Решение № 112 от 09.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Пловдив, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000077 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му са две на брой жалби против постановеното по т. дело № 24/2024 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд решение № 102 от 05.11.2024 г.

Едната е подадена от ответника З. АД, ЕИК *, гр. С., бул. „Д.“ № 87 и с нея решението се обжалва в частта осъждаща дружеството да заплати на В. С.

К., ЕГН **********, с. Д., област П., ул. „*“ № 20, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., претърпени от ПТП от 01.02.2022 г. по вина на Д. Е. Д., управлявал лек автомобил „***“, рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2022 г. до окончателното плащане, която сума се равнява на разликата между присъдените от Пз ОС 35 000 лв. и дължимите според застрахователя 10 000 лв.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поискана е отмяната й и постановяване на друго решение отхвърлящо иска за този размер.

Втората жалба е подадена от участващия по делото като трето лице 1 помагач на страната на З. АД - Д. Е. Д., ЕГН **********, с. Г., ул. *“ № 34, обл. П.. Той обжалва решение в частта осъждаща дружеството да заплати на В. С. К., ЕГН **********, с. Д., област П., ул. „*“ № 20, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. претърпени от ПТП от 01.02.2022 г. по вина на Д. Е. Д., управлявал лек автомобил „***“, рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2022 г. до окончателното плащане.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поискана е отмяната й и постановяване на друго решение отхвърлящо иска в пълния му размер.

Въззиваемата страна намира и двете жалби за неоснователни.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 24.11.2022 г. в Пазарджишкия районен съд е постъпила изходяща от В. С. К., ЕГН **********, с. Д. и К.Г. К.А, ЕГН **********, с. Г. искова молба З. АД, ЕИК *, гр. С..

С нея от страна на двамата ищци са предявени против дружеството искове с правно основание по чл. 432 от КЗ.

С оглед на факта, че спорът пред ПАС е пренесен по въпроса за основателността на исковата претенция на В. К. в настоящето решение ще се акцентира върху фактите и обстоятелствата обосновали неговата искова претенция.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 01.02.2022 г., около 19, 40 ч. на кръстовището образувано от път * и път * в обл. П. настъпило ПТП между управлявания от Д. Е. Д. лек автомобил „***“, рег. № ***, собственост на „О.“ ООД и управлявания от В. С. К. лек автомобил „Н.“, рег.

№ ***, който бил собственост на майка му К.Г. К.а

За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № * от 03.02.2022 г. по описа на ОДМВР, гр. П.. В него било посочено, че виновен за инцидента бил Д. Е. Д., който движейки се с несъобразена скорост по път * към кръстовището с път * изгубил контрол върху автомобила непосредствено преди кръстовището, отклонил се вляво, навлезнал в лентата за насрещно движение и блъснал челно движещия се в тази лента към с. Д. лек автомобил „Н.“. Водачът Д. отказал да бъде тестван за алкохол и наркотици, а от сблъсъка пострадал сериозно водачът на другия 2 автомобил-В. К..

Той получил от удара силно кръвотечение в областта на главата, а части от счупеното предно стъкло попаднали в лицето му. За кратък период от време бил в безсъзнание. Дошлият на местопроизшествието екип на спешна помощ го откарал в М. „П.“ АД в средно-тежко общо състояние, в шок и нервна криза.

В болницата след обстойни прегледи му било установено, че има :

1.

2.

3.

4.

5.

Контузия на главата,

Мозъчно сътресение със загуба на съзнание,

Черепно-мозъчна травма,

Контузия на клепача и околоочната област,

Загуба на слуха на дясното ухо.

Споменава се и че на 03.02.2022 г. от съдебния лекар д-р Б.П. било издадено съдебно удостоверение, в което било направено подробно описание на получените от ищеца в следствие на инцидента увреждания. Те са подробно индивидуализирани в исковата молба и са 24 на брой.

Възстановяването от травмите продължило в домашни условия. То било придружено с множество болки, страдания и ограничаване на движенията и натоварванията в травмираните области. Това било причина да не може сам да задоволява санитарно-битовите си нужди и да ползва чужда помощ.

Споменава се за загуба на телесна маса в размер на 20 кг. след инцидента, поява на хронично заболяване изразяващо се във високо кръвно, нарушение на психиката и т.н.. Твърди се, че възстановяването от травмите продължавало и до момента на предявяване на исковата претенция.

Отговорен за получените от ищеца увреждания бил Д. Е. Д. и следвало да ги обезщети.

В тази връзка е споменато, че за управлявания от него автомобил имало валидно сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество и с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ обезщетението за претърпените вреди може да се търсят от същото.

По тази причина от ищеца била отправена претенция до застрахователя за заплащане на обезщетение. Тя била получена на 14.03.2022 г., но липсвало 3 произнасяне по същата в определения от КЗ срок.

Предвид изложеното е направено искане са се постанови решение, с което З. АД, гр. С. да бъде осъден да заплати на В. С. К., обезщетение в размер на 12 000 лв. като част от общо дължимото му се такова от 25 000 лв., за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените телесни увреждания. Претендира се законна лихва върху тази сума от 15.05.2022 г. датата на изтичане на тримесечния срок от завеждане на щетата пред застрахователя.

