Решение № 503 от 13.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Варна, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20223110112763 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е предявен от П. А. А., ЕГН **********, с местожителство ***, чрез адвокат Т. П. - ВАК, съдебен адрес: *** срещу М. П. А., ЕГН **********, малолетен, представляван от майка си и законен представител С. А. К., ЕГН**********, адрес за уведомяване ***.

Ищецът претендира от съда да постанови решение с което да признае за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид.част от недвижим имот в **, съставляващ Апартамент *, с идентификатор ** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение от 18.08.2021 г., с площ от 97,90кв.м., състоящ се от две спални, хол-дневна, кухня-столова, баня, тоалет и коридор, при граници, на същия етаж: **, под обекта: **, над обекта: **, заедно с прилежащото към апартамента Избено помещение 3 с площ 8,35кв.м., на първи избен етаж, както и 1,9442 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,записана в нотариален акт *, том *, peг.№ *, дело */12.10.2017г. на нотариус И. М., peг. № * - ВРС, вписан Акт No *, том *, дело *, Bx.peг. № */12.10.2017г. на Агенция по вписванията 1 на името на сина му - ответника по делото, както и съдът да осъди ответника да предаде на ищеца владението върху горепосочения имот.

Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

С нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № */12.10.2017г. на нотариус И. М. peг. № -*- ВРС, вписан Акт № *, том *, дело № *, Bx.peг. № */12.10.2017г. на Агенция по вписванията, закупува недвижим имот в **, съставляващ Апартамент 43, с идентификатор ** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение от 18.08.2021 г., с площ от 97,90кв.м., състоящ се от две спални, хол-дневна, кухня-столова, баня, тоалет и коридор, при граници, на същия етаж:**, под обекта: **, над обекта: **, заедно с прилежащото към апартамента Избено помещение 3 с площ 8,35кв.м., на първи избен етаж, както и 1,9442 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, за цена 79000евро, заплатени изцяло със средства осигурени от родителите му.

В деня на сделката по настояване на съпругата му С. К., непосредствено при подписване на нотариалния акт за покупко-продажба, като купувач на апартамента е записан малолетния им син М., който тогава е едва на осем месеца. В подписаните от ищеца документи придружаващи нотариалната сделка е декларирал, че средствата са на родителите му, т.к. действително той не разполага със средства, а родителите му са осигурили такива от продажба на свои имоти и желаят да му дарят имот в гр.Варна. Вместо родителите му да го закупят на свое име и след това да му го дарят, с цел спестяване на разходи по нотариално прехвърляне, апартамента е закупен направо на негови име с техни средства.

При сключване на брака със С. са избрали режим на имуществена разделност, поради което придобитият от него със средства на родителите му апартамент следва да бъде изключителна негова собственост. Въпреки, че съпругата му има свой апартамент в **, присъства с него в деня на сделката и пред нотариуса настоява процесният апартамент да бъде закупен в съсобственост с нея или с малолетния им син, като заявява, че в противен случай, ще подаде иск за развод и ще прекрати брака им. С цел да запази брака им и предвид ниската възраст на детето, въпреки, че средствата за заплащане 2 на продажната цена са осигурени от неговите родители и същите желаят да закупят жилище за него, той се съгласява в нотариалния акт за купувач да бъде записан наред с него и синът им М. П. А..

В края на 2019г. след като родителите му със свои средства извършват ремонт и обзавеждане на жилището, С. се нанася да живее там заедно с майка си, с двамата си сина от предишни бракове /понастоящем на 16 и 14 години/ и с техните две деца, като ограничава възможността му да живее с тях, т.к. нямало място за всички. Отношенията им се влошават, подава иск за развод, а съпругата му ограничава контактите му с децата. Достъп до имота трудно осъществява, т.к. при всеки опит да остане в жилището да пренощува С. подава молба за защита от домашно насилие, като твърди, че е застрашавал нея и децата. Действително по подавани от нея молби за защита през 2020г. и през 2021г. са издавани срещу него заповеди за незабавна защита, които са отменяни по съдебен ред, но до отмяната им бива отстраняван от жилището и не може да го обитава за по няколко месеца, както и не може да осъществява контакт с децата си.

Въпреки, че С. К. знае, че апартаментът е закупен изцяло със средства на родителите му, същата заявява, че след като детето М. е собственик, тя има право да живее там, и след като не го допуска е принуден да живее в апартамент на сестра си в **, заедно с родителите си.

Тъй като родителите му не са съгласни със създалото се положение искат да им върне притежаваните от него 1/2 ид.ч. от апартамента и с Нотариален акт */ 29.10.2021г. на нотариус И. М., peг. № * - ВРС им прехвърля чрез дарение притежаваните от него 1/2 ид.ч., като си запазва правото на безсрочно, безвъзмездно ползване на половината от прехвърлените части, поради което понастоящем не е собственик, а ползвател на 1/4 ид.ч. от процесния имот.

По описания нотариален акт за покупко-продажба от 2017г. синът му малолетния М. се счита за собственик на 1/2 ид.ч. от описания имот.

Договорът по НА акт № *, том *, peг. № *, дело № */12.10.2017г. на нотариус И. М., е относително симулативен по отношение на купувача М. П. А., в акта е записано името му по настояване на майката С.. Процесната ид.част от имота съставлява негова собственост, т.к. целият имот е следвало да бъде закупен на името на ищеца със средства на родителите му. Действителната воля на 3 страните по оспорената сделка е покупко-продажба на името на ищеца, като са целели имотът да бъде придобит изцяло от него. Договорът по НА №*/12.10.2017год. е относителен симулативен по отношение на купувача М.

П. А..

