Определение № 10595 от 15.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10595 гр. София, 15.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100503932 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 48567/16.02.2026 г., подадена от Софийски Градски съд против Решение № 1778/30.01.2026 г. по гр. д. № 3638/2025 г. по описа на СРС, 32 състав в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр. д.

№ 10563/2018г. по описа на СГС, I-25 състав в разумен срок.

Софийският градски съд, като съобрази предмета на спора намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. В чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ е предвидено, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най - близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. В изр. 2 е посочено, че делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.

Настоящият съдебен състав, като констатира, че Софийски градски съд е ответник по предявения иск по чл. 2б от ЗОДОВ, намира, че не може да разглежда въззивната жалба, доколкото с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 6§1 от Европейската конвенция за правата на човека не е независим и безпристрастен съд (в този смисъл §97 от Решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Димитров и Хамънов срещу България“ от 10.05.2011 г., § 47-51 от мотивите на решението на ЕСПЧ по делото „Михалков срещу България“ от 10.04.2008 г).

1

В конкретния случай, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, като въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, постановено от Софийски районен съд, следва да бъде разгледано от най-близкия съд - Софийски окръжен съд.

Независимо, че в посочената разпоредба на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ не е предвидено изрично кой е компетентният съд, който да разгледа подадената въззивна жалба, в случаите когато ответник е въззивният съд (Софийски градски съд), то при логическо и систематическо тълкуване на нормата, както и изследването на мотивите при приемането й, следва да се приеме, че настоящото дело следва да бъде прекратено и да бъде изпратено на най - близкият компетентен съд, доколкото тази норма урежда в цялост производството по разглеждане на иск по чл. 2б от ЗОДОВ.

В мотивите на законопроекта вх. № 854-01-47/08.06.2018 г., внесен в 44- то Народно събрание за изменение допълнение на ЗОДОВ се предлагат промени в чл. 7, с които се цели внасяне на яснота в хипотезата, при която искът е предявен пред съд, който е ответник по него. Посочен е и конкретният повод за направеното предложение – Решение от 05.04.2018 г. по делото Б.Г. срещу България, с което се приема, че има нарушение на чл. 6, т. 1 от Конвенцията, изразяващо се в неспазване от страна на българския съд на изискването за обективна безпристрастност на същия.

Волята на законодателя е ясна - да предвиди гаранции за обективна безпристрастност на съда, който разглежда исковете по ЗОДОВ, включително и тези по чл. 2б от ЗОДОВ, какъвто е процесният, включително и пред въззивния съд, който е ответник по иска.

Този извод се налага и от второто изречение на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, който посочва, че делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд. Това означава, че единственото изключение, което се допуска от общото правило е, когато ответник по иска е Върховен касационен съд или Върховен административен съд и не може да бъде намерен друг по-близък съд, който да е компетентен да разгледа исковете като последна инстанция.

Не може да бъде споделено виждането, че с оглед липсата на изрично посочване на въззивния съд, който да разгледа предявения иск, следва да се приложи разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, като всички съдии следва да се отстранят от разглеждане на делото. Прилагането на посочената норма е поставена в зависимост от преценката на отделния съдия дали е налице обективно основание, което да поражда основателно съмнение относно безпристрастността му. В конкретния случай обаче, и с оглед тълкуването, дадено от наднационален орган на разпоредбата на чл. 6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека, преценката дали е налице обективна безпристрастност е изключена от компетентността на отделните съдии.

2

Отстраняването от разглеждане на делата, по които ответникът е съдът, води до забавяне на разглеждането на делото по предявения иск и до възникване на ново основание за заплащане на обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ, каквато не е била волята на законодателя. В този смисъл и Определение № 107 от 21.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 78/2022 г., IV г. о., ГК, Определение № 1160 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1319/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 145/09.04.2021 г., по ч. гр. д. № 568/2021 г., на ВКС, III ГО, Определение № 1002/09.05.2023 г. по гр.д. № 1675/2023 г., на ВКС, IV ГО, Определение № 1160/17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1319/2023 г., на ВКС, IV ГО, Определение № 4857/12.10.2024 г. по ч.к.гр.д. № 3702/2024 г. на ВКС, IV ГО, 1 с-в, Определение № 979/28.02.2025 г. по ч.гр.д. № 588/2025 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 1171 от 14.05.2024 г. на САС по в. ч. гр. д. № 798/2024 г., Определение № 2730 от 2.11.2022 г. на САС по в. ч. гр. д. № 1737/2022 г., Определение № 2511 от 07.10.2024 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2584/2024 г., Определение № 187 от 24.01.2025 г. на САС по в. ч. гр. д. № 140/2025 г., Определение № 776 от 21.03.2025 г. на САС по в. ч. гр. д. № 723/2025 г.).

Предвид на изложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ производството по в. гр. д. № 3932/2026 г. по описа на СГС, ІI г състав.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане по въззивна жалба вх. № 48567/16.02.2026 г., подадена от Софийски Градски съд против Решение № 1778/30.01.2026 г. по гр. д. № 3638/2025 г. по описа на СРС, 32 състав на Софийски окръжен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването й на страните пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3