Решение № 1526 от 06.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1526 гр. Пловдив, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330205528 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 24-1030-006800/22.08.2024г. на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив, с което на К. Ж. С., с ЕГН: **********, от с.**** на осн. чл.182, ал.1 т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 18 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а се представлява от адв.П., който поддържа жалбата. В последната, както и в съдебно заседание, пълномощникът навежда твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като счита, че мястото на извършване не е това, което е посочено в АУАН и НП. Наред с това сочи, че в АУАН липсвал подпис на един от свидетелите, което също счита за нарушение. Предвид на изложеното моли Съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка 1 с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 30.05.2024г. в 23:11ч. в гр.Пловдив, бул.“Васил Априлов“ № 120 с посока на движение от юг на север било установено, че жалбоподателят К. С. управлявал лек автомобил „Ауди А4 Авант“ с рег.№ ****, собственост на И.Г.В. със скорост от 116 км/ч, при максимална разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. Отчетен бил толеранс на измерената скорост от минус 3% и наказуемата скорост била определена на 112 км/ч. – наказуемо превишение с 62 км/ч. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство тип ARH CAM S1 и фиксирано в снимков материал № 0255791, показан на нарушителя преди съставянето на АУАН.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. С наказателното постановление били отнети на осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР общо 18 контролни точки.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитан актосъставителя З. Н. Г.. От показанията му се установява, че нарушението за превишена скорост на автомобила било установено с АТСС. След това материалите по нарушението били изпратени на съответно полицейско управление за връчване на собственика на автомобила. На база негова декларазия за това, кой е управлявал автомобила, материалите били върнати в Сектор „Пътна полиция“, където посоченото в декларацията лице било извикано. Св.Г. предявил материалите на нарушителя и след тяхното запознаване му съставил АУАН, в който описал констатираното с АТСС нарушение, след което бил предявен за подпис на нарушителя и бил подписан.

Посочена била нормата на констатираното нарушение, с което нарушителят бил запознат. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Г. като обективни, логични, хронологично изложени и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – АУАН, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка за промяна на регистрацията и собственици на превозното средство, Протокол от проверка на АТСС, Протокол за използване на АТСС, снимка на разположението на АТСС, декларация по чл.188 от ЗДвП, копие на свидетелство за управление на МПС, писма, покана за явяване в Сектор „ПП“, справка за нарушител, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г..

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като 2 относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

Настоящият съдебен състав намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, поради следните съображения:

На базата на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира за установено, че действително на датата и мястото, отразени в АУАН, а в последствие и в обжалваното НП, описания автомобил, е превишил максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС в населено място. Безспoрно установени по делото, видно от приложения снимков материал, са датата и часа на нарушението, измерената скорост, действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението с посочен административен адрес, географските координати, както и посоката на движение на автомобила и неговите идентификационни данни. Установената скорост на движение на процесното МПС е била коригирана, като е бил приспаднат толеранс от 3%, с оглед техническите характеристики на АТСС.

Правилно е било преценено, че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на посоченото от собственика на МПС лице, което е управлявало автомобила към момента на нарушението – жалбоподателят К.

С.. Последният е бил поканен в Сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив, бил е запознат с доказателствата, установяващи движението на МПС и установената скорост, след което му бил съставен АУАН в негово присъствие, запознал се със съдържанието му и го подписал без възражения.

Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл. 189, ал.

4 от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в същият са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

От приложените към административнонаказателната преписка доказателства се установява, че използваното в случая техническо средство е автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1, разположена на стойка, за която е издаден Протокол от проверка № 130–СГ– ИСИС/19.09.2023г. Предвид легалното определение за АТСС и техните видове, посочено в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, въпросното техническо средство за измерване се явява "мобилно" по своя характер. Същото представлява преместваемо устройство, което е временно разположено на участък от пътя, т. е. "мобилно" АТСС. В тази връзка за него са приложими правилата, предвидени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за 3 използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, и в частност разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 3, касаещи със снимка на разположение на уреда. В случая към материалите по делото е приложен протокол за използваното на 30.05.2024г. АТСС, ARH CAM S1 № 120сса8, който съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно мястото и датата за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил, начало и край на работа на техническото средство и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издаденото постановление. В съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от горепосочената Наредба, протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т. е. на мобилното АТСС, което изискване в случая също е изпълнено.

Предвид на това, Съдът приема, че измерването на скоростта на процесния лек автомобил е извършено с годно измервателно устройство и са спазени правилата при използването му.

Съдът намира, че мястото на нарушението е абсолютно точно идентифицирано, включително посока на движение. Описанието не създава съмнение относно местоположението и видно от представената снимка описаното в електронния фиш местоположение абсолютно съвпада със зададеното в АТСС. На конкретното място има действащи по реда на чл.21 ал.1 от ЗДвП ограничения, тъй като е в рамките на населеното място и именно в такъв участък от пътя е установено движението с превишена скорост на процесния автомобил.

За така установеното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, правилно и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Наложеното наказание е в съответствие с приложената санкционна норма и поради своя фиксиран размер не подлежи на ревизиране от съда. С наказателното постановление са отнети контролни точки, но последните не подлежат на контрол в това производство, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.

Неоснователни са доводите на представителя на жалбоподателя, че липсва подпис на един от свидетелите в АУАН. Съгласно чл.43 ал.1 от ЗАНН АУАН се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, което в настоящият случай е изпълнено и не представлява процесуално нарушение.

Не бяха ангажирани доказателства и за това, че мястото на заснемане на нарушението не отговаря на посоченото в АУАН и НП. Твърденията, че не е посочена скоростта на движение на МПС също не кореспондира със събраните в производството доказателства, тъй като както в АУАН, така и в НП е посочено, че установената с АТСС скорост е 116 км/ч, след което е приспаднат толеранс от минус 3% и административнонаказващият орган е 4 приел, че наказуемата скорост е 112 км/ч – ясно и точно описано. Предвид на всичко изложено Съдът приема наведените твърдения на пълномощника на жалбоподателя за неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Поради горните съображения, обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно, обосновано и издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030006800/22.08.2024г. на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив, с което на К. Ж. С., с ЕГН: **********, от с.**** на осн. чл.182, ал.1 т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 18 контролни точки..

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5