В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на иска. По повод на същото той не оспорва обстоятелството за наличие на валидно сключена застраховка за лекия автомобил „***“ и това, че водачът му е от кръга на застрахованите лица. Твърди обаче, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност- вина и противоправност на поведението му. В подкрепа на това е споменато, че събитието е случайно и за него не била налице обективна възможност да предвиди и предотврати инцидента.

В тази връзка е оспорен посочения в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието и заявено, че представените поделото доказателства и по- точно констативния протокол за ПТП нямат нужната доказателствена сила за установяването му. Изразено е и становище, че ако все пак се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, то претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и несъобразено с действително получените увреждания, претърпените болки и страдания от пострадалото лице и действителният периодът на възстановяване. В подкрепа на това е направен анализ на представените от ищеца медицински документи. На база на същия са очертани получените от ищеца според ответника увреждания и е достигнато до заключение, че те са повърхностни.Относно твърдяната загуба на слух е посочено, че от данните по делото не може да се направи извод, че е вследствие на повърхностна травма на главата.

В отговора се говори и за съпричиняване, като липсва конкретизация в какво се изразяват действията на ищеца даващи основание да се твърди наличието му.

В отговора от страна на застрахователя е отправено и искане за 4 привличането на Д. Д. като трето лице помагач по делото.

По повод на същото с определение № 530 от 07.03.2023 г. той е привлечен като такъв.

От същия е подаден отговор на исковата молба, в който е заявено, че искът на К. се оспорва само по размер. В тази връзка е посочено, че третото лице помагач признава вината си за настъпване на описаното в исковата молба ПТП, но счита, че претенидаронто по размер обезщетение е завишено. В подкрепа на това се говори за липса на данни за загуба на съзнание, за нужда от чужда помощ при възстановяване и за причинна връзка между инцидента, загубата на тегло и високото кръвно налягане.

След извършената размяна на книжа от страна на Пз РС са предприети действия по събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства. След извършване на тези процесуални действия от страна на ищеца в заседанието от 25.01.2024 г. е направено искане за изменение на иска на К. изразяващо се в увеличаване на същия от 12 000 на 35 000 лв., за които е посочено, че са част от общо дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди от 70 000 лв. Посочено е и че законната лихва се претендира от 14.03.20222 г.-датата на завеждане на щетата пред застрахователя.

Измемението на иска е било допуснато, с оглед на което производството по делото е било прекратено и същото е било изпратено по подсъдност на Пазарджишкия окръжен съд.

Там е било образувано т. дело № 24 /2024 г. по описа на съда. По същото след събиране на допълнително поискани от страните доказателства е постановено и решението предмет на обжалване.

В него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на К. неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

Изхождайки от получените травми, болките, страданията и причинените неудобства от личен, битов и социален характер и съобразявайки се с икономическата обстановка в страната е прието, че на ищеца се дължи обезщетение от поне от 35 000 лв., т.е. предявеният от него частичен иск в този размер следва да се уважи. По тази причина застрахователят е осъден да плати същата ведно със законната лихва от 14.03.2022 г. датата на отправяне 5 на застрахователната претенция.

Направеното от ответника с отговора възраженията за съпричиняване не е разгледано по причина, че същото било бланкетно и липсвала конкретизация на извършените от ищеца действия допринесли за настъпване на вредоносния резултат.

Недоволни от решението в тази му част са останали застрахователят и третото лице помагач.

В жалбата на третото лице помагач доводите за неправилност и незаконосъобразност на решението се свързват с игнориране от страна на съда, че пострадалият сам се е поставил в ситуация за настъпване на вредоносния резултат по отношение на слуха с оглед на факта, че не е предприел нужните действия за лечение на възникналия здравословен проблем. В подкрепа на това се сочи, че от данните съдържащите се в приетите експертизи се установявало, че при своевременно лечение слухът не би бил увреден. В тази връзка се правят изводи за наличие на съпричиняване по чл. 51, ал.2 от ЗЗД.

Наред с това се споменава, че неправилно съдът въпреки извода, че хроничната загуба на слух се дължи на неадекватна медицинска помощ е вменил единствено в отговорност на деликвента, респ. застрахователя задължението за обезщетяване на същата.

Застрахователят за разлика от третото лице помагач обжалва решението в частта присъждаща обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 25 000 лв. равняваща се на разликата между присъдените 35 000 лв. и дължимите според него 10 000 лв.

В нея съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението се свързват с това, че с него не е извършен коректен анализ на събраните по делото доказателства и не са обсъдени всички защитни възражения на застрахователя. Това според жалбоподателя е довело да липса на подробен и изчерпателен анализ на установените по делото факти и станало пречка за определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение с оглед чл. 52 от ЗЗД. В подкрепа на тези твърдения е преповторено направеното в отговора на ИМ заключение относно вида и характера на получените от ищеца увреждания на база представената от самия него медицинска документация. Посочено е, че от същата не следва извод за 6 получена при инцидента тежка мозъчна травма и респ. мозъчно сътресение.