Решение № 2119 от 10.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2119 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100512727 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. М.К., срещу решение № 9255 от 16.08.2022 г. по гр.д. № 57305/2021 на СРС, ГО, 50 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД против Т. Й. В., искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца: 1/. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 1269,35 лв. – стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот - ателие *******, находящо се в гр.

София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва върху тази сума от 14.04.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 316,66 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 01.07.2018 г. – 01.04.2021 г. на главницата за топлинна енергия; 3/. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 60,17 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 14.04.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/. на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД сумата 10,97 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 01.07.2018 г. – 01.04.2021 г. на главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 20835/2021 г. на СРС, ГО, 50 състав.

Във въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в противоречие с чл. 59 ЗЗД. Твърди се, че въпреки, че между 1 страните за процесния период няма изрично сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, ответникът е собственик на имота, употребил е процесното количество топлинна енергия за стопански нужди, поради което дължи заплащането й. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове, както и присъждане на разноски и юрисконсултски възнаграждения.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответницата Т. Й. В., чрез назначения й особен представител адв. М. Д., се поддържа правилност на обжалваното решение. Твърди се, че не е доказано страните да са обвързани от договор за доставка на топлинна енергия, поради което ответницата не притежава качеството потребител на топлинна енергия, както и че не е доказано ответницата да е ползвала имота. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Н.И.“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Делото има за предмет предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. Й. В. искове за установяване съществуване на вземания на ищеца към ответницата, основани на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Това личи от фактическите и правни твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, както и от петитума на същата. Твърди се, че в исковия период ответницата е била фактически потребител на топлинна енергия за небитови нужди, доставена от дружеството в процесния топлоснабден имот, без между страните да е възникнало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди със сключване на писмен договор между тях, както и че стойността на доставената за периода топлинна енергия не е била платена от ответницата. Това е довело до неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца, поради което и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД същата дължи плащане на сумите, с които се е обогатил без основание, представляващи цената на доставена и неплатена топлинна енергия и цена на извършена услуга дялово разпределение.

За уважаване на исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно следните елементи от фактическия му състав: 1) обогатяване на ответника; 2) обедняване на ищеца; 3) липса на правно основание за обогатяването на ответника, съответно обедняването на ищеца; 4) наличие на връзка между обедняването и обогатяването – същите да произтичат от един и същ факт или фактически състав, като тази връзка не е причинна (ППВС № 1/1979 г.); 5) липса на друг иск за защита на обеднелия.

В тежест на ищеца е да докаже, че въпреки липсата на договорни отношения между 2 страните, процесният имот в процесния период е бил топлоснабден, че ищецът е доставил претендираното количество топлинна енергия, че ответникът, а не друго лице е потребило тази енергия, както и да докаже размера на вземанията си (стойността на доставеното количество топлинна енергия). При недоказване на тези обстоятелства съдът е оправомощен да приеме, че заявените от ищеца правопораждащи факти не са се осъществили.

В случая страните не спорят, а и видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9/14.02.2013 г. по описа на нотариус Д.И., Т. Й. В. е собственик на процесното ателие.

Не се спори, че имотът се полза за небитови нужди, а това следва и от характера му – същият представлява ателие (помещение за индивидуална творческа дейност), а не жилище.

Няма данни за промяна на статута му от ателие в жилищен имот по реда на чл. 38 и чл. 39 ЗУТ.

Между страните, за процесните имот и период, не е бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, и не е възникнало договорно правоотношение. Съгласно цитираната разпоредба формата на договора за продажба на топлинна енергия за небитови нужди е писмена, задължителна и е условие за действителност на сделката.

С протокол от 26.08.2002 г. общото събрание на етажната собственост в сградата на адрес гр. София, ж.к. *******, присъединена към „Топлофикация София“ ЕАД, е взело решение за сключване на договор за избор на „Н.И.“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение. Видно от договор от 19.09.2002 г. етажната собственост е възложила на „Н.И.“ ООД да извършва услугата дялово разпределение.

От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че в процесния период сградата на адрес гр. София, ж.к. *******, е била непрекъснато топлоснабдена. Ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия, като общият топломер е бил годно средство за търговско измерване. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия.

От заключението на съдебносчетоводна експертиза се установява, че стойността на потребената от ответницата за процесното ателие и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., след отчитане на изравнителните сметки, възлиза на в 1263,91 лв., а стойността на незаплатената услуга дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 29.02.2020 г. възлиза на 65,65 лв.

Налице е обогатяване на ответницата, доколкото тя е собственик на ателието и по делото няма данни друго лице да го е ползвало, напротив, от 08.07.2019 г. ответницата е заявила, че ще ползва имота лично.

От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че процесните 3 суми не са заплатени.

Предвид изложеното предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за признаване за установено в отношенията между страните, че дружеството има към ответницата вземания, основани на чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени както следва:

1/. за сумата 1263,91 лв., представляваща стойността на потребената и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., като искът бъде отхвърлен за разликата над 1263,91 лв. до пълния предявен размер от 1269,35 лв.; 2/. за претендираната сума 60,17 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 14.04.2021 г. до окончателното им изплащане.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за признаване за установено в отношенията между страните, че дружеството има към ответницата вземания, основани на чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Исковете са неоснователни.

За да бъдат уважени, следва да са налице следните предпоставки: наличие на парично вземане на ищеца към ответника, неизпълнение на задължението на ответника за плащане на дължимата парична сума и изпадането му в забава, доказан размер на обезщетението (с възможност на приложение на чл. 162 ГПК, ако искът е доказан само по основание).

Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В случая по делото няма данни такава покана да е била отправена от ищеца към ответника преди образуване на заповедното производство, поради което следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава едва на 05.07.2021 г., с изтичането на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК за получаване на заповедта за изпълнение по чл.

410 ГПК.

С оглед на горното исковете по чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца обезщетения за забавено плащане на главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение подлежат на отхвърляне.

Предвид изложеното първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД против Т. Й. В. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата 1263,91 лв., представляваща стойността на потребената и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот ателие *******, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, и сумата 60,17 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 14.04.2021 г. до окончателното им изплащане, и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени за посочените суми. Първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено и в частта за разноските. В останалата обжалвана част решението ще следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца4 въззивник следва да се присъдят 86 % от направените от него разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции и в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, т.е. сумата 1372,70 лв., включваща част от платените държавни такси, възнаграждения за вещи лица и възнаграждения за особен представител. В негова полза, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена и сумата 100 лв. юрисконсултски възнаграждения за процесуално представителство на дружеството пред двете инстанции, изчислено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ответникът не е направил разноски в съдебното производство.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 9255 от 16.08.2022 г. по гр.д. № 57305/2021 на СРС, ГО, 50 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД против Т. Й. В. искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца: 1/. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 1263,91 лв. – стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот - ателие *******, находящо се в гр.