Решение № 2006 от 17.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2006 гр. ***, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря А. Хр. Йотова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20254430103855 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Ф. М. К. от с. ****** против А. Г. Г. от гр.

***. В молбата се твърди, че ищцата е собственик на недвижим имотапартамент, находящ се в гр. ***, ж. к. “*****“ бл. 12, вх. Д, ет. З, ап. 7, с площ от 84 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня и клозет, както и избено помещение с площ от 5 кв.м., за което е налице документ за собственост- нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот от 30. 01. 2024 год. № 27, т. 1, рег. № 281, дело № 12/ 2024 год. на нотариус рег. № 777 на НК.

Твърди се, че в описания по- горе недвижим имот до 11. 04. 2024 год. са живели синът на ищцата ****** и А. Г. Г., с която имат общо дете- Д. Твърди се, че на 10/ 11. 04. 2024 год., при възникнал между тях конфликт А. Г. напуска жилището с детето Д К. Твърди се, че междувременно Г. подала молба за защита срещу домашно насилие, по която е образувано гр. д. № 2017/ 2024 год. по описа на ***ския районен съд и е издадена заповед за незабавна защита № 35/ 11. 04. 2024 год. Твърди се, че със заповедта синът на ищцата е бил отстранен от обитаваното жилище- апартамента, собственост на ищцата, находящ се в гр. ***, ж. к. “*****“ бл. 12, вх. Д, ап. 7. Твърди се, че в жилището останала да живее ответницата Г. и детето Д К, както по силата на заповед за незабавна защита, така и във връзка с влязло в сила решение по гр. д. № 2244/ 2024 год. по описа на ***ския районен съд, с което е определено 1 местоживеене на детето Д К на настоящия адрес на А. Г.- гр. ***, ж. к “*****“ бл. 12, вх. Д, ет. З, ап. 7. Твърди се, че до настоящия момент Г. е заплатила обезщетение за ползване на жилището единствено за периода от 16. 04. 2024 год. до 16. 07. 2024 год. Твърди се, че съгласно прието заключение в производство по гр. д. № 4452/ 2024 год. по описа на ***ския районен съд обезщетението за ползване за един месец е в размер на 703, 16 лв. Твърди се, че от 16. 07.2024 год. до 16. 06. 2025 год. е налице период от единадесет месеца, за който Г. не е заплащала дължимо обезщетение за ползване, което съгласно посочения по- горе размер за месечно обезщетение, за единадесет месеца е 7 734, 76 лв. Твърди се, че понастоящем не са разплатени и задължения за ТЕЦ за месеците март и април 2025 год. общо в размер на 171, 50 лв. и ВиК за месеците март, април и май 2025 год. общо в размер на 81, 13 лв. Твърди се, че ответницата е получила покана на 19. 07. 2024 год. да заплаща обезщетение за ползване, а така също има и влязло в сила решение по цитираното по- горе гр. д. № 4452/ 2024 год. по описа на ***ския районен съд.

В заключение ищцата моли съда да осъди ответницата да й заплати сумата от общо 7 987, 39 лв., от която 7 734, 76 лв. представляващи обезщетение за ползване на собствения на ищцата апартамент, находящ се в гр. ***, ж. к.

“*****“ бл. 12, вх. Д, ет. З, ап. 7, за периода 16. 07. 2024 год.- 16. 06. 2025 год., 171, 50 лв. представляващи дължими консумативни разходи за ТЕЦ за м. март и м. април 2025 год. и 81, 13 лв. представляващи дължими консумативни разходи за м. март, м. април и м. май 2025 год. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Ответницата ангажира становище, че исковата молба е основателна. частично

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Претенцията на ищцата намира своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. За да възникне задължение за заплащане на обезщетение не е необходима покана и такова се дължи от датата, на която е започнало неоснователното владение върху вещта, т. е. обезщетението се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствения си имот и да получава доходи от него. Следователно за успешното провеждане на иска по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е достатъчно да се 2 докаже, че вещта се е намирала без правно основание във фактическата власт на ответника, с което е създадена реална възможност за спестяване на наема, който би плащал за нейното ползване. В конкретния случай всички визирани по- горе предпоставки са налице. Безспорно по делото е, а и видно от приложения заверен препис от нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 27, том I, рег. № 281, дело № 12/ 2024 год. по описа на нотариус М.М с район на действие ***ския районен съд, че ищцата Ф. К. е собственик на процесния недвижим имот- апартамент, находящ се в гр. ***, ж. к. “*****“ бл. 12, вх. Д, ет. З, ап. 7. Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение по гр. дело № 4452/ 2024 год. по описа на ***ския районен съд ответницата А. Г. е била осъдена да заплати на ищцата Ф. К. обезщетение за ползване на процесния имот на основание чл. 59 от ЗЗД за периода от 16. 04.

