Решение № 250 от 27.08.2019, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е № 250

27.08.2019г., гр.Исперих

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

На петнадесети май през 2019 година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА

Секретар: Детелина Витанова,

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 751 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.108 и чл.109 от Закона за собствеността.

Постъпила е искова молба вх.№

3333/30.08.2017г., вписана в Служба по вписванията-гр.Исперих на 28.09.2017г. и уточнена с молба вх.№ 4872/15.12.2017г., от А.Н.Р., ЕГН-********** и Д.М.Р., ЕГН-**********,***, действащи чрез упълномощен адв.Т.М.,***, съдебен адрес:***, против Ф.А.З.,

ЕГН-********** и Ф.Ш.З., ЕГН-**********,***, като молят съда да признае за установено по отношение на ответниците-съпрузи, че ищците са собственици на площ от 36 кв.м. във формата на триъгълник, заключена между южната за ищците, респ. северна за ответниците, разделяща имотите им регулационна линия и северозападната и североизточната външна линия на постройката на ответниците, разположена върху имотите на страните – УПИ VІІ-154 (в югозападната му част) и УПИ ІХ-141 в кв.49 по плана на гр.Исперих от 2001г., върху която площ са изградени от ответниците две стаи, ползвани към собствения им имот, като осъди ответниците да им предадат владението върху тази площ, както и да бъдат осъдени да премахнат изградената върху описаната площ постройка от две стаи, представляваща незаконен строеж и създаваща пречки на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху площта на собствения им парцел.

Претендират за разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че ищците закупили имота на посочения им горе адрес в гр.Исперих през 1970г. като незастроено дворно място с площ от 681 кв.м., за което по регулационния план на гр.Исперих от 1962г. бил отреден УПИ VІІ-525 в кв.23. Като конфигурация този парцел представлявал правоъгълник и бил урегулиран, както и съседните на него парцели. В югозападния ъгъл на закупения от ищците парцел имало кирпичена постройка от две стаи и маза под тях. В стаите живеел възрастен дядо, когото ищците от съжаление оставили да ползва тези стаи до смъртта му, но мазата си я ползвали те (собствениците) за отглеждане на животни. В същия парцел, в източната му половина ищците си построили къща, като междувременно възрастният дядо починал и на следващата година кирпичените стаи били почти съборени. През 1977 година на ищеца А.Р. било разрешено да построи гараж в имота си – между къщата и северната регулационна линия на парцела. Ищците твърдят, че по това време кирпичената постройка с двете стаи била заличена от плана на гр.Исперих, тъй като в издадената им тогава Скица № 164/12.04.1077г. била заснета само къщата и защриховано мястото, където трябвало да се построи гараж, но през 1979г. когато бил одобрен следващия регулационен план на града, кирпичената постройка отново била начертана в имота им, индивидуализиран тогава като застроено дворно място с двуетажна масивна жилищна сграда в него, за което е отреден УПИ V-620 в кв.29. През 1985г., ответникът Ф.З. закупил с НА № 157, том І, дело № 2188/1985г. по описа на РС-гр.Исперих, съседен на ищците имот, за който бил отреден имот пл.№ 624 в кв.29 по плана на гр.Исперих от 1979г. Имотът, според описанието в нотариалния акт, представлявал дворно място с площ от 800 кв.м., заедно с построена в него паянтова жилищна сграда и подобрения, къщата – състояща се от четири стаи, от които двете над маза. Ищците твърдят, че тези две стаи над маза, не са съществували към този момент, като описанието на имота било възпроизведено в цитирания НА от документа за собственост на Сава Антонов (Сали Ахмедов Хюсеинов) - праводателя на ответниците, а именно от Протокол от 07.01.1966г. по гр.д.№ 226/1965г. на РС-гр.Исперих за съдебна делба, дял І от този Протокол, където същите стаи било уговорено между съделителите да бъдат премахнати в срок до 01.04.1966г. Няколко години след закупуването на имота от ответниците, те започнали да създават проблеми на ищците, като предявили претенции за площта от парцела, където навремето били двете кирпичени стаи над маза от имота на Сава Антонов. Заявили, че това е тяхно място за постройка и щели да си възстановят стаите, които са закупили. А.Р., от своя страна се възпротивил, като заявил, че парцелът е негов и няма да търпи чужда сграда в него. Започнали разправии помежду им, като не били в добри междусъседски взаимоотношения. През средата на 90-те години ответникът З. влязъл самоволно в имота на ищците и започнал да вдига отново стените на двете стаи над мазата, като при всеки опит на Р. да го спре, следвали заплахи за саморазправа. Ищците твърдят, че по сега действащия регулационен план на гр.Исперих, одобрен през 2001г., имотът им, идентифициращ се като УПИ VІІ-154 в кв.49, е начертан с изкривена южна граница откъм имота на ответниците (идентифициращ се като УПИ ІХ-141 в кв.49) и ситуираната в югозападния ъгъл на имота им (на ищците) постройка, която била незаконно построена. Ищците твърдят, че частта от тази постройка, която навлиза в имота им, нарушава правото им на собственост, не може да се третира като търпима по правилата на ЗУТ и следва да бъде премахната, а площта под формата на триъгълник, върху която са построени въпросните две стаи, е част от имота на ищците, за която претендират да им бъде върната. Твърдят, че регулацията на собствения им имот според плана от 1979г. на гр.Исперих е била приложена и е сладвало да послужи като основа за изработване на следващия регулационен план от 2001г. С горното обосновават и правния си интерес от заявените искови претенции.

