Определение № 625 от 05.11.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 625 гр. Варна, 05.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000461 по описа за 2025 година

., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на БРИЗ ХИЛ ООД, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв.К.Д., срещу решение №318/24.07.2025г., постановено по т.дело №419 по описа за 2024г. на ВОС, в осъдителната част, в която въззивното дружество Бриз хил ООД е осъдено да заплати на ищеца Г. П. Г. сумата от 7 467.99 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение съгласно чл.17 от предварителен договор за изграждане и покупко-продажба на обекти в жилищна сграда от 17.03.2020г., ведно със законна лихва, считано от завеждане на исковата молба на 01.12.2023г. до окончателното изплащане, а така също и сторените разноски по делото, на основание чл.92 ЗЗД.

В жалбата се излага, че актът на ВОС е постановен при неправилно приложение на закона, в неговото противоположно значение, поради което е необоснован и несъобразен със събраните доказателства. Въвежда се оплакване и за допуснати процесуални нарушения.

С тези оплаквания въззивникът претендира отмяна на осъдителната част на първоинстанционното решение и вместо това отхвърляне изцяло на исковете.

На първо място въззивникът счита, че съдът е формирал погрешни изводи относно неизпълнението на договора от страна на ищеца, чиято забава по арг. от чл.19 от предварителния договор, а в случая същата се изразява в незаплащане на продавача на поредна вноска от цената в посочените срокове, то продавачът не е длъжен да изпълни насрещното си задължение. Освен това, съдебният състав не бил посочил периода на допуснатата от ответника забава, а предвид допусната и от ищеца такава, съдът е следвало да съобрази същата относно периода на забавата на ответника. Твърди се, че съдът е възприел изцяло твърденията на ищеца за дължима неустойка от 10%, възлизаща на 17 599.99 евро. Срещу това, въззивникът твърди, че още с първата допусната от ищеца забава, той не е бил длъжен да изпълни своите насрещни задължения по арг. от чл.19 от договора. Твърди се, че съдът е формирал погрешен изводи, че клаузата на чл.19 от договора не намирала приложение, тъй като касаела пълно неизпълнение. Напротив, твърди се, че 1 такъв извод противоречи на всякаква търговска логика. Въззивникът излага, че е недопустимо ищецът/купувач/ да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение като претендира недължима неустойка единствено, за да има право на прихващане с последната си дължима по договора вноска. Страните изрично били договорили, че всяко неизпълнение на купувача ще даде възможност на насрещната страна да не изпълни своите задължения.

На следващо място въззивникът твърди, че забавата му се дължи на действията на административните органи при Община Варна и ЕРП Север АД, поради което същият не следва да носи отговорност за същите по арг. от чл.15 и чл.16.3 от договора, като сроковете се удължават с 90 дни. Продавачът носи отговорност, съгласно чл.14, единствено ако виновно не изпълни задълженията си в уговорените срокове. Съдът не е изследвал причината за посочената забава, която не се корени в поведението на страната по договора.

Съдът се ограничил да посочи единствено, че липсва забава от страна на общината и Енерго про АД.

В петитума на жалбата е отправено искане за извършване преценка за валидност и допустимост на съдебния акт.

С допълнителна молба от 26.08.2025г., в изпълнение на дадени от съда указания по администриране на жалбата, въззивникът БРИЗ ХИЛ ЕООД е посочил, че не претендира изменение на първ.решение в частта за разноските съгласно чл.248 ГПК, а единствено съобразяването им с последиците от обжалването.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор вх.№27080/24.09.25г. по жалбата, подаден от ищеца Г. П. Г. чрез адв.Евг.Р., за нейната неоснователност. Излагат се аргументи в посока на допусната от ответното дружество над двугодишна забава в изпълнението на предварителния договор за изграждане и покупко-продажба на жилищна сграда от 17.03.2020г., съгласно който ответникът е следвало да въведе сградата в експлоатация до 29.12.20г. Вместо това, същата била въведена в експлоатация на 10.06.2022г. съгласно удостоверение №84/10.06.22г. на гл.архитект на район Приморски наобщина Варна. Страната се позовава на качеството на продавача на търговец и завишените критерии за отговорността му съгласно чл.302 ТЗ и чл.63, ал.2 ЗЗД. Твърди, че отговорността му е подобна на изпълнителя при ползване на подизпълнители, по отношение на допусната поради административни дейности на общината и ЕРП Север, забава. Счита, че ответникът е следвало да уведоми ищеца за изменение в крайните срокове по договора, а по делото не са били ангажирани доказателства за това. Излага подробни аргументи в посака договорната отговорност на изпълнителя -продавач по договора. /цит. и съдебна практика/ Моли за отхвърляне на въззивната жалба.

Предмет на производството е и въззивна жалба вх.№23573/15.08.2025г. на ищеца Г.

П. Г., депозирана чрез адв.Евг.Р., срещу решението на ВОС в частта, в която е уважено възражение за прихващане на ответника за сумата общо 8 800 евро, представляваща неустойка за забавено плащане на продажната цена по покупко-продажбата, дължима след акт 15, за периода 01.11.21г. до 07.07.22г.; сумата от 224 евро, неустойка за забавено плащане на цената, след акт 14, за периода 21.02.21г. до 28.02.21г. и сумата от 1108 евро, неустойка за забавено плащане на цена, дължима след въвеждане на сградата в експлоатация, за периода от 01.09.22г. до 02.11.22г., както и в частта, в която е отхвърлен иска спрямо ответника Я.

С. С., за осъждането му солидарно с останалите ответници /вкл. Бриз хил ЕООД/ да заплати на ищеца Г. П. Г. сумата от 17 599.99 евро, неустойка за забавено изпълнение, дължима съгласно чл.17 от предварителния договор ведно със законната лихва върху сумата, като неоснователен.

