Решение № 234 от 21.03.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Сливен, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20242230104613 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а длъжникът е подал възражение.

В исковата си молба ищцовото дружество, предявявайки искови претенции срещу ответника и като въвежда подробни твърдения за дължимостта на вземанията си сочи, че срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение във връзка, с което се предявяват исковете. Изтъква се, че на 02.12.2018 година длъжникът И. Б. Б. е сключила Договор за потребителски кредит № 1177106 и Приложение № 1 към него с „Кредисимо“ ЕАД , по силата на който е получил сумата от 400 лева, срещу което се е съгласил да върне 1 брой вноска по 413,76 лева в срок до 18.02.2021 година, когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 съдържащ Погасителен план, нарезделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и годишен процент на разходите 50,00 %. На 02.12.2018 година ответникът И. Б. Б. е сключила Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на 1

Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето на процеса лице – Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с И. Б. Б. за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. На 02.12.2018 година „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са сключили Договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо „Кредисимо“ ЕАД за всички задължения на И. Б. Б. по Договора за кредит. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

На 23.02.2021 година „Ай Тръст“ ЕООД е погасило дължимите от И. Б.

Б. следните суми: 400,00 лева –главница по Договор за кредит, 82,56 лева договорна лихва за периода от 02.12.2018 година до 18.02.2021 година и сумата 143,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава.

На 23.02.2021 година „Ай Тръст“ ЕООД е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „Ай Тръст“ ЕООД правата на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, като и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 710,88 лева, ведно със сумата 234,49 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 година „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 година.

За сумите е издадена заповед № 1784/21.06.2024 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3086 по описа на РС Сливен за 2024 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответната страна дължи сумата 400,00 лева, представляваща главница по неизпълнено парично задължение по Договор за кредит № 1177106/02.12.2018 2 година, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника, както и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 02.03.2021 година в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението 20.06.2024 година до окончателно изплащане на вземането, сумата 710,88 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението 20.06.2024 година до окончателно изплащане на вземането, сумата 82,56 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит, дължима за периода от 02.12.2018 година до 18.02.2021 година, сумата 143,75 лева, представляваща законна лихва за забава, дължима по договора за кредит за периода от 02.12.2018 година до 11.06.2024 година, сумата 234,49 лева, представляваща законна лихва по договора за поръчителство, дължима за периода от 02.12.2018 година до 11.06.2024 година и сумата 131,43 лева, представляваща разноски по делото. Претендират се разноските и по настоящото дело.

В законоустановения срок от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на исковата молба. Оспорват се предявените искове както по основание, така и по размер.

Правят се възражения, че вземането на сочените от ищеца правни основания за главници и лихви по двата договора за паричен заем и за поръчителство липсва, че представения по делото препис от Договор за потребителски кредит № 1177106 от 02.12.2018 година и Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ЕООД не са подписани от ответницата и с оглед безспорната свързаност на "Кредисимо" ЕАД, като кредитодател и "Ай Тръст" ЕООД, като поръчител, представляват заблуждаваща търговска практика.

Оспорва се и факта, че на 18.02.2021 година кредиторът "Кредисимо" ЕАД поканил поръчителя "Ай Тръст" ЕООД да плати всички изискуеми задължения на И. Б. Б., както и че на 23.02.2021 година поръчителя "Ай Тръст" ЕООД погасил дължимите от ответницата суми, а именно: 400,00 лв.

3 главница, 82,56 договорна лихва за периода от 02.12.2018 година до 18.02.2021 година и законна лихва за забава в размер на 143.75 лева, без да е посочен периода от който е започнало начисляването на тази лихва.

Изтъква, че по делото не са представени доказателства удостоверяващи, че са извършени твърдените в исковата молба плащания между двете фирми.

Оспорва се факта, че на 23.02.2021 година поръчителя "Ай Тръст" ЕООД уведомил И. Б. Б., че е погасил задълженията й по договора за кредит, както и че встъпва в правата на "Кредисимо" ЕАД, заедно с това му се дължи възнаграждение в общ размер на 945,37 лева, от които: 710,88 лева по договора за поръчителство и 234,49 лева обезщетение за забава по договора за поръчителство, но липсват доказателства за това.

