Решение № 329 от 17.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. София, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000503882 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение от 25.10.2021г., постановено по гр.д. №49/2021г.

ОС-Видин, е осъдил ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Б. А. С. на основание чл.2 ал.1 т.3 предл. второ от ЗОДОВ сумата от 3 000 лв., съставлявща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 26.01.2021Г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв. като неоснователен.

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен от Б. А. С. с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. второ от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 5 540лв., претендирана като обезщетение на претърпени имуществени вреди съставляващи: сумата от 3 540 лв. претендирана като лихва за периода от 05.12.2016г. до 31.05.2020г. върху сумата от 10 000 лв., внесена гаранция по определена марка за неотклонение в наказателното производство, сумата от 1 600лв., заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното наказателно производство и сумата от 400 лв., сторени пътни разходи в наказателното производство.

Постъпила е в срок въззивна жалба от Б. А. С. срещу решението в отхвърлителната му част. Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото обезщетение неимуществени вреди е крайно занижен и несправедлив и не съответства на реално претърпените от жалбоподателя вреди. Твърди, че при определяне размера на обезщетението не са взети 1 предвид критерии като продължителност на воденото наказателно производство, извършените следствени действия, довели до уронване на престижа му пред семейството и съседите му, довели до отрицателни психически и емоционални преживявания, както за ищеца, така и за членовете на семейството му.

Обжалва решението и в частта му, с която е отхвърлен иска за претендираните имуществени вреди. Твърди,че същите са доказани по размер и основание, както от приетата ССчЕ, така и от представените по делото доказателства.

Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 26 000лв., и обезщетение за претърпени имуществени вреди, също в пълния претендиран размер.

Въззиваемата страна –

ПРОКУРАТУРАТА

БЪЛГАРИЯ не депозира писмен отговор. на

РЕПУБЛИКА

Предявени са от Б. А. С. срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди и имуществени вреди.

В исковата молба ищецът твърди, че органи на ответника са образували и водили срещу него незаконно наказателно производство с обвинение в престъпления от общ характер, продължило над 3 години, като с тези си действия са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, изживени негативни емоции, стрес, притеснения в личен план, уронване на доброто му име сред семейството и съседите, поради проведени следствени действия в присъствието на непълнолетното му дете и на близки съседи.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразните действия и бездействия на органи на ответника, както и сумата от 5 540 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, както следва по пера: сумата от от 3 540 лв. претендирана като лихва за периода от 05.12.2016г. до 31.05.2020г. върху сумата от 10 000 лв., внесена гаранция по определена марка за неотклонение в наказателното производство, сумата от 1 600лв., заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното наказателно производство и сумата от 400 лв., сторени пътни разходи в наказателното производство.

Ответникът, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в

2 постъпилия писмен отговор по чл.131 от ГПК, изразява становище, че исковете за обезщетяване на претърпени неимуществени и имуществени вреди са недоказани по размер, тъй като не са доказани претърпените вреди.

Прави възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Безспорно е между страните по делото, а от събраните при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства се установява, че с Постановление от 24.06.2016г. на СпП е образувано ДП № 67/2016г. по описа на СО-СП, пр.пр. №30/2016г. по описа на СпП, по което на 27.11.2016г. Б. А. С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321 ал.6 от НК и му е наложена мярка за неотклонение „гаранция в размер на 10 000 лв.“

Не се спори между страните, че на 26.11.2016г. е било извършено процесуално действие „претърсване“ в дома на Б. С. в присъствието на семейството му, в т.ч. и на непълнолетния му син и в присъствието на съседи, в качеството им на поемни лица. Били са иззети вещи и документи. Била му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража до 72 часа“.

С постановление от 12.04.2017г. на СпП досъдебното производство спрямо Б. С. е било частично прекратено по чл.321 ал.6 от НК и делото е изпратено за разглеждане по компетентност за разглеждане от СО-СП за продължаване на досъдебното производството по чл. 234 от НК.

С постановление от 11.12.2019г. на СРП досъдебното производство водено срещу Б. С. за престъпление по чл. 234 ал.2 т.3 вр. ал.1 предл. 2 от НК е било прекратено поради недоказаност на същото.

Видно е, че за периода от 27.11.2016г. до 30.11.2016г. ищецът е бил задържан под стража, след което на ищеца била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция”.

По делото са разпитани двама свидетели: И. С. И. и А. Л. А., без родство. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите.

Представени са писмени доказателства пред първоинстанционния съд.

Настоящият съдебен състав кредитира всички писмени доказателства.