В съдебно заседание от ищците се явява лично А.Р.. За двамата ищци се явява адв.Т.М.

***, която поддържа исковата молба и излага подробни съображения в писмена защита. Претендира и за сторените в производството разноски.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците Ф.А.З., ЕГН-********** и Ф.Ш.З., ЕГН-**********,***, действащи чрез упълномощен адв.Е.К., АК-гр.Силистра, съдебен адрес:***, представят такъв, като оспорват предявените искове и молят за отхвърлянето им, като неоснователни. Твърдят, че са собственици на процесната площ във формата на тригълник, като част от имота им, придобит с покупко-продажбата по НА № 157, том І, дело № 2188/1985г. по описа на РС-гр.Исперих. Същевременно твърдят, че ищците са закупили своя имот с площ от 681 кв.м., съгласно притежавания от тях НА за покупко-продажба № 163, том І, дело № 2856/1970г. по описа на Исперихски народен съд, т.е. със 78 кв.м. по-малка площ спрямо претендираната от тях по представената Скица № 194/31.03.2017г. на имота им по плана от 2001г. на гр.Исперих. Отделно от горното ответниците претендират и правят възражение за придобиване по давност на процесната площ от 36 кв.м под формата на триъгълник, като твърдят, че от закупуването на имота им до настоящия момент са владяли тази площ непрекъснато и без противопоставянето на ищците. Също претендират за разноските по делото.

В съдебно заседание ответниците не се явяват. Упълномощеният от тях адв.Е.К. от АК -

Силистра, поддържа писмения отговор и излага подробни съображения в писмена защита. Претендира за сторените в производството разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С НА за покупко-продажба на недвижим имот № 163, том І, дело № 286/1970г. на Петър Стамболов – Исперихски народен съдия, сключен на 12.09.1970г., ищците придобили право на собственост върху „Незастроено дворно място, находящо се в гр.Исперих, с площ от 681 кв.м., при граници :улица, Якуб Ахмедов Хасанов, Сали Ахмедов Хюсеинов, Кумал Адилов Яхов, Хюсеин Ахмедов Хюсеинов, съставляващо працел VII с планоснимачен номер 525 в квартал 23 по дворищно-регулационния план на града”. След закупуването на имота ищците построяват в източната част на парцела къща и гараж.

Към момента на закупуването в югозападната част на парцела попадала част от стара паянтова жилищнта сграда, като останалите части оставали в съседния пацел IX – 529. Сградата представлявала четири стаи с навес и маза под две от стаите. В стаите живеел възрастен мъж, който продължил да ги обитава, а ищците започнали да ползват мазата за склад и отглеждане на животни. За тази сграда, съгласно представения по делото Протокол за одобряване на спогодба за делба от 7.01.1966г. на Исперихски народен съд по гр.д. №226/1965г., е било предвидено двете стаи, които били над мазата, навеса и още един хамбар, да бъдат съборени до 01.04.1966г. от единия от съделителите.