2024 год. до 16. 07. 2024 год. Безспорно по делото е, че и след постановяване на горното съдебно решение ответницата е продължила да ползва имота.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебна експертиза за процесния период 16. 07. 2024 год.- 16. 06. 2025 год. обезщетението за ползване в размер на средния месечен пазарен наем за процесния имот възлиза на сумата от 9 146, 23 лв.

Неоснователно е възражението на ответницата, че при определянето на дължимия наем следва да се приспадне площта от имота, ползвана от детето Д К през процесния период. В случая разпоредбата на чл. 57 ал. 2 от СК е неприложима, доколкото ответницата и синът на ищцата не са имали сключен граждански брак, а са живели във фактическото съпружеско съжителство, което е неформална трайна интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена. Именно поради неформалния характер на тази връзка, по аргумент за противното от чл. 4 ал. 1 СК, същата няма действието на гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова норма й придава такива. По тази причина в случаите на фактическо съжителство на съпружески начала не намират приложение разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите, и по- конкретно тези норми, регламентиращи възникналото наемно правоотношение при ползване на семейно жилище след съдебно решение за развод.

От значение при преценката за основателността на иска е обаче следващото възражение, намерило отражение в отговора на исковата молба, а именно: че в рамките на един месец ответницата не е живяла в процесния 3 имот и съответно не дължи обезщетение и направените консумативни разноски за този период. Така направеното възражение намира потвърждение в показанията на разпитания свидетел М К, който твърди, че през периода от 11 май до 11 юни 2025 год. е живял с детето Д в процесния апартамент, като през този период ответницата е била оставила ключовете и не е имало вест от нея. Събраните по делото гласни доказателства не дават основание за извод, че и през предходни периоди от време имотът е бил ползван от свидетеля К /с изключение на два- три дни, каквито са сведенията в неговите показания/. При съобразяване на гореизложеното съдът приема, че в продължение на един месец ползването на имота от ответницата е било прекъснато, но този факт няма пряко правно значение за размера на дължимото се обезщетение, доколкото и при приспадане на наема за въпросния месец /822, 36 лв. съгласно заключението на вещото лице/ дължимото обезщетение за ползване надвишава размера на исковата претенция. Липсата на ползване не се отразява и на размера на дължимите се консумативни разноски за топлинна енергия, които видно от приложената справка касаят периода от 01. 03. 2025 год. до 30.

04. 2025 год., но следва да се съобрази при изчисляването на размера на разходите за ВиК услуги, като сумата, начислена във фактурата за м. май 2025 год., следва да се приспадне от претендираните разноски /81, 13 лв.- 27, 14 лв.=53, 99 лв./.

В заключение може да се обобщи, че предявеният от Ф. М. К. от с.

****** против А. Г. Г. от гр. *** осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен в размер на сумата от 7 960, 25 лв., от които 7 734, 76 лв. представляващи обезщетение за ползване на собствения на ищцата имотапартамент № 7, находящ се в гр. ***, ж. к. “*****“ бл. 12, вх. Д, ет. З- за периода от 16. 07. 2024 год. до 16. 06. 2025 год., 171, 50 лв. представляващи консумативни разходи за топлинна енергия за м. март и м. април 2025 год. и 53, 99 лв. представляващи консумативни разходи за ВиК услуги за м. март и м. април 2025 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 7 987, 39 лв. искът следва да се отхвърли.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 1 521, 30 лв. съобразно уважената част от исковата молба.

4

По изложените съображения ***ският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Г. Г. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на Ф. М. К. от с. ******, ЕГН **********, сумата от 7 960, 25 лв., от които 7 734, 76 лв. представляващи обезщетение за ползване на собствения на ищцата имотапартамент № 7, находящ се в гр. ***, ж. к. “*****“ бл. 12, вх. Д, ет. З- за периода от 16. 07. 2024 год. до 16. 06. 2025 год., 171, 50 лв. представляващи консумативни разходи за топлинна енергия за м. март и м. април 2025 год. и 53, 99 лв. представляващи консумативни разходи за ВиК услуги за м. март и м. април 2025 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /20. 06. 2025 год./ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 7 987, 39 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА А. Г. Г. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на Ф. М. К. от с. ******, ЕГН **********, сумата от 1 521, 30 лв., представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в 14дневен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________

5