лист. Твърди, че не дължи на ответника посочената сума, поради погасяване на задължението по давност. Ето защо предявява настоящия иск, като претендира и разноски по производството.

Ответникът - „Електрохолд Продажби“ ЕАД, оспорва иска с твърдението, че задължението, предмет на делото, не е погасено но давност. Твърди, че предявения иск е недопустим. Ето защо моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноските по производството.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия и неоспорен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 1

19.05.2012 г. по ч.г.д. № 10253/2011 г. по описа на СРС, 85-ти състав, за процесните суми, че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 1492/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., което е прекратено, като впоследствие е образувано изпълнително дело №5/2022 г. по описа на ЧСИ Д.Н., като по последното ответникът претендира заплащането от ищеца на процесните суми.

По делото е приобщено копие на Изпълнително дело № 1492/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., от което се установява, че на 29.01.2013 г. е подадена молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на ответника на 19.05.2012 г. по ч.г.д. № 10253/2011 г. по описа на СРС, 85-ти състав, с която молба е извършено от взискателя възлагане начина на изпълнение по см. на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

С разпореждане от 29.01.2013 г. ЧСИ е образувал изпълнително дело и е разпоредил да се отправят искания до НАП – за наличие на осигурителни доходи и трудови договори, до СВ – грС. – за изискване на документи за собственост, както и искания за информация за наличието на открити банкови сметки от длъжника до редица търговски банки. Изпратена е ПДИ до длъжника и е насрочен опис на движимо имущество.

На 11.02.2013 г. ЧСИ М. предприема действия по налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в редица търговски банки .

Видно от призовка за принудително изпълнение от 11.01.2017 г. е насрочен опис на движими вещи (л. 45 по ИД) като няма данни описът да е извършен.

С молба с вх. номер 061095/09.06.2017 г. взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи спрямо длъжника - запор върху вземанията на длъжника по открити банкови сметки.

С разпореждане от 26.06.2018 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, като няма данни описът да е осъществен.

С постановление от 12.06.2020 г. изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По молба на взискателя от 18.05.2022 г. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано №5/2022 г. по описа на ЧСИ Д.Н., което е приобщено към настоящото производство. С молбата е извършено от взискателя възлагане начина на изпълнение по см. на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

С разпореждане от 08.06.2022 г. ЧСИ е образувал изпълнително дело и е разпоредил да се отправят искания до НАП – за наличие на осигурителни доходи и трудови договори, до СВ – грС. – за изискване на документи за собственост, както и искания за информация за наличието на открити банкови сметки от длъжника до редица търговски банки. Изпратена е ПДИ до длъжника.

На 08.06.2022 г. ЧСИ Н. предприема действия по налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в редица търговски банки .

С протокол за разпределение по чл. 460 ГПК на 07.07.2022 г. е разпределена постъпила, въз основа на наложен запор, сума в размер на 1985 лева.

С молба от 22.08.2022 г. длъжникът В.В. е поискала прекратяването на ИД на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Други относи към настоящия спор изпълнителни действия не са предприемани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за вземанията на ответника поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които 2 е образувано изпълнителното производство.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство. Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

В случая с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 19.05.2012 г. по ч.г.д. № 10253/2011 г. по описа на СРС, 85-ти състав, за процесните суми, че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 1492/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., което е прекратено, като впоследствие и изпълнително дело №5/2022 г. по описа на ЧСИ Д.Н., като по последното ответникът претендира заплащането от ищеца на процесните суми. Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените искове.

Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /в този смисъл – Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ето защо съдът счита, че с образуването на изп. № 20158410411801 по описа на ЧСИ Н.М. давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Спирането на давността по изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г.

Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищеца за изтекла погасителна давност.

След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.

„д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В мотивите към същата е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е 3 изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Следователно в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи.