Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 14.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 650/2021
Вид
Решение № 25
Подписан
14.01.2022
В сила
14.01.2022
Състав
Надя Узунова, Румяна Бакалова, Габриела Тричкова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Благоевград, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Габриела Тричкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело № 20211200500650 по описа за 2021 година

Производството е образувано на основание чл.258 и сл.ГПК по въззивна жалба,подадена от „Ф. Е. „О. /н/против решение № №901013 от 09.04.2021г. по гр.д.№ 291/20 по описа на РС С.,с което са отхвърлени изцяло,предявените от ищеца /сега въззивник/ обективно съединени искове.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт.Моли да бъде отменено решението и се постанови друго,с което исковете се уважат.

Въззиваемата страна „Б.“Е. по повод въззивната жалба не е изразил становище в писмен отговор или в съдебно заседание.

Подадената въззивна жалба е допустима като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

Съгласно правомощията си по чл.269 ГПК съдът служебно следи за валидността на решението,по допустимостта му в обжалваната част,а по правилността му ,съобразно доводите изложени във въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

1

Ищецът в исковата си молба е твърдял,че е бил в договорни отношения с ответника „Б.“ Е. по доставка на електрическа енергия на ответника.Ответникът е изпълнил задълженията си за плащане на доставената ел.енергия за периода от януари 2017г. до октомври 2017г.Останал е задължен за заплащане на сума по фактура №1000121791 от 30.11.2017г. на обща стойност от 2545.65 лв. с ДДС и по фактура № 1000126509 от 31.12.2017г. за доставена ел.енергия на стойност 602.62 лв.Претендирал е и обезщетение за забавено плащане на сумата по първата фактура в размер на 594.03 лв. за периода от 15.12.2017г. до предявяване на иска и обезщетение за забавено плащане по втората фактура от 135.43 лв. за периода от 15.01.2018г. до предявяване на иска.

Ответникът „Б. Б.“ Е. е оспорил иска,като е заявил,че в посочения период за заплащане на задължението е имал договор с ЧЕЗ и от него е получавал ел.енергия.Представил е писмен договор с ЧЕЗ Разпределение Б. „АД от 07.11.2017г.,както и фактура от 31.17.2017г.за заплащане задължения за доставена енергия към ЧЕЗ Разпределение Б. „АД.

Видно е от назначената и изслушана съдебно счетоводна експертиза,че ищецът е бил доставчик на ел.енергия на ответника за периода от началото на 2017 г.Служебно известно е на съда,че до 02.12.2017г. той е имал качество на доставчик на ел.енергия,като след това е лишен от това си качество.Ответникът е заплатил фактури за доставка на ел.енергия на ищеца през 2017г.,които са осчетоводени.Ищецът е осчетоводил процесните две фактури,като такова осчетоводяване липсва при ответното дружество.Фактурите не носят подписа на ответника.

Същевременно от писмо и справка от ЧЕЗ Разпределение е видно,че към момента „Б.“Е. не е клиент на ЧЕЗ,но е изпратил справка за количествата ел.енергия получени от ответника за периода м.11.2017г.-12.2017г.Видно е от тази справка,че количествата използвана ел.енергия съвпадат с тези фактурирани в счетоводните документи /двете фактури/,представени от ищеца и относими към месец ноември и декември 2017г.Енергията е била пренесена през електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ Разпределение АД,но неин продавач и доставчик е бил за м.ноември и и един ден от м.декември 2017г. ищецът.

Представения от ответника договор от 07.11.2017г. между ЧЕЗ 2

Разпределение Б. АД не променя извода.Предмет на договора е осигуряване от страна на разпределителното предприятие на достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа на ел. енергия до обектите на ползвателя.

Същият влиза в сила съгласно чл.4 от него, след завършване на процедурата за доставчик на ел.енергия по свободно договорени цени от ползвателя.Няма данни за това от коя дата влиза в сила договорът,поради което това доказателства във връзка с правоотношението по делото не установява по несъмнен начин недължимост на претендираните суми.Представената фактура за начислена ел.енергия от ЧЕЗ е за месец декември 2017г.,но видно е от справката,че за м.декември 2017г. претенцията на ищеца е за изразходвана ел.енергия за един ден.

Не се спори,че сумите предмет на иска не е заплатена от ответника.

Въззивният съд намира,че съвкупния анализ на фактите и обстоятелствата,които се установяват от събраните по делото доказателства водят до извода за основателност на исковата претенция.Същата е с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за изпълнение на дължимо парично задължение.Ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане,доколкото във фактурите е посочен падеж на плащане,съответно 30.11.2017г. и 31.12.

2017г.Периодът,за който се претендира обезщетение е след датите,посочени като дати за изискуемост на задължението.Размерът им е изчислен от съдебно счетоводната експертиза,която посочва,че за сумата от 2545.65 лв. за претендирания в исковата молба период размера на лихвата за забавено плащане е 597.52 лв.,а върху сумата от 602.62 лв. обезщетението е 136.26 лв..

По изложените съображения въззивният счита,че исковете са основателни.Изводите на първоинстанционния съд в противоположен смисъл са необосновани.Погрешно е изписал в мотивите си,че по двете процесни фактури доставената ел. енергия от ищеца на ответника е 1182.32 кВтч и 243.20 кВтч.Тези цифри касаят стойността на доставена ел. енергия , а във фактурите са посочени други стойности на доставена ел.енергия съответно тази за м. ноември 2017 от 14779 кВтч , а за м.декември 2017 /за 1 ден/ съответно 3040 кВ тч.Тези стойности съответстват напълно на справката от ЧЕЗ Разпределение Б. АД за доставената чрез мрежата на разпределителното дружество ел.енергия от ищеца за релевантния период.При направените необосновани изводи,съдът е постановил решението си в противоречие с 3 материалния закон,поради което следва да се отмени,като се постанови друго,с което исковете бъдат уважени.

Съгласно чл.78 ал.1 ГПК на ищеца с оглед изхода на спора следва да се присъдят и направените по делото разноски.Тъй като ищецът при образуване на делото е бил освободен от внасяне на д.т.,ответникът следва да бъде осъден да заплати такава .

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА изцяло решение № №901013 от 09.04.2021г. по гр.д.№ 291/20 по описа на РС С.,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „Б.“ Е. ЕИК * със седалище гр.С. да заплати на „Ф. Е. О. /н/ сумата от 2545.65 лв. с ДДС за предоставяне на ел. енергия и доп.услуги за м.ноември 2017г. по фактура №1000121791 от 30.11.2017г. и по фактура № 1000126509 от 31.12.2017г. за доставена ел.енергия и доп.услуги сумата от 602.62 лв, ,ведно със законната лихва върху тези суми,считано от 08.04.2020г.,сумата от 594.03 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 15.12.2017г. до 08.04.2020г. и сумата от 135.43 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 15.01.2008г. до 08.04.2020г.,както и направените разноски пред РС С. от 580 лв.

ОСЪЖДА „Б.“ Е. ЕИК * със седалище гр.С. да заплати по сметка на ОС Благоевград д.т. от 155.08 лв. за първоинстанционното производство и 77.54лв. за въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5