В частта, в която е отхвърлен иска за останалата част от сумата както и за солидарното осъждане на втория ответник С. В. С., решението на ВОС е влязло в законна сила поради липса на обжалване.

2

В жалбата се твърди, че решението в тази му част е неправилно, поради което се претендира отмяната му /в частта по възражението за прихващане на ответника Бриз хил ЕООД и по отношение на отв.Я. С./ и вместо това отхвърляне на възражението за прихващане на ответника и уважаване на иска спрямо Я. С..

Основното оплакване на ищеца е за недоказване от страна на ответника, че изпълнителят е уведомявал своевременно ищеца за падежите на отделните плащания, т.е. за за издадени в хода на строителството актове, пораждащи задълженията на купувача за плащане на вноски от цената. Поради това, въззивникът поддържа,че за ищеца не е настъпил падежът и същият не е допуснал забава в изпълнението си по договора. Изводите на съда се основават на погрешно възприети, въз основа на събраните доказателства, фактически изводи за уведомяване на ищеца чрез служебен имейл адрес на Геотерм АД – [email protected]. Твърди се, че водените от ищеца свидетели са опровергали доводите на ответника, а освен това ел.поща не била посочена в договора като средство за комуникация между страните.

В срока за обжалване на първоинстанционното решение е постъпило допълнение към ВЖ на Г. П.Г. вх.№24115/22.08.2025г. /изпратено по пощата на крайната дата 20.08.25г./, подадена чрез адв.Д.В., с приложено по въззивното дело пълномощно за процесуално представителство. Решението се обжалва в същата част като по основната въззивна жалба.

С допълващата въззивна жалба се навеждат оплаквания освен за неправилност и необоснованост на решението, и за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на доказателствени средства на ищеца по оспорване основателността на възражението за прихващане. Твърди се, че възражението е било неправилно уважено изцяло от първата инстанция.

Твърди се, че основният извод на съда, че с извършени от ищеца частични плащания непосредствено след издаване на съответните актове по строителството, сочещи неговото уведомяване за падежите, е погрешен. Твърди се, че при съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът е следвало да стигне до извод, че ищецът не е бил надлежно уведомяван за падежите на отделните плащания, освен по фактура №53/05.07.22г., издадена от ответника с основание „вноска по договор Акт 15“. Длъжникът не е изпаднал в забава към датите на издаване на съответните актове – Акт 14, Акт 15 и удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. Твърди се, че и да е искал да плати ищецът е бил в невъзможност за това, тъй като е следвало ответникът да му изпрати покана с фактура, посочваща и конкретна б.см. за плащане на съответната част от цената. До изпращането на такава покана длъжникът е бил освободен от последиците на забавата поради неоказаното кредиторово съдействие. /в договора страните били уговорили плащане по б.см. в Експресбанк АД, а по т.дело №2/24г. на ДОС се съдържало признание на ответника, че е сменил Б.ата си сметка първо в Банка ДСК ЕАД, а от 2022г. в ПИБ АД. Твърди се, че ищецът е заплащал части от цената към момента на издадените фактури, поради което не е налице забава, съотв. и отговорност по чл.92 ЗЗД. За онагледяване на това твърдение въззивникът посочва приложението към ССЕ на л.485 по делото. Плащанията са правени на деня на издаване на фактура от ответника или на проформа. Тези дати не съвпадат с твърдените от ответника по възражението му за прихващане, които дати обвързват дължимостта на цената с актовете по строителството.

Вноската, дължима след въвеждане в експлоатация на сградата, в размер на 8 625.558 евро е платена в хода на производството. Претендира се неоснователност на възражението за прихващане поради липса на допусната от ищеца забава в плащане на вноските от цената съгласно уговореното.

Отделно от това, въззивникът поддържа, че съдът не е обсъдил доводите на ищеца за недължимост на последната вноска от 8 625.558 евро поради наличие на виновно неизпълнение задълженията на продавача по предварителния договор, който е отнел избено 3 помещение към ап.2 на етаж 1, въз основа промени по реда на чл.154 ЗУТ, и го е трансформирал в асансьорно помещение. Това съществено неизпълнение на договора води до неизправност на продавача, който претендира пълното плащане на продажната цена.

Твърди се, че такова възражение е било своеременно въведено от страната чрез адв.Б. с молба от 01.04.2025г., в която са били направени и доказателствени искания, неоснователно оставени без уважение от съда. Въвежда се възражение, че ищецът е упражнил правото си на задържане на цената от 8 625.558 евро до окончателно уреждане на отношенията по повод на строителството – във връзка с преустройство на прилежащото избено помещение в друг вид по предназначение, на основание чл.90, ал.2 ЗЗД. Позовава се на разменена кореспонденция между страните и конкретно на писмо на ищеца до ответника от 03.11.2023г.

На самостоятелно основание, въззивникът се позовава на отговорност и на кредитора за неизпълнението съгласно чл.83 ЗЗД. В тази връзка въззивникът отново се позовава на липсваща част от обещания по договора обект на собственост на ищеца. Още повече, че преустройството е въведено в спора като възражение срещу забавата на строителството по почин на продавача. Твърди се, че съдът не е обсъдил тези доводи срещу възражението за прихващане. Прави се оплакване, че съдът неоснователно е отхвърлил доказателствените искания на ищеца, видно от протоколно определение от 03.04.25г., като същите са били допустими и относими. С жалбата се прави искане съгласно чл.266, ал.3 ГПК, за допускане на доказателствата, поискани с молба от 01.04.2025г. на ищеца, чрез които да бъде установена неоснователност на възражението за прихващане. Недопускането им от първоинстанционния съд се сочи като процесуално нарушение.