Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 451 от 04.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 52/2023
Вид
Решение № 451
Подписан
04.07.2023
Състав
Даниела Дончева, Капка Павлова, Красимир Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.139а · Закон за енергетиката
  • чл.139б · Закон за енергетиката
  • чл.139б, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.139в · Закон за енергетиката
  • чл.140,ал.2 · Закон за енергетиката

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20231001000052 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение № 1279/14.11.2022г., постановено по т.д.№ 2810/2021г. на СГС е признато за установено по иска, предявен от „Нелбо“ АД против „Топлофикация София“ ЕАД, че ищцовото дружество не дължи на ответника сумата от 99700лв., представляваща неустойка за забава, дължима за периода 24.11.2020г.- 02.08.2021г. на основание раздел VІІ, член 1 от договор № Д- О - 68/03.06.2020г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Нелбо“ АД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139а от Закона за енергетиката, поради неизпълнение на задълженията на „Нелбо“ АД по този договор да не извършва смяна на индивидуални топломери и водомери в сгради, които „Топлофикация София“ ЕАД обслужва като топлинен счетоводител, по време на започнал вече отоплителен сезон по отношение на уредите, монтирани в четири боря сгради в режим на етажна собственост на адреси: гр.София, ж.к.“***“, бл. ***, вх.1 ,вх.2, вх. 3 и вх.4 , както и при извършване на такава смяна да представи на „Топлофикация София“ ЕАД документи за това.

Недоволно от така постановеното решение е останало дружеството- ответник Топлофикация София“ ЕАД и в законоустановения срок е обжалвало същото с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново такова, с което да отхвърли предявените искове. Жалбоподателят счита, че съдът е дал неправилна квалификация на договора, сключен между страните като е приел, че същият е такъв за изработка. Това довело и до 1 поредица от грешни изводи и съответно- до неправилен съдебен акт.

Изложени са доводи, че ищецът е лице, регистрирано по чл.139а от ЗЕ, което предоставя услугата дялово разпределение самостоятелно и в собствен интерес като дължимите суми за тази услуга се заплащат от клиентите на „Топлофикация-София“ ЕАД, която ги събира от тях. Съгласно чл.139, ал.2 от ЗЕ след изменението й през 2012г. отговорността за извършването на дяловото разпределение на топлинната енергия се възлагала само на топлопреносните предприятия, като те можели да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл.139а ЗЕ.

Макар тополопреносното предприятие да е „възложило“ на вписаното в регистъра лице да извършва тази дейност, по същество не бил налице смисълът, вложен в общоприетото понятие възлагане. Договорът по чл.139в ЗЕ се сключвал съобразно разпоредбите на ЗЗД и ТЗ при съблюдаване на специалните изисквания на ЗЕ.

Приложението на тези норми предполагало равнопоставеност между страните.

Този вид договор регламентирал голям обем дейности, в резултата на които възниквали насрещни права задължения, които били свързани не само с обслужването на партидите и уредите за дялово разпределение. Така например, в сключените договори се включвали задължения като разработване на партида на клиент, извършване на отчет за дялово разпределение най-малко два пъти в годината, изготвяне на изравнителна сметка на потребната топлинна енергия и др.

В Приложение 4 към договора между страните били уредени взаимоотношения, по въпроси, които са различни от обслужването на партидите или уредите за дялово разпределение. Неизпълнението на правата и задълженията по същите било скрепено със задължение за обезщетение.

Първоинстанционният не съобразил, че договорът регулира няколко на брой правоотношения, а именно – правоотношенията, възникващи между търговците, вписани в регистъра по чл.139а от ЗЕ и „Топлофикация –София“ ЕАД в качеството й на топлопреносно предприятие, както и такива които са между фирми, извършващи дялово разпределение. По правоотношението, по което е начислена спорната неустойка „Топлофикация“ София“ ЕАД участвала в двойно качество- и като топлопреносно предприятие и като фирма извършваща дялово разпределение на обектите, където „Нелбо“ АД е сменило уредите за дялово разпределение. По същото „Нелбо „АД нарушило задължението си за предоставяне на информация поне няколко пъти, а съгласно раздел VІІ, т.1 от договора „Неустойки“, в случай на забава при предоставяне на информация можело да се потърси неустойка в размер на 100лв. за всяка СЕС, за всеки ден от закъснението. От събраните по делото доказателства било установено, че на посочените в поканата за доброволно изпълнение дати ищцовото дружество е сменило уредите за дялово разпределение на обекти, на които „Топлофикация-София“ ЕАД е извършвала топлинно счетоводство. За същите „Нелбо“ АД е придобило качеството на новоизбрано дружество.

2

Същото следвало да извърши действията по т.5 от Приложение №4 от договора №Д0-68/03.06.2020г., но преди всичко трябвало да изпълни задълженията по т.3 от същото приложение, която регламентирала дължимите действия при смяна на уредите при започнал отоплителен сезон, а именно – задължението да бъдат предприети действия по съгласуване с предишното дружество. Липсата на изпълнение на това задължение давала основание за начисляване на неустойка.

Съдебното решение било необосновано като направените изводи били в противоречие със събрания доказателствен материал.

При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Въззиваемото дружество е подало отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.

Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Изводите на съда били резултата на задълбочена съвкупна преценка на установената фактическа обстановка.

