Решение № 58 от 18.01.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Видин, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20211320101292 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 против П. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, Х.А № ** бл. „К.Ф.№*, вх.*,ет.*,ап.** установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 138 и сл. от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл.

99 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: Ответникът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са били в облигационни отношения с твърдяното в исковата молба съдържание, породени от Договор за паричен заем № 3652317 от 09.10.2019 г. На 09.10.2019 г. между ответната страна като потребител и „Файненшъл България“ ЕООД като поръчител, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 3652317, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения по договора за паричен заем.

Ответната страна не е изпълнила договорното задължение да върне заетата сума, поради което заемодателят е отправил искане в писмен вид за изпълнение на цЕ.я дълг от поръчителя. Дружеството-поръчител е заплатило цялата дължима сума по договора за паричен заем на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 05.05.2020 г. Предвид заплащане на всички дължими суми, дружеството-поръчител е встъпило в правата на удовлетворения кредитор.

1

На 02.03.2020 г. е сключен Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ и Приложение № 1 към него от 05.05.2020 г. между ищцовото дружество, като цесионер, и дружеството поръчител, като цедент, по силата на който вземането е прехвърлено на ищцовото дружество. Цедентът е уведомил ответника за извършеното прехвърляне.

Ответникът не е изпълнил задължението си по договора за заплащане на дължими суми.

Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение. Същата е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че към него съществуват следните изискуеми вземания на ищеца: сумата от 800.00 лева - главница по Договор за паричен заем № 3652317 от 09.10.2019 г.; сумата от 69.40 лева - договорна лихва, дължима за периода от 16.10.2019 г. – датата на първата вноска до 04.03.2020 г. – датата на последната вноска; сумата от 42.86 лева – мораторна лихва за периода от 17.10.2019 г. – датата на допускане на забавата до 27.11.2020 г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от 07.12.2020 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.

Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото производство.

От ответника, чрез назначения особен представител, е постъпил писмен отговор.

Оспорва допустимостта и основателността на исковете. Въведени са възражения: Оспорва активната процесуална легитимация на ищцовото дружество. Не е налице валидно прехвърляне на права и ищцовото дружество не е носител на вземането, нито е страна по спорното правоотношение. Рамков договор за прехвърляне парични вземания от 02.03.2020 г. не е произвел действия, тъй като липсва валидно уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането. Рамковия договор от 02.03.2020 г. не установява прехвърляне на процесното вземане по отношение на ответника. Оспорено е възникването на облигационното отношение между първоначалния кредитор и ответната страна. Заемната сума не е получена от ответника. Направено е възражение за нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство № 3652317 от 09.10.2019 г., като противоречащ на закона и накърняващ добрите нрави. Направено е възражение за погасени по давност претенции.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2364/2020 г. по описа на РС - Видин. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

Съгласно сключен договор за паричен заем № 3652317 от 09.10.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ответника като заемател е отпуснат на същия паричен заем в размер на 800.00 лева. Съгласно сключения договор и изготвения погасителен план, ответникът е следвало да погасява в срок като съгласно условията на договора заплати 21 броя седмични вноски, всяка в размер на 41.40 лева /главница- 800.00 лева и 69.40 лева – договорна лихва/ на обща стойност от 869.40 лева с първа вноска на 16.10.2019 г. и последна вноска на 04.03.2020 г. Съгласно клаузите от договора страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по 2

Договор за паричен заем 3603266. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесния договор има сила на разписка.

След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. Съгласно клаузите от договора заемателят се задължава в 3 дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от трите обезпечения, посочени в договора, като в тази връзка на 09.10.2019 г. между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с № 3652317, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем. Годишният процент на разходите е фиксиран на 49.10 %. Фиксиран годишен лихвен процент по заема е 40.00 %.

Ищецът твърди отрицателен факт, а именно, че длъжникът – кредитополучател е допуснал неизпълнение на договорните си задължения като не е извършил плащане на нито една вноска по кредита. Ответникът нито е навел твърдения, нито е посочил и представил доказателства за извършени погасителни плащания по процесния Договор за паричен заем.

Предвид допуснатото от длъжника – кредитополучател неизпълнение, на 05.05.2020 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е поканило „Файненшъл България“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на ответника. Вследствие на отправеното искане от страна на заемодателя, дружеството-поръчител „Файненшъл България“ ЕООД е заплатило дължимата сума в размер на 922.30 лева, видно от платежно нареждане от 05.05.2020 г., приложено по делото. След заплащане на дължимите суми по Договор за паричен заем № 3652317 и съгласно клаузите от Договора за предоставяне на поръчителство дружеството-поръчител е встъпило в правата на удовлетворения кредитор – „Изи Асет Мениджмънт“ АД и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу заемателя.

С Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 05.05.2020 г. между ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД като цесионер и „Файненшъл България“ ЕООД като цедент, последното дружество е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за паричен заем на ищецът - цесионер „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Към исковата молба е приложено уведомление до ответника за извършената цесия.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, е посочило в заключението си, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, че ответникът не е извършвал никакви плащания по процесния договор. Посочило е, че незаплатената главница за периода от 16.10.2019 г. до 04.03.2020 г. е в размер на 800.00 лева, незаплатената договорна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 04.03.2020 г. е в размер на 69.40 лева и незаплатената мораторна лихва за периода от 17.10.2019 г. до 27.11.2020 г. е 3 в размер на 42.86 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По делото безспорно е установено от приложеното платежно нареждане, че поръчителят е извършил плащане на обезпечения от него дълг, сторено на 05.05.2020 г. Следователно, въз основа на платените суми за поръчителя е възникнало право на вземане от длъжника по този дълг.

За да бъде успешно доказването на исковата претенция, ищецът следва да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор, от който произтича вземането му; основанието на вземането; фактът, че длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в закона; наличието на съществуващо валидно правоотношение между ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на кредит; че праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т. е. че е изпълнил точно задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора; както и че ответникът е в забава и периода на забавата.

В случая ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация в процеса.

Същият сочи, че активната му легитимация произтича от сключен Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 05.05.2020 г. между него и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който са прехвърлени вземания, сред които е и процесното вземане. Въз основа на цесионния договор, ищецът встъпва в правоотношението, породено между цедента и кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към момента на извършване на цесията. От този момент цесионерът придобива правата и задълженията по кредитния договор. Този договор има правопораждащо действие спрямо претендираните от ищеца права по кредитния договор и го легитимира като носител на правото на претенция за изпълнение на облигационното отношение, сключено с кредитополучателя.

Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на чл.

99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно ал. 3 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Неоснователно е възражението на ответника, че не бил уведомен за извършената цесия. Вземането е точно индивидуализирано в представеното Приложение към договора за цесия. Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното писмо за извършената цесия, като същото е приложено към исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

4

Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о.

Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.

Следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са направени в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС; Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/.