Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 02.04.2024, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 50/2024
Вид
Решение № 78
Подписан
02.04.2024
В сила
02.04.2024
Състав
Веселина Топалова, Ива Димова, Симона Миланези

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Габрово, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20244200500050 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 126 от 11.12.2023 г. постановено по гр.д. № 156/2023 г. по описа на Габровски районен съд е признато за установено, че А. А. Ф., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. ***** дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Хенрих Ибсен № 15, ет. 6, представлявано от изпълнителните директори Л.Д. и С.П., действащи чрез пълномощника В.Ц. сумата 316,32 лв. - главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15992819 от 22.05.2018г., сключен с "БПН Париба Пърсънъл Файненс С. А. клон България", ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда /21.02.2023 г./ до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 42/ 2023 г. по описа на Дряновския районен съд. Отхвърлил е предявените от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД против А. А. Ф., ЕГН ********** искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи сумата за разликата над 316,32 лв. до пълния претендиран размер от 2 539,17 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда /21.02.2023 г./ до окончателното изплащане, сумата 713,71 лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.02.2020г. до 20.10.2021г., сумата 689,73 лв.– лихва за забава, начислена за периода от 20.02.2020 г. до 17.02.2.23 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15992819 от 22.05.2018 г., сключен с „БПН Париба Пърсънъл Файненс С. А. клон България“, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 42/ 2023 г. по описа на Дряновския районен съд, като неоснователни. Осъдил е А. А. Ф., ЕГН ********** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029 сумата 90,04 лв.– разноски в исковото производство и сумата 10,40 лв.– разноски за заповедното производство съобразно уважената част от исковете.

1

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, в частта, в която са отхвърлени исковете за разликата над 316,32 лв. до пълния претендиран размер от 2539,17 лв., за договорна лихва в размер на 713,71 лв., начислена за периода 20.02.2020 г.-20.10.2023 г. и лихва за забава в размер на 689,73 лв., начислена за периода 20.02.2017 г.-17.02.2023 г. Счита, решението в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно като противоречащо на материалния закон. Не споделя изводите на съда, че в договора липсва информация за всяка отделна погасителна вноска и каква част от задължението за главица, лихви и други разходи се погА.ва с нея, както и че не отговоря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 12 от ЗПК. Позовава се на чл. 7 от договора за възможността на кредитополучателя да получи безвъзмездно извлечение за състоянието на договора, с отбелязване на извършените и предстоящите плащания. В допълнение посочва, че договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, тъй като съдържа размера на погасителните вноски -158,23 лв., броя на вноските – 40 бр., периодичността им – ежемесечни, дата на плащане – 20-то число от месеца. Твърди, че в настоящия случай лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора, поради което не се изисква договорът за кредит за съдържа разпределения на вноските между различните неизплатени суми. Счита, че неправилно е прието, че процесния договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е посочено точно как е формиран ГПР. Общата сума по кредита е в размер на 6329,20 лв., а размерът на ГПР е 44,69%, което е в рамките на установения праг, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че е неправилен изводът на съда за уговорения ГЛП в размер на 35%, че противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Позовава се на действащия към момента на сключване на договора ЗПК в редакцията от бр. 20 март 2018 г., поради което е приложим чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговореният годишен лихвен процент от 35% не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Оспорва се и отхвърлената претенция за заплащане на възнаградителна лихва. Сочи, че към датата на сключване на договора не са нарушени добрите нрави и не са създадени условия за неоснователно обогатяване. Счита, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза не се е установило наличие на скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и други. Твърди, че уговорката за размера на възнаградителна лихва не може да представлява неравноправна клауза, тъй като това е основна престация по двустранния договор. Счита, че договорената такса „ангажимент“ не е неравноправна, като противоречаща на добрите нрави и на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Моли да се отмени решението в обжалваните части и да се уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание не се явява процесуалния представител на въззивника, депозирал е молба с която поддържа подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде уважена. Претендира разноски. Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

Габровски окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

От събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност се установява следната фактическа обстановка:

Пред Дряновски районен съд е подадено заявление по чл. 410 ГПК от „ФРОНТЕКС 2

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД против А. А. Ф. с което се претендира заплащането на парично вземане в размер на 3983,84 лв., в това число: главница в размер на 2539,17 лв., договорна лихва в размер на 713,71 лв., за периода 20.12.2019 г.- 20.10.2021 г., лихва за забава в размер на 730,96 лв. за периода 21.-12.2019 г.-17.02.2023 г., с изключение на периода 13.03.2020 г. 13.07.2020 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Вземането е за погА.ване на парични задължения по договор за потребителски кредит с № PLUS-15992819 от 22.05.2018 г., като са цедиране на заявителя , съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. и Приложение № 1 от 18.06.2020 г., имащо характер на допълнително споразумение.