Обръща се внимание на обстоятелството, че с договора между страните на „Нелбо“ АД е възложено да извършва услугата дялово разпределение, но не и за сградата с три входа на адрес гр.София, ж.к.***,бл. ***, вх.1,2, 3 и 4, която не е включена в Приложение №1, неразделна част от договора. Освен това имало разлика между тази услуга и монтажа на уреди за топлинно отчитане на разходваната енергия или водомери. Информация за отчетени уреди можело да бъде търсена само и когато има избор на нов топлинен счетоводител, което ставало с подаване на Заявление с приложен от общо събрание Протокол. Само в този случай новият топлинен счетоводител се уведомявал от топлопреносното предприятие чрез прехвърляне в масива му на съответните данни. Едва след това и за конкретната сграда, за която ОС го е избрала, възниквали правата и задълженията по договора, сключен между този топлинен счетоводител и топлопреносното предприятие, за нарушаване на който евентуално можело да бъде търсено обезщетение на договорно основание.

„Нелбо“ АД нямало как да има знание, че една нова етажна собственост го е избрала, тъй като това ставала с решение на ОС на ЕС и заявлението се подавало от същата в деловодството на топлопреносното предприятие, а не при новоизбрания топлинен счетоводител. В конкретния случай четири входа на една сграда закупили новите си апартаментни водомери топломери на едро и от търговец, който ги продава – „Нелбо“ АД поради изтекла метрологична годност на досегашните средства за измерване. Това, че търговецът монтирал същите по възлагане от етажните собственици от четирите входа не означавало, че дружеството следва да бъде санкционирано. Само един вход от тази сграда избрал да смени топлинния си счетоводител. Ако топлопреносното предприятие било претъпяло вреди от действията на ищеца нямало пречка да бъде търсена отговорност за вреди по общия ред, но нямало каквото и да било договорно основание за начисляване на мораторна неустойка при липса на поето и нарушено насрещно задължение в договорната връзка В чл.140,ал.2 от ЗЕ предвиждал възможност средствата за дялово разпределение за отопление да бъдат доставяни без да ограничава и посочва конкретния доставчик и без да 3 налага обхват на начина на доставка, която може да бъде извършена чрез продажба или чрез други способи- лизинг, наем и др. Нямало предвидено каквото и да било ограничение кой да бъде доставчик на тези уреди при условия, че е спазено изискването те да са от същата марка, с които да може да борави избраното по реда на чл.139б от ЗЕ лице или да са одобрени от него, като, твърдението ,че ответника може да работи с подменените уреди, при условие, че самият той ги предлага на пазара, не било оспорвано в предходната инстанция. Косвено доказателство за това било обстоятелството, че на един доста по-късен етап, след смяната на уредите, трите входа от ЕС са останали да бъдат отчитани от ответника, а само за един от тях е уважен избора на ЕС за нов топлинен счетоводител.

Подчертава се обстоятелството, че волята за смяна на топлинния счетоводител е заявена пред „Топлофикация София“ ЕАД от самата етажна собственост, а не от топлинния счетоводител или негов служител. Това, че конкретна етажна собственост е избрала за следващ отоплителен сезон ново дружество да извършва услугата дялово разпределение на сградата, не водело автоматично до упражняване на правото на ответното предприятие, предходен техен топлинен счетоводител да начислява и претендира неустойка по договор от така избрания нов топлинен счетоводител. За да породи действие този избор и да стигне до сключване на договор между ЕС и новия топлинен счетоводител било необходимо включването на съответната етажа собственост в масива данни на „Нелбо“ АД като това включване стана със знанието и без противопоставянето на „Топлофикация София“ ЕАД.

Дължимост на договорна мораторна неустойки по Приложение 4 можело да се търси едва за последващо на тези действия нарушение.

Изразено становище за недопустимост на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,за платено пред първоинстанционния съд.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си. Претендират разноски.

Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните съображения:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По делото е безспорно, че „Топлофикация София” ЕАД претендира от ищеца заплащане на неустойка в размер на 99700лв., начислена въз основа на клаузите на сключения между тях договор. С оглед на отправените покана за доброволно изпълнение от 21.10.2021г., получена от ищеца на 27.10.2021г. и отправено изявление за извънсъдебно прихващане съдът приема, че ищецът има интерес от предявяване на иск с предмет да бъде признато за установено, че не дължи тази сума.

По отношение на правилността на атакувания съдебен акт, съдът намира следното:

Пред градския съд е предявен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.

Ищцовото дружество „Нелбо“ АД излага твърдения, че е търговец, вписан в регистъра на Министерство на енергетиката за дружествата, които имат право да извършват 4 услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сграда етажна собственост или в сграда, която има повече от един клиент в съответствие със сключените договори и при спазване на изискванията на Общите условия на договорите, одобрени от ДКЕВР. Между него и Топлофикация София“ ЕАД би сключен договор № Д-О-68 /03.06.2020г. по силата на който ищецът се задължил да извършва услугата дялово разпределение, а ответникът- да заплаща възнаграждение. Въз основа на този договор ответникът претендирал, че „Нелбо“ АД му дължи неустойка в размер на 99 700лв. за неизпълнение на задължението да не извършва смяна на индивидуални топломери и водомери в сгради, които ответникът обслужва като топлинен счетоводител, по време на вече започнал отоплителен сезон по отношение на уредите, монтирани в четири броя сгради в режим на етажна собственост на адреси: гр. София, ж.к. „***“, бл. ***, вх. 1, вх. 2, вх. 3 и вх. 4, както и при извършване на такава смяна да представи на ответника документи за това. Размерът на неустойката е определен отделно за всяка една етажна собственост при размер от по 100 лв. на ден за всеки ден забава и за периода от време от датата, на която е следвало да бъдат представени документи от ищеца пред ответника по отношение на отделните четири броя етажна собственост на посочения адрес, до датата, на която документите са депозирани пред ответника.