Решение № 564 от 31.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. Пловдив, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330204457 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 7757 от 12.07.2022 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на С. Х. В. с ЕГН ********** на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП вр. чл. 8, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

С жалбата се атакува издаденото наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно. Възраженията се концентрират около липсата на компетентност на органа, издал го, изправността на техническото средство, за липсата на пълно описание на нарушението в контекста на нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, каква е общата маса на процесното МПС, от където да се прецени с надвишаваща или не максимално допустимата, а след това и спазване на метода на измерване, за липсата от разрешение при твърдяното приложение на закона и друга отговорност на водача, за вменяване у жалбоподателя на друго нарушение предвид описанието от обжалваното постановление, липсата на субективна страна на нарушението, невъзможността за ангажиране на отговорност от жалбоподателя предвид длъжностната му характеристика и специфичното качеството на автор на деянието. В заключение се оспорва справедливостта на наложената санкция, както и се претендира възможността за приложението на института на „маловажния случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В допълнителна писмена молба се поддържат същите възражения от жалбата, а в съдебно заседание представител на жалбоподателя споделя вече изложените възражения и претендира разноски.

Въззиваемата страна е взела подробно писмено становище по законосъобразността на постановлението и възраженията в жалбата, в което са 1 обсъдени последните и се твърди, че не са основателни. Моли се обжалвания акт да бъде потвърден. При съдебните прения в съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява частично основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

НА 13.06.2022 г. Б. П. на длъжност *** към *** изпълнявал служебните си задължения на път III-375 на около 100 м преди разклон за село Оризаре в посока гр.

Пловдив – гр. Стамболийски. Около 11:50 ч. спрял за проверка МПС „Форд“ с рег. № ***, чийто водач установил като жалбоподателя С. Х. В.. Превозното средство било товарно с четири оси с две управляеми оси, а водачът управлявал автомобила, като извършвал превоз на товар – асфалт. Контролният орган извършил проверка и измерил с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел PW-10 № *** и ролетка № 1307/18/5 м/ управлявания от жалбоподателя автомобил. Констатирал, че при измереното разС.ие между осите 1,36 м сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на автомобила е 28,800 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, т.е. имало превишаване с 9,800 тона. Въз основа на констатираното приел, че превозното средство е тежко.

Предвид преценката на МПС за тежко държавният служител изискал разрешително за специално ползване на пътищата, но водачът не притежавал такова.

По този повод е съставен от акт за установяване на административно нарушение серия бл. № 0009007 от 13.06.2022 г. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП.

Актът бил съставен в присъствието на един свидетел очевидец и жалбоподателя, като последният го подписал и лично вписал, че няма възражения. В допълнителния срок не постъпили писмени възражения срещу него.

Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложена глоба в размер на 3000 лв. на жалбоподателя за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП вр. чл. 8, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на Б.етеля Б. П. – актосъставител, и от писмените доказателства по делото – АУАН, протокол за измерване на превозно средство № 0000061/2022 от 13.06.2022 г., копие на СРМПС част II, пътен лист № 120490 от 13.06.2022 г., кантарна бележка № 3900042444 от 13.06.2022 г., копие на СУМПС на водача, заявление № АУ000029-333879/23.06.2021 г. за проверка съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, ведно с приложение 1 „Средства за измерване, заявени за проверка“, ЕО – декларация за съответствие на средство за измерване (превод и оригинал), ЕО сертификат за одобряване на типа № ТСМ 128/04-4103 на типа средство за измерване, потвърждение на поръчка № 21830342 от 08.05.2018 г., протокол за проведено обучение за работа с типа средство за измерване, писмо изх. № 57-00-183-1/25.10.2022 г. от БИМ, протокол за проверка на автомобилна електронна везна № ЕП-217-М от 23.06.2021 г., СРМПС част I, заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ, заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Посочва, че нарушението е установено лично при измерване чрез техническото средство, върху което е бил поставен стикер за премината периодична проверка. Доколкото показанията на свидетеля са логични, 2 непротиворечиви, последователни и съответстват на останалите писмени доказателства, а именно протокол за измерване, СРМПС част I, съдът им се довери и основа на тях възприетата фактическа обстановка.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените заповеди на председателя на УС на АПИ.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и не го е сторил. Актът е съставен в присъствието на свидетел и нарушителя и е бил предявен за запознаване и подписване от последния, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за управление на тежки ППС по пътната мрежа.

Изчерпателността на описанието на нарушението съдът намира за осъществена, доколкото е посочено какво точно е следвало да извърши жалбоподателят. Установява се, че техническите средства за измерване са преминали периодична проверка от БИМ, за което е съставен и протокол, приложен по делото, поради което и възражението в този смисъл съдът намира за неоснователно. Следва да се посочи, че в правомощията на наказващия орган е да приложи правилно материалния закон и да даде правилна квалификация на нарушението, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина – чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай наказващия орган е приел именно това и е посочил в компетентностите си нарушената норма.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството и осъществяването на вмененото нарушение от обективна и субективна страна.

Поведението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал.

2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП вр. чл. 8, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Посочената норма на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП гласи, че „за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на 3 извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“. От своя страна чл. 8, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата регламентира по-детайлно, че „извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното.“

Предвид разпоредбата на чл. 3 от Наредбата тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 и 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата.

Безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал тежко товарно МПС с четири оси с две управляеми оси на 13.06.2022 г. на път III-375 към км 31, на 100 м преди разклона за с. Оризаре в посока гр. Пловдив – гр. Стамболийски, като е извършвал превоз на товари – асфалт без да е имал разрешително за дейности в рамките на специално ползване на пътищата, каквото се изисква съгласно чл. 8 от Наредбата.

Категорично се доказа от свидетелските показание, че процесното МПС е било в движение по път за обществено ползване, доколкото проверката е осъществена край пъти при спирането на водача, жалбоподателя, за проверка. Установява се по делото също, че последният не е имал разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя.

Спорен по делото е въпросът дали процесното МПС е тежко по смисъла на закона и най-вече за правилното приложение на материалния закон. Установява се в този смисъл, че е извършено измерване с проверени и одобрени технически средства, което е установило разС.ие между осите от 1,36 м и сума от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС в размер на 28,800 т. При установеното съдът намира, че се касае за натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата, а процесното товарно МПС е тежко по смисъла на закона и подзаконовия нормативен акт – чл. 3, т. 2 от Наредбата. Предвид установеното разС.ието между осите е в границите от 1,3 до 1,8 м. Приложима в този случай е нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата и допустимата сума от натоварванията на ос на една двойна ос е до 19 т. в хипотезата на чл. 7, ал. 4 от Наредбата. Съгласно СРМПС част I процесното е с ресорно окачване, което попада в приложение 1 към чл. 6, ал. 3 и ал. 4, от което е приложима и посоченото максимално натоварване на ос на една двойна ос. От извършеното измерване се установява натоварването на двойната задвижваща ос да е в размер на 28,800 т, т.е. с 9,800 т над допустимото, което се равнява на повече от 30 % от максимално допустимото натоварване на ос. Оттук и правилни са констатациите на актосъставителя и наказващия орган, че се касае за тежко МПС по смисъла на закона и движението по пътищата се извършва след разрешително или квитанция за заплатена пътна такса.