С НА за покупко на недвижим имот чрез общински народен съвет на гр.Исперих № 157, том І, дело № 2188/1985г. на Васил Цонев – Исперихски народен съдия, първоначалният ответник по делото – Ф.З. е придобил право на собственост върху „Дворно място в чертите на град Исперих, от 800 кв.м., заснето под планоснимачен номер 624, квартал 29 по плана на град исперих, отредено за жилищно строителство и магазин, заедно с жилищна сграда – паянтова, построена в него и подобренията в дворното място – къщата е от четири стаи, от които две над маза, при съседи на имота: улица, Н. П. Н., Димитър Владов Г. и Русан Воленов Ананиев”.

Двата имота – на ищците и на ответниците, били съседни. Процесната сграда се намирала на границата между двете дворни места, като основната й част била разположена в имота на ответниците, а част от нея, под формата на триъгълник, навлизала в имота на ищците. Първоначално между ищците и ответниците не е имало спор за тази част. Ищецът А.Р. продължил да ползва мазата през входа, който се намирал в неговия имот, а стените на двете кирпичени стаи, които били от плет и кал почти се били разрушили. През 90-те години на ХХ век между съседите възникнал спор за процесната част, тъй като ответникът Ф.З. предявил претенции за площта, върху която навремето се били намирали двете стаи над мазата. В последствие Ф.З. зазидал входа на мазата откъм имота на ищците и отворил нов, откъм своя имот, а през 1998г. направил допълнително пристрояване – зидария от тухли четворки над мазата, към североизточната и северозападната фасада на къщата, като общата площ на това допълнително пристрояване била в размер на 31.00 кв. м. През 2000г. направил ремонт на покривната конструкция, а през 2014г. – укрепване на североизточната фасада и част от северозападната фасада.

На 23.11.2015г. на основание Заповед № 682 от същат адата на Кмета на Община Исперих била извършена проверка относно извършено незаконно строителство в имота на Ф.З.. В резултат на проверката бил издаден констативен акт № 3 от 23.11.2015г. според който извършените в имота на ответника строежи „Допълнително пристрояване и навес, Външна тоалетна и барака” са без необходимите строителни книжа съгласно § 5 т. 36 на ДР на ЗУТ. Въз основа на този консативен акт била издадена Заповед № 716/ 08.12.2015г. на Кмета на Община Исперих, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „Допълнително пристрояване и навес, Външна тоалетна и барака”, находящ се в УПИ IX – 141 в кв.49 по план аана град Исперих, с административен адрес град исперих, ул.”Ком” № 7, с извършител Ф.З..

Ответникът обжалвал заповедта пред Административен съд – Разград, като е било образувано адм.д. № 2/2016г. по описа на съда. С влязло в сила Решение № 13 от 31.03.2016г. на Административен съд – Разград заповедта е отменена като незаконосъобразна само в частта, касаеща премахването на незаконен строеж „допълнително укрепване” на паянтова жилищна сграда и е отхвърлено оспорването на жалбоподателя против Заповед № 716/ 08.12.2015г. на Кмета на Община Исперих в частта, с която е наредено премахването на незаконен строеж – „навес, външна тоалетна и барака”.

В последствие главният архитект на Община Исперих е издал Удостоверение № УТ – 906/1/25.10.2016г. за „търпим строеж, неподлежащ на премахване” относно „Едноетажна еднофамилна жилищна сграда с допълнително пристрояване” – гр.Исперих, кв.49, УПИ IX-141.

Според показанията на разпитаните по делото свидетели Н. П. Н. и Валери Н. П., съседи на страните, процесната част от постройката е представлявала една стая със сайвана(сундурма) от плет и кирпичени тухли, като стените били почти разрушени. Дори А.Р. ползвал така образувалата се сайвана и слагал там коня си, отделно гледал там и овце. През 90-те години А.Р. и Ф.З. се били скарали за този парцел, като първоначално ответникът ограничил достъпа на ищеца до мазата, а в последствие предприел строителство – с бетонни трегери и тухли преградил навеса отпред и там станали помещения, после ремонтирал покрива, а накрая излял и бетонни пътеки около цялата постройка, включително и около частта, която навлизала в имота на ищците. За целта ответникът махал оградната мрежа, която разделяла двата имота и навлизал в имота на ищците без тяхно разрешение. Според двамата свидетели това строителство от страна на ответницитее започнало към 2008г.