Решение № 93 от 12.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. К.., 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К.., I. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.ова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20245100500089 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С решение № 466/23.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 152/2022 г., К..йският районен съд е отхвърлил предявените искове по чл.108 от ЗС от С.

Ф. Р., ЕГН **********, с адрес: гр, К.., жк "В." № **, вх.*, ет.* ап. **, А. Д., гражданка на Република **********родена на **********г. в К.., притежаваща турска лична карта със сериен № *********, издадена от МВР Република **********вА.дна до **.**.****г., с турски граждански № *********** и Н. Д., гражданин на Република **********роден на **********г. в К.., притежаващ задграничен паспорт № *********, издаден на **.**.****г., от О., Република **********с турски граждански № ***********, срещу С. Ф. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. К.., ж.к. „В.“- * № *, вх. *, ет. *, ап. **, ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че А. Д., гражданин на Република **********родена на **********г., е собственик на 5/8 ид. ч. (от които 4/8 придобити в режим на СИО), а С. Ф. Р., с ЕГН ********** и Н. Д., гражданин на Република **********роден на **********г., са собственици на по 1/8 ид. ч., и за ПРЕДАВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО върху съответните идеални части от следните недвижими имоти: 1. / Сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-827/05.12.2017г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е със Заповед 18-9138- 03.09.2019г. на Началник на СГКК - К.., съгласно Скица на сграда № 15-197430- 23.02.2022г., с адрес на сградата: с. К. (и с адрес: с. К., махала С., общ. К.., обл. К.., съгласно Удостоверение за данъчна оценка с изх.

№ 1717/22.02.2022г., издадена от Община К..), разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 134 кв. м., (и РЗП на обекта 268 кв. м., съгласно Удостоверение за данъчна оценка с изх. № 1717/22.02.2022г., издадено от Община К..), брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; 2./ Сграда с идентификатор *** по КККР, 1 одобрени със Заповед РД1318-827/05.12.2017г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е със Заповед 18-913803.09.2019г. на Началник на СГКК - К.., съгласно Скица на сграда № 15197446- 23.02.2022г., с адрес на сградата: с. К. (и с адрес: с. К., махала С., общ.

К.., обл. К.., съгласно Удостоверение за данъчна оценка с изх. № 1717/22.02.2022г., издадено от Община К..), разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 44 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: друг вид сграда за обитаване и 3. /Сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-827/05.12.2017г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е със Заповед 18-9138- 03.09.2019г. н а Началник на СГКК - К.., съгласно Скица на сграда № 15-19746623.02.2022г., с адрес на сградата: с. К. (и с адрес: с. К., махала С., общ. К.., обл.

К.., съгласно Удостоверение за данъчна оценка с изх. № 1717/22.02.2022г., издадено от Община К..), разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 38 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: селскостопанска сграда, като неоснователни.

Решаващият съд е осъдил ищците С. Ф. Р., А. Д. и Н. Д. да заплатят на ответника С. Ф. Х. направените по делото разноски в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, а по сметка на сметка РС-К.. дължима държавна такса от 178.08 лв.

Недоволни от постановеното решение са останА. ищците в първоинстанционното производство С. Ф. Р., А. Д. и Н. Д., които чрез процесуален представител го обжалват като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, и като необосновано, с искане същото да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което исковата им претенция бъде уважена изцяло.

Въззивниците излагат съображения, че събраните в производството по делото доказателства не оборват наведените в исковата молба твърдения, че наследодателят им Ф. Д. е построил процесните имоти и ги е стопанисвал като свои от момента на построяването им до смъртта си, както неправилно приел решаващия съд, а напротив ги потвърждават. В аспекта на твърдяното били и приетите по делото писмени доказателства. Твърди се също, че и решаващият съд неправилно кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели.

Въззивниците излагат и съображения, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че за периода от 04.05.1977 г. до 12.03.2021 г. наследодателят им е изгубил българското си гражданство и не е нА.це разрешение на министъра на финансите, поради което и съгласно действащата към този период редакция на разпоредба на чл.29,ал.1 от ЗС, същият не е и могъл да придобие собственост върху процесните имоти.

Излагат съображения и относно това, че неправилно решаващият съд, като приел практиката, обективирана в Решение № 32/0802.2016 г. на І ГО на ВКС по гр.д. № 3973/2015г., направил извод, че ответникът е приобщил владението на своите праводатели и надлежно е издаден Нот. акт № 69/16.08.2019 г. на помощник –нотариус по заместване на нотариус с рег.№ 020 на НК, тъй като за да се сбъдне този факт, било необходимо същият да го заяви, за каквото заявяване обаче по делото нямало доказателства или данни. В този смисъл въззивниците излагат и съображението, че едва със снабдяването си с процесния нотариален акт ответникът е признат за собственик на имотите, и от който момент е манифестирал спрямо всички и намерението си за своене.

