Решение № 1 от 07.01.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Ямбол, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Д. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20242300500325 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Я. П. К. от гр.*****, подадена от пълномощника й адв.Р.А. от АК-Ямбол, против Решение №260004/19.02.2024г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№201/2020г. по описа на този съд в частта, с която въззивницата е осъдена да заплати на С. Д. И. от гр.***** сумата 2 000лв. - обезщетение за причинените му негативни психични изживявания - чувство на безпокойство и притеснение от монтирането и насочването на камера към неговия имот без негово съгласие, създаващо впечатление за непрекъснато наблюдение, следене и заснемане в периода от 17.04.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба на 30.04.2020г.

Оплакването във въззивната жалба е за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивницата счита, че предявеният срещу нея иск е уважен при липса на проведено от ищеца главно и пълно доказване на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Изтъква, че отговорността по чл. 45, ал.1 от ЗЗД е за лични виновни действия, но в случая ищецът не е доказал, че именно Я.К. е монтирала и/или насочила камерата на гаража в имота си, напротив, по делото било установено, че в имота на К. са монтирани камери за видеонаблюдение от сина й Тодор К., без да е установено монтирането на камерите да е било извършено по нейно възлагане, при което не би могла да бъде ангажирана отговорността й по чл.45 от ЗЗД. От друга страна по делото било установено, че камерите са монтирани за наблюдение на собствения на К. имот с цел защита на този имот, което не е в нарушение на закона и не представлява противоправно поведение. Неправилни били развитите от районния съд съображения, че монтирането на процесните камери представлява нарушение на чл.32 от КРБ и чл.2, б.а) от Директива 95/46//ЕО на ЕП, тъй като по смисъла на посочената директива „лични данни“ са всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице, като образът на дадено лице, заснето с камера представлява „лични данни“, т.к. позволява да се идентифицира засегнатото лице, но по делото не били събрани никакви доказателства, че 1 ищецът е бил наблюдаван или заснеман от камерите в имота на ответницата, че е бил заснет образа на С. Д., така че да може да бъде идентифициран пряко или непряко. Напротив, доказано било безспорно от трите изслушани по делото експертизи, че монтираната от Тодор К. камера на гаража на ответницата не може да записва нито картина, нито звук, като не били доказани ищцовите твърдения, че монтираната в имота на К. камера за периода 05.04.2019г. - 30.04.2020г. е била насочена към дома на ищеца, че обхваща целия двор зад къщата и задната фасада на къщата, че камерата заснема всяко негово и на семейството му движение в двора и на първия етаж на къщата му, като дадените в тази насока показания на свидетелите Д. и Ш. не следва да бъдат кредитирани. Според въззивницата не следва да бъдат ценени с доверие и изслушаните по делото технически експертизи, включително тройната такава и неправилно, за да уважи предявения иск по чл. 45 от ЗЗД ЕРС се позовал на решение по гр.д. № 4857/2017г., ГК първо г.о. на ВКС, което е постановено при друга фактическа обстановка. Въззивницата излага, че частта от сградата на ищеца, която се вижда на монитора, свързан с процесната камера, е построена в собствения й имот - факт, установен по адм.д. №181/2018г. на АС-Ямбол, а за предаване владението на тази част от имота на Я.К. от страна на С.Д. било висящо друго гражданско дело по описа на ЕРС.

Въззивницата счита, че ищецът не е доказал при условията на главно и пълно доказване и претърпените от него неимуществени вреди - психически изживявания, чувство на безпокойство, стрес, притеснение от монтирането и насочването на камера към неговия имот и вредите не могат да се предполагат. Неправилно, в нарушение на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и съдебната практика ЕРС определил и размера на обезщетението за вреди, без анализ и оценка на всички обстоятелства от значение за определяне на този размер, без съдът да изложи мотиви, задоволявайки се само да постанови, че ответникът дължи обезщетение на ищеца в размер на доказаните от него неимуществени вреди от 2 000 лева. Районният съд извършил и процесуално нарушение, като не допуснал събирането на своевременно поискано от ответницата с отговора на исковата молба доказателство - извършване на съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроси, свързани с възможността на ищеца С. Д. да възприема адекватно обективната реалност и наличието у него на негативни изживявания пряко провокирани от монтираната в имота на ответницата камера.

По тези съображения въззивницата моли за отмяна на решението на ЕРС в атакуваната му част и за постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения от С. И. иск, с присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемият С. Д. И. от гр.*****, чрез пълномощника си адв.Д., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Изложени са съображения, според които първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, като са развити доводи за неоснователност на всяко от оплакванията във въззивната жалба. Моли ЯОС да остави без уважение жалбата, да потвърди решението на ЕРС, с присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

В о.с.з. въззивницата се представлява от пълномощника адв.А., която поддържа всички оплаквания в жалбата и пледира за уважаването й, за отмяна на решението на ЕРС в оспорената му част като неправилно, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество. Адв.А. представя и подробна писмена защита в доразвитие на оплакванията във въззивната жалба.