Към заявлението е приложен потребителски кредит с № PLUS-15992819 от 22.05.2018 г. , с включен погасителен план, условия по договора, кратък медицински въпросник за приемане за застраховане, сертификат № PLUS-15992819 от 22.05.2018 г. , Общи условия, сертификат Card-15992819, декларация за предоставяне на лични данни, Приложение № 2 към чл.5, ал. 2 от ЗПК /Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити/, пълномощно и платежно за заплатена държавна такса.

Издадена е Заповед № 11 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните по заявлението суми. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което е задължен заявителя да предяви установителен иск с разпореждане № 177 от 10.04.2023 г. В срок е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК.

От приложеното по делото гр.д. № 156/2023 г. по описа на Дряновски районен съд се установява, че „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е предявил срещу ответниците А. А.

Ф. иск за съществуване на вземане в размер на сумата 3 942,61 лв., включващи: 2 539,17 лв.

-главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на задължението; 713,71 лв.договорна възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.10.2021 г.; 689,73 лв.лихва за забава, начислена за периода от 20.02.2020 г.-17.02.2023 г., с изключение на периода 13.03.2020 г.-13.07.2020 г.; разноски по заповедното производство – за 79,68 лв.държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Поискал е присъждане на разноските по делото.

С Определение № 249 от 13.09.2023 г. г. съдът е назначил адвокат Е. П. от ГАК за особен представител на ответника, на основание чл. 29, ал. 3 ГПК, който е оспорил исковите претенции по подробни съображения изложени в отговора на исковата молба.

От доказателствата по делото се установява, че на 22.05.2018 година между „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, клон България“, ЕИК 204915054 и А. А. Ф. е подписан Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15992819. Отпуснатият на ответницата кредит е в размер на 3 200,00 лв. с начислена към него такса ангажимент от 112,00 лв., застрахователна премия 716,80 лв., с обща стойност на плащанията 6 329,20 лв. при лихвен процент 35,00% и годишен процент на разходите /ГПР/- 44,69%. Погасителния план е инкорпориран в договора, като месечните погасителни вноски са 40 на брой, всяка в размер на 158,23 лв. и се дължат, считано от 20.07.2018 г. до 20.10.2021 г. Според условията на договора месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски, лихва, главница. Кредитополучателят заплаща „такса ангажимент“, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора.

Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. В чл. 5 от договора страните са се съгласили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Уговорено е, че при просрочие на две или повече 3 месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщения от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.

На 22.04.2020 г. в гр. София между „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД и „БНП Париба С. А. - клон България“ е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, като видно от Приложение № 1а от 18.06.2020 г. в него е включено и вземането по процесния договор. Ответникът чрез особения си представител не е оспорил представеното извлечение.

Ищецът е изпратил до ответника уведомително писмо, в качеството му на пълномощник на цедента за извършеното прехвърляне на вземането. Писмото е изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД, но съгласно представената известие за доставяне, е отбелязано, че получателя отсъства и е в чужбина.

Представено е платежно нареждане от 23.05.2018 г. от „БНП Париба С. А. - клон България“ за кредитен превод за сумата 3088,00 лв.

От заключението на приетата в районния съд съдебно-счетоводна експертиза се потвърждава, че по сметка на името на кредитополучателя е преведена сумата 3088,00 лв., след като е усвоена от кредитора такса „ангажимент“ в размер на 112,00 лв.

Кредитополучателят е извършил плащания общо в размер на 2 771,68 лв., които представляват 14 бр. напълно заплатени погасителни вноски. Направените погасителни вноски от ответницата по процесния договор са послужили за покриване на следните задължения: главница в размер на 714,59 лв., договорна лихва в размер на 1698,69 лв. и застраховка в размер на 358,40 лв. Главницата по погасителна вноска с номер 15 е частично погасена със сума в размер на 46,94 лв. с падеж 20.09.2019 г., дължимият остатък от главницата по тази вноска е в размер на 19,49 лв.