Считат обаче, че от 07.02.2022 г. с предявяването на настоящия иск са прекъснА. теченето на давностният срок на владението на ответника, и че към този момент в полза на същият не е изтекла необходимата придобивна давност и не са настъпили нейните материално правни последици. В жалбата се твърди и, че фактът на сключване на гражданския брак между ищцата А. Д. и общия наследодател –Ф. Д. на **.**.**** г., противно на приетото от първоинстанционния съд, се установил безспорно в производството.

Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез процесуален представител от въззиваемия С. Ф. Х., е подаден писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Иска се обжалваното решение да се потвърди.

Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Депозирана е по делото е и частна жалба, подадена от ищците в първоинстанционното производство С. Ф. Р., А. Д. и Н. Д., чрез процесуален представител, против постановеното по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 152/2022 г., Определение № 107/23.01.2024г. на Районен съд-К.., с което е оставено без уважение искането им за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Изложени са съображения в няколко аспекта- неправилно първоинстанционният съд приел, че предявената искова претенция съставлява три отделни иска със самостоятелен предмет на защита; че неправилно първоинстанционният съд приел, че делото съставлява фактическа и правна сложност и че неправилно първоинстанционният съд приел, че производството се развило в няколко съдебни заседания, с довод, че от проведените седем открити съдебни заседания петте били по причини, стоящи извън волята на ищците.

В срок, чрез процесуален представител от въззиваемия С. Ф. Х. е подаден писмен отговор и на частната жалба, в който са изложени съображения за неоснователността й и е направено искане за оставянето й без уважение.

В съдебно заседание, въззивниците чрез процесуалния си представител, поддържат жалбите си /въззивна и частна/ по изложените в тях съображения.

Прилагат писмена защита, с която излагат и съображения, че приетото от първоинстанционния съд Решение № 32/0802.2016 г. на І ГО на ВКС по гр.д.

№ 3973/2015г. е неотносимо в производството, както и че дори в казуса да се приеме, че общият наследодател Ф. Д. е придобил право на собственост върху процесните имоти и че с нотариално заверена декларация той и Р. С. са предА. владението на ответника, то и към датата на изповядване на процесния нотариален акт и към датата на смъртта на наследодателя Д., периодът на упражняване на фактическата власт на ответника е недостатъчен да го направи собственик по давност. Излагат за първи път и ново и съображения, а именно че за да е нА.це допустимо присъединяване на владение, следва да е нА.це правоприемство /универсално или частно/ между предишния и настоящия владелец на имотите. Представят списък на разноските по чл.80 от ГПК. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна.

В съдебно заседание, въззиваемия чрез процесуален представител, оспорва депозираните жалби /въззивна и частна/ по изложените в отговорите им съображения. Претендира присъждане на разноски.

Окръжният съд, по повод депозираните жалби и след преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба като подадена в срок и от имащи правен интерес от това лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред надлежния, К..йски районен съд е предявена искова претенция, съставляваща обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, всички насочени срещу С. Ф. Х., в качеството му на син на Ф. Д., починал на **.**.**** г., български гражданин и гражданин на Р. Турция в различни периоди от време, като първият и вторият иск са предявени от ищцата А. Д., гражданка на Република **********с искане да бъде установено, че същата в качеството си на съпруга на Ф. Д. /граж.брак от **.**.**** г./ е собственик на 4/8 ид.ч. по силата на СИО и на 1/8 ид.ч. по силата на наследство; третият е предявен от С. Ф. Р., с българско и турско гражданство, с искане бъде установено, че тя в качеството си на дъщеря на Ф. Д. е собственик на 1/8 ид.ч. по наследство и последният е предявен от Н. Д., гражданин на Република **********с искане бъде установено, че той в качеството си на син на Ф. Д. е собственик на 1/8 ид.ч. по наследството от процесните недвижими имоти, съставляващи: сграда с идентификатор ***, с предназначение 3 жилищна сграда на два етажа – еднофамилна, със застроена площ от 134 кв.м.; сграда с идентификатор ***, с предназначение: друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 44 кв.м. и сграда с идентификатор ***, с предназначение: селскостопанска сграда, със застроена площ от 38 кв. м., всички разположени в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-827/05.12.2017г. на Изп.директор на АГКК, с адрес с. К., махала С., общ. К.., обл. К.., както и и да бъде осъден ответникът да предаде на всеки от ищците владението върху описаните недвижими имоти в претендираните идеални част. Направено е и искане да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК, притежаваният от ответника Нотариален акт за констатиране на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ****.**.**** г., т.*, рег.№ *****, н.д. №***/**** г. на помощник –нотариус по заместване на нотариус с рег. № *** на НК, до размера на претендираните идеални части.

Ищците мотивират исковите си претенции с твърденията, че процесните сгради са построени през 1990 г. от наследодателя им Ф. Д. /Ф. А. Х. и същият еднолично ги е владял като собственик до датата на смъртта си /последна конкретизация в о.с.з. от 19.01.2023 г.- л.249 от първоинстанционното дело/.

Ответникът оспорва исковата претенция по съществото й с довод, че процесните сгради са построени от майка му Р. С. със средства от нейната търговска дейност и към построяването им наследодателят Ф. Д. няма никакъв принос, и с довод, че Ф. Д. не е владял процесните имоти като свои.