Определение № 1530 от 11.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1530 гр. София, 11.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20241100900486 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от „Финтрон София“ ЕООД иск за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Емони Трейд“ ЕООД дължи сумата 42 500,00 лв., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.

№61050/2023г. на СРС, 50 с-в въз основа на спогодба, сключена на 14.03.2023г. с нотариална заверка на подписите.

С отговора срещу исковата молба ответникът заявява възражение за неподведомственост на делото пред съда поради наличието на арбитражна клауза, предвидена в чл. 6 от процесната спогодба, съгласно която разрешаването на споровете по изпълнение, прекратяване и тълкуване на спогодбата е възложено на Борсовия арбитраж при „Софийска стокова борса“ АД.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва възражението със съображения, че разглеждането на установителни искове по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение, е в изключителна подведомственост на съдилищата.

Съображенията са съответни на правилата относно заповедното производство, регламентирани в глава 37 ГПК, според които при постъпило възражение от длъжника срещу издадена заповед за изпълнение заповедта може да влезе в сила след предявен и уважен иск за установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение, като цитираните правила изключват възможността заповедта да влезе в сила като последица от арбитражно решение за решаване на спор относно съществуването на вземането.

Сами по себе си тези съображения обаче не са достатъчни да обусловят допустимост на исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет вземане по договор, който съдържа арбитражна клауза, тъй като исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК се разглеждат по правилата на общия исков процес (изрично в този смисъл мотивите към т. 11б от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК), тоест по отношение на тях са приложими всички регламентирани в процесуалния закон положителни и отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на исковото производство, включително и в частност предвидената в чл. 19, ал. 1 ГПК възможност за изключване по съгласие на страните на имуществени спорове от правораздавателната власт на съдилищата и възлагане на разрешаването на тези спорове на арбитраж.

1

Съдебната практика по въпроса, включително цитираната в допълнителния отговор от ответника, действително е противоречива (така например според определение №299 от 25.04.2023г. по ч.т.д. №273/2023г. на ВКС, I I ТО и цитираните в него съдебни актове отводът за неподведомственост на спор по установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК поради уговорена арбитражна клауза е неоснователен, тъй като арбитражът няма правомощия да разглежда установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, същевременно в определение №1824 от 02.07.2024г. по т.д. №1523/2023г. на ВКС, I ТО и цитираните в него съдебни актове е прието, че при установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет вземане по запис на заповед, възражение за отвод за неподведомственост поради арбитражна клауза относно каузалното правоотношение, за чието обезпечаване е издаден, е неоснователно, но при съображения, че предмет на заповедното, респективно исковото производство е вземането по менителничния ефект, а не каузалното правоотношение, тоест при възприета теза, че в обратната хипотеза, а именно при предявено в заповедното производство вземане по каузалното правоотношение, отводът за неподведомственост поради арбитражна клауза на исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането би бил основателен, а в определение №200 от 29.06.2020г. по ч.т.д. №782/2020г. на ВКС, I ТО изрично е прието, че прекратяването на исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК поради възражение за арбитражна клауза не противоречи на приложимите към института на подведомствеността процесуални норми на ГПК и ЗМТА).

Настоящият съдебен състав споделя втората група от цитираната съдебна практика, според която правилата относно подведомствеността, предвидени в чл. 8, ал. 1 ЗМТА и чл. 19, ал. 1 ГПК, на общо основание са приложими и по отношение на исковете производства по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Арбитражното споразумение представлява договор, който съгласно чл. 20а ЗЗД има силата на закон между страните и може да бъде изменян или прекратяван с тяхно последващо взаимно съгласие, а с едностранно изявление на едната страна – съгласно чл. 44 ЗЗД само в предвидените в закона случаи.

Липсва законова разпоредба (включително в ГПК и ЗМТА), която да регламентира възможност страна по арбитражното споразумение да дерогира действието му с едностранно изявление като предяви искане за съдебна защита на вземане, включено в обхвата на арбитражното споразумение, по реда на глава 37 ГПК, който следва да се отбележи не е задължителен, а факултативен, включително в случаите, при които страната разполага с документ за вземането по чл. 417 ГПК.

Последиците от избора на страната да заяви искане за съдебна защита на вземане, по отношение на което е сключено арбитражно споразумение, по реда на заповедното производство, не могат да бъдат различни от последиците при предявяване на същото вземане пред съда по общия исков ред и тези последици са регламентирани в чл. 8, ал. 1 ЗМТА – ответникът в срока за отговор срещу исковата молба може да възрази срещу подведомствеността на съда на основание сключеното арбитражно споразумение и освен ако не е налице някое от изключенията, предвидени в чл. 8, ал. 1, изр. 2 ЗМТА, образуваното съдебно производство подлежи на прекратяване.

По изложените съображения и след своевременно заявения от ответника отвод за неподведомственост на делото поради арбитражно споразумение образуваното исково производство се явява недопустимо и подлежи на прекратяване, а спорът между страните относно съществуването и дължимостта на процесното вземане по процесната спогодба съгласно чл. 6 от 2 спогодбата подлежи на разглеждане и разрешаване от арбитража, посочен в цитираната клауза, като изпълнителен лист за вземането ищецът може да получи по реда на чл. 51, ал. 1 ЗМТА, вр. чл.

405, ал. 3 ГПК.

Същевременно и съгласно т. 13 от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.

№4/2013г. на ВКС, ОСГТК прекратяването на съдебното производството по предявения по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск предпоставя обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. №61050/2023г. на СРС, 50 с-в .

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 19, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 ГПК, вр. чл. 8, ал. 1 ЗМТА производството по т.д. №486/2024г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.

ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение от 17.11.2023г. и изпълнителния лист от 17.01.2023г., издадени по ч.гр.д. №61050/2023г. на СРС, 50 с-в .

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3