Оспорва се факта, че на 02.03.2021 година между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД от една страна и ищеца "АПС Бета България" ЕООД от друга е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който двете дружества били прехвърлили вземанията си на "АПС Бета България" ЕООД, както и че ответницата е уведомена на 30.03.2021 година.

Оспорва се факта, че прехвърлените вземания са подробно описани в приложение № 1 от 23.02.2021 година и че това са прехвърлените ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от встъпването в правата по договори за кредит, сключен от "Кредисимо" ЕАД и от договор за предоставяне на поръчителство сключен от "Ай Тръст" ЕООД, подробно описани в Приложение № 1.

Аргументира възраженията си като изтъква, че за да се породи правно действие в договора за цесия вземанията следва да бъдат конкретизирани в достатъчна степен: страни, основание, размер, изискуемост, като в конкретният случай, това не е сторено.

Приложение № 1 към договора, липсва и не е представено по делото, а в самия договор липсвала индивидуализация на длъжниците и на прехвърлените с него вземания, което прави същия недействителен, по отношение на претендираните в исковата молба права на ищеца спрямо ответницата.

В отговора на исковата молба се сочи, че от съдържанието на договора за потребителски кредит се налага изводът, че същият е сключен в нарушение на чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент 4 на разходите в размер на 50 %. Този годишен процент на разходите е неточен.

При положение, че към разходите по кредита се добави и сумата за поръчителство в размер на 710,88 лева, общата сума на разходите по кредита става 793,44 лева (82,56 лв. договорна лихва по договора за кредит, 710,88 лева възнаграждение по договора за поръчителство). Следователно действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е далеч над посочения в договора за кредит от 50 %. Записаният в договора ГПР /50 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Извежда извод, че договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР и процесният договор за потребителски кредит от 02.12.2018 година е нищожен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. На основание чл. 23 от ЗПК длъжникът дължи да върне само чистият размер на главницата и не дължи други суми за лихви и неустойки. Съгласно чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.

Представения по делото договор за предоставяне на поръчителство не целял реално обезпечение на кредита, а заобикаляне на изискването на чл. 19. ал. 4 от ЗПК, доколкото е видно, че с него се въвеждат допълнителни разходи за възнаграждение на поръчител, които не са включени в ГПР и с тях се надвишават законоустановените размери по ЗПК. Освен това допълнителен аргумент е и безспорното обстоятелството, че двете дружества са свързани лица от справка в ТР се установява, че кредиторът "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя "Ай Тръст” ЕООД.

В отговора на исковата молба се прави възражение за изтекла погасителна давност. В представеното по делото Приложение № 1 от към Договор за потребителски кредит № 1177106 от 02.12.2018 година (стр. 20 от Договор за потребителски кредит № 1177106 от 02.12.2018 година и стр. 16 от делото), в точка 5 (пет) от приложението, изрично е посочен: „Падеж:

01.01.2019 година“. След датата на падежа вземането на кредитора е станало изискуемо и ликвидно и след датата на падежа е започнала да тече погасителната давност за вземането на кредитора.

От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции на „АПС Бета България“ ЕООД срещу ответницата И. Б. Б. като 5 неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник.

Ответникът в съдебно заседание не се явява, но се представлява от пълномощник, който моли за отхвърляне на исковите претенции по съображения, подробно изложени в отговора на искова молба. Претендират се разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.12.2018 година между "Кредисимо" ЕАД и И. Б. Б. е сключен Договор за потребителски кредит № 1177106. Съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 1177106/02.12.2018 година, кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 400,00 лева за срок от 30 дни и краен срок за връщане – 01.01.2019 година. Съгласно Приложение № 1, отпуснатата главница се олихвява с лихвен процент по кредита в размер на 41,24% при годишен процент на разходите 50,00 %.

На 02.12.2018 година ответникът И. Б. Б. е сключила Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който, дружеството се е задължило да сключи договор с трето на процеса лице – "Кредисимо" ЕАД и да отговаря пред "Кредисимо" ЕАД солидарно с И. Б. Б. за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. На 02.12.2018 година „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са сключили Договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо „Кредисимо“ ЕАД за всички задължения на И. Б. Б. по Договора за кредит.