Процесуалният представител на въззиваемия – адв.Д. в с.з. оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението на ЕРС в обжалваната му част, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на С. Д. И. от гр.*****, с 2 която против Я. П. К. от гр.***** е предявен иск по чл.45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска, която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразили се в негативни психични изживявания – чувство на безпокойство, стрес и притеснение, причинени от монтирането и насочването на камера към имота на ищеца без негово съгласие в периода от 05.04.2019г. до подаване на исковата молба, създаващо впечатление за непрекъснато следене и заснемане.

Ищецът е навел твърдения, според които страните са собственици на съседни имоти. Поддържал е, че ответницата е инсталирала в своя имот на северната стена на гаража камера за видеонаблюдение и видеозаснемане, която камера има червен светлинен диод, светещ 24 часа в денонощието, като камерата е насочена към дома на ищеца и обхваща целия двор зад къщата му и задната фасада на къщата. Според ищеца, камерата заснема всяко негово и на семейството му движение в двора и на първия етаж на къщата и създава чувство на притеснение, че поС.но се следи и заснема всяко тяхно действие. Семейството на ищеца било принудено да не отваря щорите на прозореца на стаята, която е на първия етаж от къщата, както и да търпи камерата да ги снима против волята им, считайки, че с действията си ответницата следи личният им живот и посещенията в семейството на ищеца.

Ответницата Я.К. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск по основание и размер с възражението, че не е налице фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗДД и ищецът не е доказал елементите на фактическия състав за деликтната й отговорност. Ответницата е признала като вярно единствено твърдението на ищеца, че в имота й са монтирани охранителни камери за наблюдение, но е поддържала, че това не е противоправно поведение, тъй като камерите са за наблюдение на собствения й имот с цел защита на този имот, камерите не са включени поС.но, не са насочени да наблюдават имота на ищеца и не го заснемат; възразила е, че не е налице и причинна връзка между нейно виновно противоправно поведение и настъпили вреди, които вреди у ищеца е оспорила с твърдението, че за същите не е налице обективна причина, а субективна причина и трябва да се изследва психическото съС.ие и здраве на ищеца.

Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първата инстанция, същата е непроменена пред настоящата инстанция и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към фактическите констатации на районния съд:

Не е налице спор и е установено, че ищецът е собственик на недвижим имот в гр.***** на ул.“Ал.Стамболийски“№ 3 с идентификатор № ***, заедно с построената в същия имот къща, в която живее със семейството си, а ответницата е собственик на съседния на ищеца имот в гр.***** на ул.“Ал.Стамболийски“№1а. Няма спор, че в имота на ответницата през исковия период са били налични монтирани камери за видеонаблюдение, за премахването на които ищецът е изпратил нотариална покана на ответницата, връчена й редовно.

Ищецът е подал и жалба до ЕРП с оплаквания, че с камерата в имота на ответницата се извършва видеозаснемане на него и семейството му, но образуваното по жалбата му производството е било прекратено, поради липсата на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Установено е от приетата по делото преписка на ЕРП, образувана по жалбата на ищеца, че в хода на проверката от ответницата е снето писмено сведение, в което тя е посочила, че е решила да сложи в имота си в гр.***** на ул.“Ал.Стамболийски“№1а два броя камери за видеонаблюдение, за да предпази собствения си имот от кражби, но тези камери не са насочени и не заснемат чужди имоти.

Разпитаната пред първата инстанция като свидетел М.Д., която е съсед на ищеца, е дала показания, според които в имота на ответницата има монтирана камера на гаража, която камера е била насочена към половината част от двора на ищеца, към задния двор на имота му. Свидетелката е поддържала, че от м.май 2020г. насочеността на камерата е била променена, сочейки повече към двора на ответницата и по-малко към двора на ищеца.

3

Камерата била разположена на около 7-8м. от мястото, където в двора на ищеца имало маса, на която семейството сядало, през нощта камерата светела, а за да не се вижда на камерата, през 2019г. семейството на ищеца засадило царевица в двора си. Наличието на камера притеснявало ищеца, според показанията на св.Д..

Показания в същия смисъл е дала и свидетелката М.Ш., която често гостувала на ищеца и съпругата му. Същата свидетелка е установила, че в имота на ответницата, в който имот пребивавал синът й, имало камера, монтирана на сграда, разположена на около метър от имота на ищеца. Камерата била насочена към задната страна на къщата на ищеца и двора му, към място, където семейството сядало на кафе. За първи път свидетелката забелязала камерата през пролетта на 2019г., същата била на около 2-2.5м. от люлка в двора на ищеца и на около 3-3,5м. от къщата на ищеца, като за да избегнат камерата семейството сядало в предната част на двора, а щорите на прозорците към сниманата част на двора винаги били спуснати. Според показанията на св.Ш., към момента на разпита й по делото камерата била насочена към място между двете къщи, но преди била насочена напред, камерата работела, тъй като имала лампички отпред, които светели. На свидетелката ищецът споделял, че не му е приятно тази камера да е насочена поС.но към него и семейството му, притеснявал се от това, от наблюдението и снимането и според свидетелката всичко това било притеснително и създавало психоза .