Определение № 2282 от 11.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2282 гр. София, 11.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно частно наказателно дело № 20251100604353 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХII от НПК, във връзка с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Делото е образувано по частен протест от прокурор в СРП срещу определение от 13.06.2025г. по НОХД №3030/2018г. по опис на СРС, 10 състав, Н.О. в частта му, с която на осн. чл. 249, ал. 2, във връзка с чл. 248, ал.

1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Процесуалното право на оспорване на съдебното определение е упражнено от надлежен орган и в предвидения законов срок, поради което разглеждането на протеста е процесуално допустимо.

Разгледан по същество, протестът се явява основателен.

С протеста се твърди, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда за това, че липсвало описание в обвинението в обстоятелствената част на обвинителния акт за това по какъв начин са нанесени ударите от страна на подсъдимия С. по отношение на пострадалия И. и в коя част от тялото му. Счита, че е изяснено и средството, с което са нанесени ударите – с метална палка, като била посочена и областта на тялото на пострадалия, в която са нанесени. Иска се съдът да отмени обжалваното определение и да разпореди на първия съд да насрочи делото за разглеждане по общия ред.

Не е постъпило възражение по реда на чл. 342, ал. 2 от НПК.

СГС, като взе предвид доводите, изложени в частния протест и материалите по НОХД №3030/2018г. по опис на СРС, 10 с-в, Н.О. намери следното:

1

Делото е образувано по обвинителен акт, внесен в съда през 2015г.

С обвинителния акт са повдигнати обвинения срещу подсъдимите Г. Б.

С. и А. Й. А. за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 4, предложение трето, във връзка с чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК за подсъдимия С. и по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК за подсъдимия А.. В обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи, че двамата подсъдими взели решение да нанесат телесни повреди на свидетели Е., И., Б. Н. и Д.Н.. Последователно са описани действията на подсъдимите – първо на подсъдимия А., изразени в нанасяне на удари на свидетеля И. с метална палка, вследствие на което той паднал на земята, а А. продължил да му нанася удари с палката и ръце. Посочва се, че по същото време подсъдимият С. нанасял удари на свидетеля Е. с метална палка, който вследствие залитането му назад паднал върху свидетеля Б.Н., на който подсъдимият С. също нанесъл удари с палката, продължавайки да удря и свидетеля Е.. Сочи се, че свидетелят Д.Н. също получил удар от подсъдимия С. с палката, когато се притекъл на помощ. Посочени са анатомичните части, в които са нанесени ударите от подсъдимия С., а също и от подсъдимия А.. В обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт се обобщава, че подсъдимият С. нанесъл телесните повреди на свидетели Е., Б.Н. и Д.Н., а според заключителната част на обвинителния акт подсъдимият А. нанесъл телесна повреда на свидетеля И. чрез удари с палка в областта на главата.

Никъде в обвинителния акт не се твърди подсъдимият С. да е нанасял удари на свидетеля И., както е посочено в частния протест.

За да прекрати съдебното производство районният съд е счел, че е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалнте правила, касаещо правото на защита на подсъдимия А.. Приел е, че описанието на извършеното деяние е неясно, с което е затруднена защитата му по повдигнатото му обвинение. Обосновал се е с посочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на неясен механизъм на причиняване на телесните увреждания. Съобразил е, че в обстоятелствената част било посочено, че подсъдимият нанесъл няколко удара с метална палка в областта на ляво слепоочие, дясно ухо, долна устна и други части на главата и тялото, а след падането на пострадалия И. на земята подсъдимият А. продължил да му нанася удари с палката и с ръцете си. Отчел е, че заключителната част на обвинителния акт се твърди, че подсъдимият е причинил на И. телесното увреждане с удари с метална палка в областта на главата, поради което районният съд е счел, че след като не било посочено мястото, в което попаднали ударите с металната палка и с ръце, нанесени след като пострадалият И. паднал на терена, не могло да се установи дали са от значение за настъпилото телесно увреждане, което внасяло неяснота в обвинението.

При това описание на престъпленията и обстоятелствата, при които са извършени, въззивният съд намери, че изводите на районния съд са неправилни. Макар да е допусната грешка в частния протест относно името на подсъдимия, за нарушаването на чиито права е прекратено съдебното производство, доводите на представителя на обвинението са основателни. В обвинителния акт са посочени времето, мястото на извършване на деянията и 2 фактическите обективни и субективни техни признаци, като пострадалите от деянията лица, начина на нанасяне на телесните повреди и локацията на нанесените удари върху тялото на пострадалите, според изискванията на т. 4.1 от ТР 2/2002г. по н.д. №2/2002г. ОСНК ВКС. В същото тълкувателно решение се застъпва позицията, че непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на начина на извършване на деянието представлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза само, когато става въпрос за елементи от престъпния състав. В обвинителния акт е посочено, че телесната повреда е причинена с нанесените удари чрез с палка в областта на главата. Посочва се също, че подсъдимият А. нанесъл и удари с ръце на пострадалия И. след падането му на земята, без да се твърди, че тези удари с ръце са в каузална връзка с причинените съставомерните телесни увреждания.

За пълнота, с оглед възраженията на защитата от проведеното разпоредително заседание, съдът намира за правилна преценката на първия съд за липса на процесуално нарушение по повод посочването в обстоятелствената част на обвинителния акт, че двамата подсъдими взели решение да нанесат телесни повреди на пострадалите лица, доколкото не е повдигнато обвинение при условията на съучастие нито със словесна, нито с цифрова правна квалификация, за да се обсъжда неяснота или противоречие, касаещи субективната страна на деянията. Касае се за фактическо описание на поредицата от обстоятелства, довели до извършване на изпълнителните деяния, без да се твърди наличие на общност на умисъла.

Предвид изложеното съдът намери, че не се установява нарушение на процесуалните правила, водещо до засягане на правото на защита на подсъдимия А.. Повдигнатото обвинение спрямо същия е ясно, непротиворечиво от фактическа страна и логично, с оглед изложените обстоятелства в обвинителния акт, което дава възможност за организиране на защитата. Налице е разбираема и непротиворечива фактическа и правна рамка на обвинението, определена от обвинителния акт, чиято промяна зависи единствено от волята на обвинението, при хипотезата на чл. 287, ал. 1 от НПК.

Както е посочено в т. 4.2 от ТР 2/2002г. по н.д. №2/2002г. ОСНК ВКС, предназначението на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. След като прокурорът е поставил в каузална връзка нанесените удари с метална палка в областта на главата с настъпилите телесни увреждания, то това е обвинението, срещу което подсъдимият А. следва да упражни защитата си, а съдът следва да се произнесе по така повдигнато обвинение. Не би могло да се изисква от СРП допълване на обвинението с посочване на неизяснени обстоятелства, като това къде са попаднали ударите с металната палка и тези, нанесени с ръце, след падането на пострадалия на терена.

Предвид изложеното съдът намери, че не се установява нарушение на правото на защита, с оглед правото обвиняемият да научи в какво престъпление е обвинен. Воден от горното съдът намери, че следва да отмени 3 оспореното определение в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно, а делото следва да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното и на осн. чл. 345, ал. 1, във връзка с чл. 249, ал. 3, във връзка с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК Софийски градски съд, VII въззивен състав, Н.О.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 13.06.2025г. по НОХД №3030/2018г. по опис на СРС, 10 състав, Н.О. в частта му, с която на осн. чл. 249, ал. 2, във връзка с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на производството по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4