Правното основание въз основа на което ищеца счита, че се легитимира за собственик на процесните 1/2 ид.части от апартамента е покупка със средства на родителите му.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК , ответникът М. А., действащ чрез своята майка и законна представителка С. К. подава отговор на исковата молба.

От изложеното в исковата молба доколкото може да стане ясно се претендира относителна симулация, като счита, че на първо място е неправилна правната квалификация на иска.

На следващо място много противоречиви са твърденията в исковата молба и в уточняващите молби.

Оспорва изцяло така предявения иск.

На първо място счита, че следва да се изясни същността на симулативните сделки.

Според сега действащия Закон за задълженията и договорите действието и правната уредба на симулацията се съдържа в чл. 26, ал. 2 и чл. 17 ЗЗД.

Симулативните или привидните (според термина, употребен в ЗЗД) договори са такива, при които се извършват волеизявления от страните и те се обективират в правната действителност по същия начин, по който се сключват и несимулативните договори. Тази външно изявена воля става известни на третите лица. Едновременно с това или в един последващ момент страните се съгласяват, че не желаят настъпването на правните последици от сключения договор или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно обективираната им воля. В първия случай е налице абсолютна симулация, а във втория - относителна симулация, която представлява комбинация между привиден и прикрит договор.

Правната доктрина приема, че при абсолютната симулация е налице само едно съглашение чиито последици страните не желаят да настъпят в действителност, а искат само да създадат привидни правни последици на обвързаност. Когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин 4 различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията се определя като относителна. За разлика от абсолютната симулация (при която страните уговорят само една сделка - привидната), при т.нар. относителна симулация (съчетание на прикрита с привидна сделка) са налице две сделки с различен и самостоятелен правен режим - привидна и прикрита. Действителната воля на страните тук не се ограничава само до невъзникване на правните последици на симулативната сделка, но и обхваща прикритата или дисимулирана сделка, чиито правни последици страните действително желаят. И при относителната, и при абсолютната симулация в теорията се сочи, че е налице „съзнателно несъответствие между желаното и изразеното.

В конкретния случай се касае за договор обективиран в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № *от 12.10.2017г. Страни по този договор са А. В. и К. В., в качеството си на продавачи и П. А. и М. А., в качеството си на купувачи.

Предмет на настоящото производство е този договор, а не договор между ищеца и баща му.

Процесният договор между страните е действителен, а не фиктивен и симулативен. Твърди, че продажбата е желана и действителна сделка, а твърденията в исковата молба са голословни и неверни. Твърди, че от нотариалния акт се установява, че целта и волята на страните е била 1/2 от собствеността върху имота да се придобие от ответника. Твърди, че по договора е платена договорената цена, за която продавачът изрично е заявил пред нотариуса, че е получена от него. Твърди , че продавачът е изразил воля за продажба на имота си с пълно съзнание, че го отчуждава без никакви уговорки за връщане или обратна продажба. Сочи , че преди подписване на нотариалния акт нотариусът е разяснил на страните фактическото положение и те са декларирали пред него, че са запознати с правните последици от този договор. Прави възражение, че на основание чл. 32 ал. 2 и чл. 87 ал. 5 от ЗЗД искът е погасен по давност.

Напълно неоснователно е твърдението, че процесната сделка обективирана в нот.акт №73 от 12.10.2017г. представлява дарение от А. А. на П. А., при положение, че лицето А. А. не е страна по сделката.

Тук явно се бъркат понятията относно произхода на средствата за закупуване на имот със симулативност на сделката.

5

Правната норма, уредена в чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. пето ЗЗД, обявява за нищожни привидните договори - при персонална или обективна (абсолютна или относителна) симулация. Симулативни са договорите, при които страните по него не са изразили действително, а само привидно намерение (воля) за пораждане правните последици на учреденото съглашение. Когато волята на страните по облигационното правоотношение е насочена не към пораждане на правното действие на съответната правна сделка, а само да се създаде привидна правна обвързаност, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по различен начин от обективираното в съглашението намерение, симулацията е относителна. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяване привидността на оспорената сделка принадлежи на страната, която навежда това правно твърдение - в настоящия процес ищецът следва чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че процесната възмездна транслативна сделка е симулативна, т.е. съвпадането на двете насрещни волеизявление с тъждествен предмет да е привидно, без страните по сделката да са целели нейното правно действие, нейните правни последици. Когато в съдебния процес, образуван по установителен иск за обявяване на правна сделка за нищожна поради нейната симулация, предявен от една от страната в оспореното облигационно правоотношение, се представи документ, обективиращ признание от другата страна по същото правоотношение, че оспореното съглашение - по отношение на неговите съществени правни признаци (страни и предмет) е привидно, е налице т. нар. обратно писмо (contra letter). Следователно, чрез него се установява по несъмнен начин симулативността на сделката, поради което би било неоснователно доказателственото искане за установяване на действителната воля на страните по оспорения договор със свидетелски показания. От друга страна, българският граждански процесуален закон е въвел забрана за установяване привидност на сделката по иска на една от страната по нея чрез свидетелски показания, като отклонение от този принцип е въведено с правилото на чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК, което допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото е налице само начало на писмено доказателство. Това е обаче документ, изходящ от другата страна и удостоверяващ обстоятелства, които правят вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т. е. документ, който не разкрива сам по себе си 6 симулацията (не съдържа признание за нея), но от предметното му съдържание може да са извлече доказателствен факт (индиция), че страните по сделката не са желали настъпването на правните й последици, като са изразили привидно воля по нея. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 94 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5791/2014 г., IV г. о., ГК. Следователно, допустимо е разкриване на симулацията да се извърши чрез свидетелски показания, само когато ответната страна по делото е съставила документ, който удостоверява индиции за привидност, но не разкрива пряко твърдяната симулация.