Доказателства пред настоящата инстанция не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до 3 следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на Б. А. С. е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Предявеният иск за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. 2 от ЗОДОВ е основателен.

Фактическият състав на посочената правна норма за ангажиране отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на правозащитните органи, включва вреда (имуществена или неимуществена), претърпяна от гражданин (физическо лице); незаконна дейност на някой от изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата.

Съгл. разп. на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ д ържавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Предвид изложената и приета за доказана по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на 3 000 лв.

Предвид прекратяването на образуваното срещу ищеца наказателно произовдство от органи на ответника, с което окончателно е приключило 4 воденото срещу ищеца наказателно производство, следва да се приеме, че действията на органите на ответника срещу него относно образуване на предварителното производство, задържането на ищеца под стража за срок 72 часа, вземане мярка за неотклонение “парична гаранция“ и извършваните процесуални действия във връзка с проведеното разследване са били незаконни по см. на чл.2 от ЗОДОВ.

Тези незаконни действия са довели до търпени от ищеца страдания, изразяващи се в ограничаване на личната му свобода, чрез препятстване правото му на свободно привдижване, довели са до изпитвани негативни емоции и субективно чувство на притеснение.

Съдът приема за доказан факта, че наказателното производство, образувано и водено от органи на ответника срещу ищеца е продължило три години, но намира този срок за приемлив и напълно разумен, предвид сложността и обема на водените две досъдебни производства срещу няколко обвиняеми.

Несъмнено, процесното наказателно производство, продължило около три години е довело до негативни последици за психиката и емоционалността на ищеца, които съставляват претърпяни вреди по см. на ЗОДОВ, но тези вреди не са били тежки и с непреодолим характер.

Наложената мярка за неотклронение «задържане под стража» е била краткотрайна.

Наложената мярка за неотклонение «парична гаранция» е леките мерки. сред най-

Съдът приема за доказано, че воденото наказателно производство срещу ищеца и наложените му мерки за неотклонение не са повлияли значително върху възможността му да упражнява обичайната си трудова дейност, въпреки че ищецът е прехвърлил част от същата на трети лица. Предвид показания на свид. И. прехвърлянето на част от предприятията, притежавани от ищеца на трети лица е извършено не поради невъзможност на същия да упражнява дейността си, поради наложените му мерки за неотклонение, или поради извършвани други следствени действния от органи на ответника, а като гаранция, изисквана от тези лица, които са му предоставили на заем сумата, необходима му за заплащате на паричната гаранция.

5

Доколкото, обаче за установаването на договори на стойност по-голяма от 5000 лв., законът изисква писмени доказателства ( предвид разп. на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК) , а такива не са представени, то съдът не приема за доказан факта, че сумата от 10 000лв., внесена от ищеца като парична гаранция е била заета от същия от трети ФЛ.

Съдът приема за доказан факта, че ищецът е приемал в субективен план изключително притеснително воденото срещу него наказателно поризводство, но не бяха представени доказателства, от които да е видно, че доброто му име е било дескредитирано сред определени кръгове на обществото- близки, роднини, приятели, съседи. Проведените процесуално следствени действия в присъствието на непълнолетния син на ищеца и на негови съседи в качеството им на поемни лица, също е довело до търпени от ищеца негативни емоции и стрес, но сам по себе си този факт не доказва дескредитиране на доброто име на ищеца в обществото.

Свид.А. установява с показанията си, че личните отношения на ищеца с близки и приятели са били повлияни негативно от воденото наказателно производство. Свидетелката установява с показанията си, отдръпване и странене на трети лица, приятели и познати от ищеца, но от свид. И. установява с показанията си, че е имало приятели на ищеца, които сам му помогнали, вкл. и финансово именно през периода на воденото досъдебно производство.

Съдът приема, че съществува причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца вреди, приети за доказани по-горе и действията на органите на ответника. Изпълнен е ФС на нормата на чл.2 ал.1 т.3 предл. второ на ЗОДОВ и отговорността на ответника следва да бъде ангажирана.

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени негативни емоции и преживявания. Основни критерии при определяне на страданията, претърпени от ищеца са характера на обвинението, срокът и продължителността на водените следствени и процесуални действия, както и конкретните обстоятелства, свързани с негативните изживявания на ищеца и създаването на обективни трудности в обичайния му живот, по време на воденото 6 наказателно производство. При определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази и обществено-икономическата обстановка в страната, както и обичайния стандарт на живот, въпреки че се отнася до обезщетение на претърпени негативни емоции, които е трудно да бъдат оценени от обективна страна в материални блага.

Разпечатката съдържа 57 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/caea4786-a1c0-4b82-a50d-80c851a57582